Решение № 418 от 10.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8950/2008 г.

Решение № 418 от 10.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8950/2008 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на директора на ТП на НОИ, РУ "Социално осигуряване" - гр. Кюстендил, против решение № 131/04.06.2008 година, постановено по административно дело № 273/2008 г. на Административен съд град Кюстендил, с което е отменено решение № 29/01.04.2008 година на директора на РУСО Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № 4905302847/26.02.2008 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е отказано да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Георги Петров Йовчев при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Наведени са касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Георги Петров Йовчев от гр. Кюстендил е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на АС Кюстендил. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспорения съдебен акт първоинстанционният съд е отменил решение решение № 29/01.04.2008 година на директора на РУСО Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № 4905302847/26.02.2008 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Георги Петров Йовчев при условията на параграф 4 от ПЗР на КСО и е върнал преписката на административния орган за определяне на исканата пенсия. По делото е установено, че със заявление вх. № ПП-01-888/27.12.2007 г. жалбоподателя Георги Петров Йовчев (ответник по делото пред ВАС) е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителн стаж и възраст при условията на § 4 от ПЗР на КСО - при навършени 57 година за мъжете към датата на заявлението, 15 години осигурителен стаж от втора категория и сбор от осигурителния стаж и възраст - 100 т. За да постановят своя отказ административните органи са приели, че осигурителният стаж на Георги Йовчев като бояджия с органични разтворители, оловни бои и нитроцелулозни лакове в Кюстендилския индустриален парк - АД, положен в периода от 22.07.1985 г. до 1.11.1996 г. (с изключение на времето от 24.05.1992 г. до 26.03.1993 г.) не е при условията на втора категория труд, поради което за него не са налице предпоставките за пенсиониране при условията на параграф 4, ал. 1 от ПЗР на КСО - няма изискуемите 15 години стаж от II категория. Изводът е направен, без да се вземе предвид представената производствена характеристика на лицето, удостоверяваща характера на работата му. Назначената и приета от първоинстанционния съд експертиза е установила, че за процесния период Георги Йовчев е работил като бояджия в обособени цехове с органични разтворители и нитроцелулозни лакове, което в съответствие с производствената му характеристика на работното му място, води до извода, че положения от него труд е такъв при условията на II категория. Съобразявайки характера и условията на труд, при които той е полаган от заявителя Йовчев за процесните периоди, първоинстанционният съд е достигнал до обоснования извод, че следва да бъде приет за такъв от II категория. Изложени са мотиви, че при към момента на издаване на оспорения административен акт жалбоподателят пред АС е имал навършени 58 години и необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, поради което отговаря на условията за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на параграф 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Касационната инстнация намира, че оспореното решение е постановено при точно прилагане на материалния закон и като такова следва да бъде оставено в сила. Правилно съдът е отменил решението на директора на РУСО - Кюстендил и потвърденото с него разпореждане на длъжностно лице при пенсионно осигуряване, като е изпратил преписката на административния орган за постановяване на нов административен акт, съобразно дадените указания относно тълкуване и прилагане на закона. От събраните по делото доказателства, както и заключението на СТЕ, обоснован е изводът на съда, че положеният от жалбоподателя труд за времето от 22.07.1985 г. до 24.05.1992 г. и от 26.03.1993 г. до 1.11.1996 г. е втора категория, съгласно действащите към този период норми на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране ПКТП - отм.). А с оглед добавения от административния орган стаж от втора категория, правилно в съдебното решение е прието, че за жалбоподателя е налице хипотезата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Настоящата инстанция счита, че е неоснователно възражението на касатора, че поради липсата на писмени доказателства за характера на извършваната работа и заеманата длъжност от жалбоподателя, за процесните периоди следва да се приеме недоказаност на претенцията му за определяне на труда му като втора категория. В случая правилно съдът е посочил, че анулираната от осигурителя производствена характеристика и отричането на доказателствената й стойност от административния орган, има за последица допустимост на други процесуални способи, което следва по аргумент на чл. 193, ал. 1 от ГПК. Събраните в хода на процеса гласни доказателства и експертното заключение налагат фактическия извод, че оръдията на труда и работното място на жалбоподателя са от категорията на визираните в т. 15 от цитирания правилник. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение