Решение № 2490 от 12.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11700/2024 г.

Производство по чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Г.,гражданин на Украйна,с адрес гр.Варна,[улица] чрез процесуалния представител адв. Р. Младенова против решение 10338 / 14.10.2024 г., постановено по адм. дело 939 / 2024 г. по описа на Административен съд Варна. Наведени са оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Ответникът главен инспектор в Дирекция Инспекция по труда Силистра изразява становище за неоснователност на касационната жалба в законоустановения срок. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Излага доводи за недопустимост на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл.211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на посочените основанията и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е основателна по съображения различни от изложените в нея. Предмет на контрол пред административния съд е акт за отстраняване 23/16.04.2024г, издаден по реда на чл.404, ал.1, т.5 Кодекса на труда (КТ) от главен инспектор в Дирекция Инспекция по труда Силистра- М. Д. Г.. За да отхвърли жалбата на И. Г., първоинстанционният съд е приел, че административният орган е издал законосъобразен административен акт. Първоинстанционното решение е недопустимо. При извършената служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд констатира, че решението е процесуално недопустимо, тъй като е постановено при участието на ненадлежно конституиран ответник. Съгласно чл.404 КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните принудителни административни мерки. Едни от тези мерки са актовете за отстраняване по реда на чл.404 ал.1 т.5 КТ. В разпоредбата на чл.399, ал.1 КТ е посочено, че цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл.7, ал.1 Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", Агенцията е организирана в обща и специализирана администрация, структурирана в Централно управление и 28 териториални дирекции "Инспекция по труда". Разпоредбите на чл.16, ал.1 и ал.2, т.1 от Устройствения правилник определят дирекциите "Инспекция по труда" като териториални поделения към Главна дирекция "Инспектиране на труда", които осъществяват дейността си на територията на съответната област, като упражняват цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности. Актовете по чл.404 КТ, какъвто е процесният, в константната практика на Върховния административен съд, шесто отделение, се считат за актове на дирекциите "Инспекция по труда", поради което при оспорването им като ответници по тях трябва да бъдат конституирани съответните дирекции "Инспекция по труда", а не длъжностното лице (инспектор) при съответната дирекция, което фактически е изготвило и подписало оспорения акт. (В този смисъл е константната съдебна практика на Върховния административен съд виж Решение 9348 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. 859/2010 г., VI о. и др.). Съгласно чл.154, ал.1 АПК съдът служебно конституира страните по делото. Конституирайки като ответник главен инспектор при Дирекция Инспекция по труда Силистра- М. Д. Г. първоинстанционният съд е допуснал до участие в процеса ненадлежна по предмета на спора страна. Неправилното конституиране на ответника по оспорването е съществен порок, който има за последица недопустимост на съдебното решение, постановено с участието на ненадлежна страна - касационно основание по чл.209, т.2 АПК. Поради това касационната жалба, в която се поддържа незаконосъобразност на решението, в случая е основателна, макар и по различни от изложените в нея съображения. Оспореното недопустимо съдебно решение следва да бъде обезсилено, а делото - върнато на Административен съд - Варна за провеждане на ново съдебно производство с участието на надлежния ответник - Дирекция "Инспекция по труда" Силистра. На основание чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, Върховният административен съд следи и служебно. Разноски в настоящото производство не се дължат по аргумент на чл. 226, ал.3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение