Решение № 16063 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11558/2017 г.

Решение № 16063 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11558/2017 г., VII о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби на кмета на Столична община /СО/ и на "ЗИВ-БУЛ" ООД срещу Решение № 5209/11.08.2017 г. постановено по административно дело № 1374/2017 г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/. Кмета на СО обжалва решението в отменителната му част, а "ЗИВ-БУЛ" ООД обжалва решението изцяло. С обжалваното решение АССГ е: отменил Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 3057/18.10.2016 г., издаден от Л. Райкова, на длъжност старши инспектор в Дирекция "Общински приходи" – гр. София, отдел "Общински приходи – Младост", мълчаливо потвърден от кмета на Столична община, в частта, касаеща сумата от 72 251. 41 лв., платена за задължения за такса битови отпадъци /ТБО/ за периода 01.10.2010 г. – 31.12.2013 г. и е изпратил делото като преписка на дирекция "Общински приходи" – гр. София, отдел "Общински приходи – Младост" за ново произнасяне; отхвърлил жалбата на "ЗИВ-БУЛ" ООД срещу АПВ № 3057/18.10.2016 г., издаден от Л. Райкова, на длъжност старши инспектор в дирекция "Общински приходи" – гр. София, отдел "Общински приходи – Младост", мълчаливо потвърден от кмета на Столична община, в частта, касаеща сумата от 35 519. 83 лв., платена за задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ за периода 01.10.2010 г. – 31.12.2013 г. и е възложил деловодни разноски в тежест и на двете страни. В жалбата на кмета на СО се посочва, че оспореното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Твърди се, че изводът на съда, че АПВ относно ТБО за периода 01.10.2010 г. – 31.12.2013 г. е издаден в нарушение на законовите изисквания, установени в чл. 59 от АПК – липса на мотиви и на правни и фактически основания, е неправилен. Оспорва се и доводът на съда за недоказаност на предоставяне на услугата по чл. 62 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. В тази връзка твърди, че в административния акт са посочени фактическите и правни съображения относно основанието и размера, респективно дължимостта на сумата от 72 251, 41 лв. за ТБО. Твърди и, че услугите по чл. 62 ЗМДТ в трите им компонента са предоставени от СО. Моли съдът да уважи жалбата, да отмени решението в обжалваната част и да потвърди административния акт, в частта отменена от АССГ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Като ответник по касационната жалба на "ЗИВ-БУЛ" ООД, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител я оспорва. Касаторът "ЗИВ-БУЛ" ООД в жалбата си излага съображения, че оспорваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необсновано. Сочи, че съдът неправилно е приел, че тъй като имот с идентификатор 68134.4081.2048 (имот 2048) попада в строителните граници, то той подлежи на облагане с ДНИ, без да трябва да изследва какво е предназначението на имота съобразно специалния закон – Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/. Съдът неправилно е приел, че за да бъде налице основание за облагане с ДНИ, съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ е достатъчно единствено да бъде установено, че имотът попада в строителните граници, като без значение е обстоятелството, дали имотът е с променено предназначение съгласно Закона за устройството и застрояването на СО /ЗУЗСО/ и ЗОЗЗ. Счита, че за да са налице всички предпоставки на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ трябва да има одобрен подробен устройствен план /ПУП/ и да е променено предназначението на земята (когато се касае за земеделски земи). Твърди, че характерът на имотите като земеделски е констатиран от компетентния за това орган – Областна дирекция "Земеделие" – София - град /ОДЗ/. Съдът изобщо не е разгледал и обсъдил наличните по делото доказателства, че имотът на касатора е с непроменено предназначение по реда на ЗОЗЗ, че има начин на трайно ползване "нива" и трайно предназначение "земеделска територия". Поради тази причина съдебното решение е необосновано. Моли съдът да отмени изцяло оспорваното решение, да бъде отменен АПВ № 3057/18.10.2016 г. и преписката да се върне на компетентния орган по приходите. Претендира разноски за първата инстанция в пълен размер, в това число и за платено адвокатско възнаграждение. В открито съдебно заседание на 27.11.2018 г. заявява, че за настоящата инстанция не претендира разноски. Като ответник по касационната жалба на СО я оспорва по съображения изложени в писмен отговор. Счита, че същата е неоснователна и необоснована и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Липсват основанията по чл. 209 АПК и оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба на кмета на СО е процесуално допустима - подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба на кмета на СО е неоснователна. Касационната жалба на "ЗИВ-БУЛ" ООД в частта, с която се оспорва съдебното решение в отменителната му част е процесуално недопустима. За дружеството липсва правен интерес от оспорване на съдебното решение, в частта, с която съдът е отменил АПВ № 3057/18.10.2016 г., издаден от Л. Райкова, на длъжност старши инспектор в Дирекция "Общински приходи" – гр. София, отдел "Общински приходи – Младост", мълчаливо потвърден от кмета на Столична община, в частта, касаеща сумата от 72 251. 41 лв., платена за задължения за такса битови отпадъци /ТБО/ за периода 01.10.2010 г. – 31.12.2013 г. и е изпратил делото като преписка на дирекция "Общински приходи" – гр. София, отдел "Общински приходи – Младост" за ново произнасяне. В тази част решението на съда е благоприятно за дружеството касатор. Поради това, касационната жалба в тази и част следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати. В частта, с която се оспорва съдебното решение в отхвърлителната му част, касационната жалба е процесуално допустима - подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна, че с декларация по чл. 14 от ЗМДТ "ЗИВ-БУЛ" ООД е декларирало придобиване на недвижим имот с планоснимачен № 2048, представляващ УПИ VII, кв. 1, по застроителен и регулационен план, одобрен през 2001 г., придобит с Нотариален акт /НА/ № 140, том I, рег. № 6311, дело № 116/2007 г. С Искане вх. № ДМЛ16-ТД26-98/19.09.16 г. по описа на Столична община, подадено от "ЗИВ-БУЛ" ООД, на основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК е поискано възстановяване на сумата от 107 771. 24 лв. /главница в размер на 92 027. 92 и лихви в размер на 15 743. 32 лв. /, платена от дружеството за задължения за ДНИ в размер на 30 427. 59 лв. главница и 5 092. 24 лв. лихви, както и ТБО в размер на 61 600. ЗЗ лв. главница и 10 651. 08 лв. лихви, и двете за периода 01.10.2010 г. – 31.12.2013 г. Към искането са приложени платежни нареждания от 27.12.2013 г. за сумите от 35 519. 83 лв. и 72 251. 41 лв. По искането е постановен АПВ № 3057/18.10.2016 г., с който същото не е уважено. Актът е оспорен по административен ред пред кмета на СО, в качеството му на решаващ орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 ДОПК, вр. чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, с жалба вх. № ДМЛ16-ТД26-98/3/01.11.2016 г., като в установения в чл. 155, ал. 1, във връзка с чл. 146 от ДОПК срок не е постановено решение по жалбата. При това положение, съдът е посочил, че съгласно чл. 156, ал. 4 от ДОПК актът се счита за мълчаливо потвърден. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. Посочил е, че от доказателствата по делото е установено, че претендираната за възстановяване сума от 30 427. 59 лв. за ДНИ, заедно с лихва в размер на 5 090. 24 лв., и за ТБО в размер на 61 600. ЗЗ лв., ведно с лихва в размер на 15 743. 32 лв., по отношение на процесния имот за периода 01.10.2010 г. – 31.12.2013 г. е платена от "ЗИВ-БУЛ" ООД по банков път към 27.12.2013 г. За спорен по делото приел въпроса представлява ли имотът на "ЗИВ-БУЛ" ООД облагаем обект по ЗМДТ и предоставяна ли е по отношение на него услугата, за която е платена ТБО. Относно обстоятелството представлява ли имотът на "ЗИВ-БУЛ" ООД облагаем обект по ЗМДТ съдът е посочил, че процесния имот се намира в строителните граници на София и по отношение на него има влязъл в сила ПУП, като този извод съдът извел от скица на имота, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ – гр. София, Комбинирана скица за пълна или частична идентичност на имот УПИ VII-2048, в която се цитирало Решение № 32 по Протокол № 32/10.12.2001 г. на СОС, с което е приет застроителен и регулационен план на м. "Цариградско шосе – Караулката" за кв. 1, изменен със Заповед № РД-09-50-1158/08.08.2008 г. на главния архитект на СО. Посочил е, че това се потвърждавало и от писмо на СО - район "Младост", във връзка с искане за предоставяне на информация с писмо изх. № ДМЛ16-ТД26-98-(2)/28.09.2016 г. на СО – дирекция "Общински приходи". Въз основа на това извел извод, че имотът няма статут на земеделска земя по смисъла на закона. Посочил, че тъй като имотът се намира в строителните граници на гр. София, то е приложима първата хипотеза на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ и не е налице визираното в чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ изключение от подлежащите на облагане обекти – поземлени имоти, тъй като не отговаря на предпоставките за това, в частност на условията за статут на земеделска земя. Процесният имот е облагаем обект и внесеният от жалбоподателят данък не е недължимо платен, доколкото не се оспорва неговият размер, а единствено основанието за дължимостта му. Посочил е, че към случая е неотносимо дали е променено предназначението на имота по реда на ЗОЗЗ, тъй като това условие касае втората група облагаеми обекти, а именно поземлени имоти, намиращи се извън строителните граници на населеното място, които според ПУП имат предназначение по чл. 8, т. 1 ЗУТ. Процесният имот се намира в строителните граници на гр. София, а това обстоятелство е единствено необходимо за приложението на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ по първото предложение на разпоредбата. По тези съображения съдът приел, че обжалваният АПВ № 3057/18.10.2016 г. в частта, касаеща ДНИ за период 01.10.2010 г. – 31.12.2013 г., е законосъобразен. По отношение на искането за възстановяване на платените суми за ТБО съдът посочил, че са относими разпоредбите на чл. 62-71 от ЗМДТ. За да възникне задължение за ТБО, не е достатъчно имотът да е облагаем обект по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, а следва да е доказано реално предоставяне на услугата по отношение на конкретния имот. Посочил, че в случая не са представени доказателства за предоставяните от общината услуги, обуславящи дължимостта на ТБО, за реалното им извършване и за наличието на функциониращо депо, като тежестта е за административния орган. Посочил е, че констатации за тези обстоятелства липсват и в мотивите на обжалвания административен акт. Във връзка с ТБО не се сочат нито фактическите, нито правните основания за начисляването им. Пълната липса на мотиви е достатъчно основание за незаконосъобразност на административния акт и винаги налага неговата отмяна съгласно константната съдебна практика и приетото с Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по адм. д. № ТР-4/2002 Г., ОСС на ВАС. По тези съображения съдът е посочил, че АПВ в частта, касаеща сумата от 72 251. 441 лв. за ТБО, за издаден в нарушение на установената в чл. 59 от АПК писмена форма на административния акт, поради което следва да бъде отменен, а преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по искането за възстановяване на посочената сума, платена за задължения за ТБО за периода 01.10.2010 г. – 31.12.2013 г., съобразно с дадените указания по тълкуване и прилагане на закона на основание чл. 160, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 129, ал. 7 от ДОПК. При следващото разглеждане на искането следва да бъдат изследвани релевантните за дължимостта на таксата обстоятелства и да бъдат изложени в мотивите на акта. Решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата на "ЗИВ-БУЛ" ООД срещу АПВ № 3057/18.10.2016 г., в частта, касаеща сумата от 35 519. 83 лв., платена за задължения за данък върху ДНИ за периода 01.10.2010 г. – 31.12.2013 г. е неправилно, а в частта, с която е отменен АПВ № 3057/18.10.2016 г., в частта, касаеща сумата от 72 251. 41 лв., платена за задължения за ТБО за периода 01.10.2010 г. – 31.12.2013 г. и е изпратил делото като преписка на дирекция "Общински приходи" – гр. София, отдел "Общински приходи – Младост" за ново произнасяне е правилно, но по различни от изложените от съда мотиви. По делото няма спор за факти. Пред първоинстанционния съд е оспорен АПВ № 3057/18.10.2016 г. Същият е постановен във връзка с Искане вх. № ДМЛ16-ТД26-98/19.09.16 г. подадено от "ЗИВ-БУЛ" ООД, за възстановяване на сумата от 107 771. 24 лв. /главница в размер на 92 027. 92 и лихви в размер на 15 743. 32 лв. /, платена от дружеството за задължения за ДНИ в размер на 30 427. 59 лв. главница и 5 092. 24 лв. лихви, както и ТБО в размер на 61 600. ЗЗ лв. главница и 10 651. 08 лв. лихви, и двете за периода 01.10.2010 г. – 31.12.2013 г. Видно от мотивите на административния акт административния орган е изложил съображения относно така заявения период. В разпоредителната част на акта, органът се е произнесъл по незаявен период, а именно 01.10.2016 г. – 31.12.2013 г. Мотивите на органа са в противоречие с разпореденото в административния акт. Не са представени доказателства, че ако е допусната очевидна фактическа грешка, тя е поправена от издалия акта орган, по реда на чл. 62, ал. 2 АПК. Предвид това следва да се приеме, че органът се е произнесъл по искането за възстановяване за период, за който не е бил сезиран. За този период в акта липсват както фактически, така и правни установявания. Предвид изложеното следва да се приеме, че административният акт е издаден в нарушение на изискването за форма. Това от своя страна е самостоятелно основание за отмяната му. При постановяване на решението си първоинстанционният съд не е съобразил това обстоятелство и с диспозитива на съдебното решение е отменил АПВ № 3057/18.10.2016 г., за период и сума, които не са посочени в акта – в неговата разпоредителна част. Независимо от това отменения АПВ е в достатъчна степен индивидуализиран – чрез посочване на неговия номер и издател, поради което волята на първостепенния съд е разбираема – отмяна на оспорения АПВ и връщане на преписката на органа за ново произнасяне, съобразно дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. По изложените съображения обжалваното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което административният акт са бъде отменен, преписката да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявения от "ЗИВ-БУЛ" ООД период, за който се претендира прихващане и възстановяване на заплатен от дружеството ДНИ. В останалата част решението следва да се остави в сила. По отношение на разноските. При този изход на спора и с оглед отмяната на АПВ № 3057/18.10.2016 г. изцяло, съдебното решение, в частта с която на СО са присъдени разноски ще следва да се отмени. По принцип претенцията на "ЗИВ-БУЛ" ООД за присъждане на разноски за първоинстанционното производство би била основателна, но разноски следва да се присъждат в доказан по делото размер. Доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция не са представени. Представен е договор за правна помощ от 23.02.2017 г., като в чл. 2. 1 от него е предвиден размерът на договореното адвокатско възнаграждение. В чл. 4. 1, изр. трето е предвидено, че за плащане се приема постъпването на сумата в банковата сметка на доверителя. В случая не са представени доказателства за постъпването на договореното възнаграждение в банковата сметка на адвокатското дружество, поради което претенцията за разноски се явява недоказана. Представените фактура № 3000000022/07.06.2017 г. и платежно нареждане до Пиреос банк, без дата не доказват плащане. Поради това съдебното решение в частта за присъдените на "ЗИВ-БУЛ" ООД разноски ще следва да бъде отменено за разликата над 50, 00 лв. – заплатена държавна такса за образуване и разглеждане на делото до пълния присъден размер от 2 393, 71 лв. За настоящата инстанция касатора "ЗИВ-БУЛ" ООД не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение