Решение № 9839 от 18.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10966/2016 г.
ВАСVI отделение18.07.2018 г.докладчик Сибила Симеонова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сдружение "Български съюз на частните предприемачи "Възраждане", със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от В. А. С. срещу Решение № 663/11.08.2016 г. на Министерски съвет на Р. Б. за непризнаването им за представителна организация на работодателите на национално равнище. ОСЪЖДА Сдружение "Български съюз на частните предприемачи "Възраждане", със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от В. А. С. да заплати на Министерство на труда и социалната политика съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 200 лева (двеста лева). Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщенията до страните.
Мотиви
Решение № 9839 от 18.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10966/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 36, ал. 7 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по жалба на Сдружение "Български съюз на частните предприемачи "Възраждане" (БСЧП), със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от В. А. С. срещу Решение № 663/11.08.2016 г. на Министерски съвет на Р. Б. за непризнаването им за представителна организация на работодателите на национално равнище. Наведени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт поради неспазване на установената форма (липса на мотиви), съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на процесното решение и връщане на преписката нa административния орган със задължителни указания да признае Сдружението за представителна организация на работодателите на национално ниво. Ответникът - Министерски съвет на Р. Б., чрез процесуален представител, оспорва основателността на жалбата. Развива подробни съображения за правилност, законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение, като издадено от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на процесуалния и материалния закон, и целта му. Иска отхвърляне на оспорването. Заинтересованата страна - Министър на труда и социалната политика, чрез процесуален представител, поддържа становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, като постановено при спазване на административнопроизводствените правила и точно приложение на материалния закон, обуславящо неоснователност на оспорването. Иска да се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, като обсъди отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, в изпълнение на нормата на чл. 168 от АПК във вр. чл. 146 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт, пред компетентния съгласно чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК съд. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в настоящото съдебно производство е Решение № 663/11.08.2016 г. на Министерски съвет на Р. Б. (МС на РБ), с което на основание чл. 36, ал. 1, ал. 6 и ал. 7 от КТ не се признава Български съюз на частните предприемачи "Възраждане" за представителна организация на работодателите на национално равнище, поради това, че не отговаря на изискването по чл. 35, ал. 1, т. 1 от КТ - да има най-малко 1500 членове и общо не по-малко от 50 000 работници и служители във всички членове на работодателската организация или 100 000 работници и служители, наети по трудов договор във всички членове на работодателската организация. С обнародване на уведомление в ДВ., бр. 8 от 29.01.2016 г., Председателят на Националния съвет за тристранно сътрудничество на основание чл. 36, ал. 3 КТ обявява начало на процедура за признаване на представителност. На организациите на работниците и служителите и на работодателите, които искат да бъдат признати за представителни на национално равнище е дадена възможност да подават исканията си в деловодството на Министерския съвет в срока по чл. 36, ал. 4 КТ. В съответствие с чл. 9 от Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите (Наредбата) със Заповед № РД01-364 от 13.06.2016 г., изм. Заповед РД01-395 от 24.06.2016 г., изм. Заповед № РД01-437/11.07.2016 г., министърът на труда и социалната политика е сформирал Комисия за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работодателите и на работниците и служителите (Комисията). Същата е извършила проверка и анализ на документите, подадени в Министерски съвет от организациите, поискали в срока по чл. З6, ал. 4 от КТ - 29 май 2016 г., да бъдат признати за представителни на национално равнище. Извършени са проверка и анализ на документите, подадени в Министерски съвет от организациите, поискали да бъдат признати за представителни на национално равнище в нормативно определения срок по чл. 36, ал. 4 КТ (29 май 2016 г.). Предмет на проверка и анализ са документите на 6 (шест) организации на работодателите: Асоциация на индустриалния капитал в България; Българска стопанска камара; Българска търговско-промишлена палата; Конфедерация на работодателите и индустриалците в България; Съюз за стопанска инициатива; БСЧП "Възраждане". В изпълнение на чл. 9 от Наредбата и с цел гарантиране на прозрачност, обективност и взаимен контрол по изпълнението на процедурата, в работата на Комисията със статут на наблюдатели са присъствали и представители на гореизброените организации, подали искания за установяване на представителност. Писмо с изх. № 61-144 от 7.06.2016 г. до СБСЧП "Възраждане" и писмо-отговор с вх. № 61-144 от 14.06.2016 г. от БСЧП "Възраждане" с името на определения от него наблюдател са приложени в преписката и приети по делото. Искането на сдружение БСЧП "Възраждане" да бъде признато за представителна организация на работодателите на национално равнище, подадено до МС, съдържа съдебно решение за вписване и удостоверение за актуално състояние на организацията; заверен от съда препис на последния устав на организацията; документи за установяване наличието на необходимия членски състав на организацията по чл. 35, ал. 1, т. 1, 6. "а" от КТ; документи за установяване наличието на необходимия членски състав по чл. 35, aл. 1, т. 2 от КТ: списък на местните органи и техните адреси, разпределени по общини и имената на представляващите ги лица, заверен от представляващия организацията; списък на членовете на националния ръководен орган на организацията, заверен от представляващия организацията; списък с пълномощни по чл. 35, ал. 3 от КТ заедно със самите пълномощни /оригинал/ на браншовите организации - общо 25 броя, членове на БСЧП "Възраждане", заверен от представляващия организацията. Сдружение БСЧП "Възраждане" е представило списък с членове, чийто брой е 2008 работодатели със 74 157 работници и служители, заверен от Националния осигурителен институт. При първоначалния анализ на данните, предоставени от всички работодателски организации Комисията е установила безспорно членство в БСЧП "Възраждане" на 1 270 работодатели с 20 765 работници и служители. Или по отношение на БСЧП "Възраждане" е установено дублирано членство на 738 работодатели/предприятия с 53 392 работници и служители. Това заключение е видно от Списък на предприятията, които са представени в списъците на повече от един работодателски съюз - I-ва справка-дублирано членство, представляваща таблица в ексел формат, изготвена от Комисията към дата 06.07.2016 г., представена по делото. Списъкът съдържа и спорните 393 работодатели/предприятия, които са с дублирано членство. Списъкът - таблица с общо 6 879 работодатели е изпратен от Комисията до всички работодателски организации по електронен път по електронна поща, какъвто е бил установения подход за комуникация в оперативен порядък. Поискано е от всички работодателски организации да предоставят информация за кои от установените случаи на дублирано членство има наличие на пълномощни. Отговорът на БСЧП "Възраждане" (представен по делото с писмо от 16.05.17 г.), е изпратен в МТСП по електронна поща на 11.07.2016 г. и не е оспорен по делото. В списъка - таблица е попълнена колона "П. В.", която съдържа отбелязване за наличие на пълномощни за 284 бр. работодатели, нито едно от които не е от спорните 393. След предоставен отговор от 6-те работодателски организации е извършено ново съпоставяне на данните за установяване на дублирани пълномощни. Въз основа на анализираната информация са изключени наличните изрични пълномощни за всяка от работодателските организации и отново са установени дублирани пълномощни. По отношение на жалбоподателя за членове са признати още 196 броя работодатели с 16 085 броя работници и служители. Изготвена е втора таблица - Списък на предприятията, които са представени в списъците на повече от един работодателски съюз - II-ра справка - наличие на пълномощни. Втората справка е изготвена на база първата справка, но вече съдържа редуциран списък от 467 броя работодатели с дублирани пълномощни. В нея за всяка организация е добавена колона в червен цвят с информация за наличие на пълномощни - с обозначения "П" или "ПБ", т. е. пълномощно или пълномощно чрез браншова организация. В тази таблица за БСЧП "Възраждане" са отбелязани 88 дублажа. С писмо № 9104-95 от 12.07.2016 г. на министъра на труда и социалната политика до 6-те работодателски организации е поискано окончателно уточняване на установените дублирани пълномощни. Отговорът на жалбоподателя е обективиран в писмо с изх. № 33/20.07.2016 г. (вх. № 61-192 от 20.07.2016 г. на МТСП), съдържащо 7 бр. пълномощни, издадени в периода 06-11.07.2016 г. и 55 бр. копия на молби за членство, всички предоставени на хартиен и електронен носител. След анализ на всички представени документи и информация от работодателските организации по отношение на жалбоподателя е признато допълнително членството на 12 работодатели с 1074 работници и служители, като отново са констатирани случаи на дублирано членство. За целите на окончателния анализ на критерия по чл. 35, т. 1 от КТ Комисията е отхвърлила за всяка от работодателските организации предприятията с дублирани пълномощни и крайният резултат е отразен в Списък на предприятията, които са представени в списъците на повече от един работодателски съюз - III - та справка, окончателна към 20-07-2016 г. На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерски съвет и на неговата администрация и във връзка с чл. 11, ал. 1 от Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите, министърът на труда и социалната политика внася за разглеждане в МС проект на Решение на МС за непризнаване на Български съюз на частните предприемачи "Възраждане" за представителна организация на работодателите на национално равнище. Обжалваното решение е издадено въз основа на доклад изх. № 104-10-62/2.08.2016 г. на министъра на труда и социалната политика по чл. 11, ал. 1 от Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите, съдържащ анализ на показателите за представителност на БСЧП "Възраждане", извършен въз основа на представените от работодателската организация документи и в присъствие на наблюдатели, определени от БСЧП "Възраждане", както и констатациите на Комисията за установяване наличието на критерии за представителност по чл. 9, ал. 1 от Наредбата, че БСЧП "Възраждане" има 1478 членове и общо 37 924 работници и служители във всички членове на работодателската организация, както и по-малко от 100 000 работници и служители, наети по трудов договор във всички членове на работодателската организация, поради което МС на РБ счита, че БСЧП "Възраждане" не покрива критериите за представителност по чл. 35, ал. 1, т. 1 от КТ. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Съгласно чл. 3 КТ, държавата осъществява регулирането на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, както и въпросите на жизненото равнище в сътрудничество и след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. В контекста на приложимата нормативна уредба, атакуваното решение, постановено в производство по чл. 36, ал. 2 КТ е властническо волеизявление на централен колегиален орган на изпълнителната власт и като такова е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Същото е постановено от материално компетентен орган - Министерски съвет на Р. Б., в рамките на предоставените му правомощия. Процесният административен акт е издаден при спазване на установената писмена форма. Изискването на чл. 36, ал. 7 КТ да се мотивира отказът на МС да признае организацията за представителна е спазено. Решението на МС е обосновано, като в него са изложени фактическите и правните основания, поради които искането на организацията да бъде призната за представителна на национално равнище е отхвърлено. Решението не е бланкетно и от мотивите става ясно защо е постановен отказът на Министерския съвет да признае сдружението за представителна организация на работодателите. При произнасяне на Решението изрично е посочено, че са взети предвид доклад № 104.10-62 от 2.08.2016 г. на министъра на труда и социалната политика по чл. 11, ал. 1 от Наредбата, както и констатациите на Комисията за установяване наличието на критериите за представителност по чл. 9, ал. 1 от същата наредба. Докладът на министъра на труда и социалната политика съдържа анализ на показателите за представителност на сдружение БСЧП "Възраждане". С. Т. решение № 16/31.03.1975 г., ОСГК на ВС, е възможно мотивите към административния акт да бъдат изложени отделно от самия акт, да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Допълнителното излагане на мотиви позволява на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него. Доводите на жалбоподателя за допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са неоснователни, тъй като съгласно чл. 22, т. 2 от АПК правилата на раздел I от АПК (където се намира и сочената разпоредба) не се прилагат за индивидуалните административни актове на Министерския съвет. Неоснователно е оплакването в жалбата на БСЧП "Възраждане", че са нарушени изискванията на чл. 36, ал. 3 и ал. 6 КТ, съгласно които началото на процедура за признаване на представителност се обявява 6 - месеца преди изтичането на предходния 4-годишен срок на представителност, а срокът за произнасяне на МС е двумесечен, считано от постъпването на редовно направено искане от заинтересувана организация. Решенията на МС, с които са признати за представителни на национално равнище организации, подали искания през 2012 г., са от 26.07.2012 г. и са обнародвани в ДВ, бр. 58 от 31.07.2012 г. Четири годишният (4 г.) срок започва да тече от датата на тяхното обнародване, т. е. от датата, на която те са официално оповестени. Изискване за съобщаване на решение на МС е установено в чл. 36, ал. 7 КТ единствено в хипотеза на отказ за признаване на представителност, като срокът за обжалване започва да тече от съобщаването му на заинтересуваната организация. Решение, с което се признава представителност, не се съобщава на заинтересуваната организация и следователно, за да породи правни последици, то следва да бъде оповестено чрез обнародването му в ДВ. Предвид гореизложеното, съдът приема, че след като решение, с което се признава представителност, не се съобщава на заинтересуваната организация, 4-годишният срок започва да тече от обнародването му в ДВ. Следователно в случая срокът по чл. 36, ал. 3 от КТ за обявяване на началото на процедура за признаване на представителност изтича на 31.01.2016 г. Обявлението на председателя на НСТС е обнародвано в ДВ, бр. 8 от 29.01.2016 г., поради което срокът по чл. 36, ал. 3 от КТ е спазен. Съгласно чл. З6, ал. 6 от КТ, Министерският съвет се произнася с решение в двумесечен срок от постъпването на редовно направено искане от заинтересувана организация. Искането на БСЧП "Възраждане" е постъпило в Министерски съвет с вх. № 08.02-24 от 27.05.201б г., а Министерски съвет е постановил решение на 11 август. От материалите по делото е видно, че произнасянето е забавено предвид констатацията за дублиране на значителна част
от посочените като членове работодатели от няколко организации, което е наложило изискване на нови документи, за което е определен и допълнителен срок. С писмо № 9104-95 от 12.07.2016 г. на министъра на труда и социалната политика до 6-те работодателски организации е поискано окончателно уточняване на установените дублирани пълномощни. В развилото се административно производство не се установяват съществени процесуални нарушения, без допускането на които административният орган би стигнал до различни изводи. Процедурата по Наредбата за установяване наличието на критериите по чл. 34 и 35 КТ, на които следва да отговарят организациите на работниците и служителите и на работодателите, за да бъдат признати за представителни на национално равнище е спазена. За всички констатирани несъответствия от проверката на документите и анализа на данните, работодателските организации са уведомявани своевременно чрез своите наблюдатели и писмено. Проектът на решение е обсъден и приет на заседание на Министерски съвет от 10.08.2018 г., видно от Протокол № 33 от 10.08.2018 г. и приложената стенограма от заседанието. Извършена е съгласувателна процедура между всички членове на Министерски съвет в съответствие с чл. 32 от Устройствения правилник на Министерски съвет и неговата администрация. В хода на производството за установяваване на юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения административен акт съдът извършва проверка на констатациите на административния орган. Поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, тричленният състав на ВАС назначава съдебно - техническа експертиза, като поради оспорването й допуска извършване на допълнително заключение от три вещи лица. Съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК, съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК и в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Според оспорващия молбите за членство представляват изрични пълномощни. Вещите лица също приемат молбите за членство за пълномощни и в задача 2 експертизата констатира, че броят на работодателските организации, които членуват едновременно в БСЧП и в друга работодателска организация е 208 +332 = 540. След анализ на доказателствата по делото, съдът установява, че бройката от 208 е призната от Комисията още на по-ранен етап и е включена към броя на работодателите които членуват само в БСПЧ "Възраждане" (1270). Сумата от 1270+208 е именно констатираната бройка от 1478, които са признати в решението като работодатели, членуващи в БСПЧ Възраждане. Именно допълнителните 332, включени в констатациите на експертизата са част от тези 393 (бройката не съвпада, тъй като разликата до 332 до 393 вече са признати от Комисията на по-ранен етап), за които се твърди от жалбоподателя, че имат допълнителни пълномощни. Поради оспорване на съдебната експертиза и допълнителните заключения от ответника и заинтересованото лице, жалбоподателят е задължен да представи по делото спорните 393 броя пълномощни, като съдът допуска и разпит на свидетели на страните. При преценка на съвкупния доказателствен материал, съдът намира за установено, че БСЧП "Възраждане" не е представяло 393 броя пълномощни по електронна поща на 18.07.2016 г., както и с писмо с изх. № 33/20.07.2016 г. (вх. № 61-192 от 20.07.2016 г. на МТСП). По делото са приложени 15 изрични пълномощни, от които 6 представени в Комисията преди 20.07 (срокът даден за представяне на такива пълномощни), но с дата от преди 12.07 (след който срок следва да бъдат дадени изричните пълномощни). Останалите 9 изрични пълномощни са представени с последните доказателства по делото, поради което са неотносими. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, тричленният състав на ВАС намира, че основният спорен от правна страна въпрос досежно материалната законосъобразност на акта е следва ли молбите за членство да се приравнят и да се приемат за изрични пълномощни по смисъла на чл. 35, ал. 2 КТ. Разпоредбата на чл. 35, ал. 2 КТ посочва, че в случаите, когато един работодател членува пряко или чрез браншова или отраслова организация в две или повече национални организации на работодателите, при установяване на членския състав, с оглед наличието на критериите за представителност по ал. 1, т. 1, той разполага с една от следните възможности: 1. да упълномощи с изрично пълномощно една от националните организации, в които членува; или 2. да упълномощи с изрично пълномощно браншовата или отрасловата организация, в която членува. Видно от текста на разпоредбата целта на законодателят е при дублирано членство в посече от една работодателска организация, всеки от работодателите изрично да упълномощи някоя от работодателските организации, като посочи коя от тях ще го представлява. Нормата на чл. 35, ал. 2 КТ регламентира специален етап от процедурата по признаване, който следва да се приложи само ако има дублирано членство и в този случай за да бъдат признати някои от "дублираните" работодатели за членове на съответна работодателска организация, то те трябват изрично да упълномощят този работодател. От анализа на регламентираните в цитирания текст алтернативни възможности съдът намира, че упълномощаването следва да бъде ново такова - изрично и само по повод установеното дублиране. Неоснователни са наведените от оспорващия доводи, с които се смесва характера и последиците на различните правни институти. С молбата за членство се заявява желание за приобщаване, присъединяване, влизане в състава на дадена общност или организация. Видно от представените молби за членство (л. 1038 - 1292 том II от делото) с тях конкретното лице декларира съгласието си с разпоредбите на Устава на БСЧП "Възраждане", желанието си за членство в БСЧП "Възраждане", при което упълномощава да бъде представляван в тристранния диалог. Упълномощаването, от своя страна е самото овластяване, при което представителят придобива власт да представлява друг. Упълномощаването е едностранен правен акт, по силата на който пълномощникът действа от името и за сметка на представлявания, а последиците от правните му действия възникват направо за последния. Пълномощното е самият документ, който обективира властта на представителя. Този документ се подписва от представлявания и се предава на представителя. Разликата между пълномощието и упълномощаването се съдържа в това, че пълномощното има за цел, насочено е да породи правни действия навън, пред третите лица, докато упълномощаването урежда съдържанието на вътрешното правоотношение между представителя и представлявания. Това вътрешно правоотношение обосновава задължението за пълномощника да извършва само онези правни действия, за които е оправомощен с пълномощното. От представените изрични пълномощни по чл. 35, ал. 2 КТ (л. 1302-1317 том II от делото) е видно, че съдържанието им обективира волеизявлението на упълномощителя да бъде представляван в социалния диалог и тристранното сътрудничество на национално, отраслово и местно равнище, както и пред Министерския съвет на Р. Б., като бъде включен в числения състав на пълномощника при установяване наличието на критериите за представителност на работодателските организации през 2016 г. Предвид изложеното, Върховният административен съд - тричленен състав намира, че не следва молбите за членство да се приравняват и приемат за изрични пълномощни по смисъла на чл. 35, ал. 2 КТ. Видно е, че някои молби за членство са подадени преди повече от 10 години от обявяване на процедурата за признаване на представителност на организациите. В случай като настоящия, когато към момента на разглеждане на първоначално подадените данни има дублиране, за да се прецени съответния работодател, който е подаден като чл. на повече от една работодателска организация, на коя организация да бъде признат като член, законодателят изисква ново изрично упълномощаване, което следва да стане след датата на установяването на дублираното членство. Молбите за членство не могат да бъдат приравнени на пълномощни. Предвид обстоятелството, че в дълъг период от време някои от работодателите са подавали такива молби в повече от една работодателска организация, поради което при установяване на представителност единствения начин да се установи, коя от организациите е предпочетена от този работодател, е подаването на изрично ново пълномощно и това е и целта на законодателя с процедурата по чл. 35, ал. 2 от КТ. Основателни са доводите на ответника, че вещите лица също допускат смесване на същността, характера и правните последици, произтичащи от молбата за членство и изричното пълномощно. При подадени само 6 изрични пълномощни, които са с дати отпреди 20.07.2016 г., те "признават" за такива всичките молби за членство. В експертизата навсякъде вещите лица са включвали в преброяването работодатели с подадени молби за членство в БСПЧ "Възраждане", но не и такива с изрични пълномощни по чл. 35, ал. 2 от КТ, които изобщо липсват. Без неправилно признатите от експертизата работодатели се потвърждава констатацията от Комисията, че БСПЧ има 1478 членове с общо 37924 работници и служители в тях. Предвид горното, съдът намира, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Неоснователни са възраженията на оспорващия досежно неспазване целта на закона. Целта на разпоредбите на чл. 34 - чл. 36 от КТ е да осигури консултации на държавната власт с гражданското общество чрез дейността на представителните организации на работодателите и синдикатите в Националния съвет за тристранно сътрудничество и в отрасловите, браншовите, областните и общинските съвети за тристранно сътрудничество, чиято дейност е уредена в чл. 3 и сл. от КТ. Целта на закона е държавата да осъществява регулирането на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, както и въпросите на жизненото равнище в сътрудничество и след консултации, но с тези организации на работниците и служителите и на работодателите, които са признати за представителни на национално равнище, при спазване на критериите, установени в чл. 34 - чл. 36 КТ. Въз основа на изложеното следва да се приеме, че оспореното решение e издадено от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при спазване на административнопроизводствените правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на заинтересованото лице, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Сдружение "Български съюз на частните предприемачи "Възраждане", със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от В. А. С. следва да бъде осъдено да заплати на Министерство на труда и социалната политика разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 200 лева (двеста лева).