Решение № 5326 от 18.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), чрез проц. си представител юрк. А. Ралева, против решение 7123/24 ноември 2022 г., постановено по адм. д. 10460/2021 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано след като с решение 10695/21 октомври 2021 г., постановено по адм. д. 6998/2021 г. на ВАС е отменено решение 2729/22 април 2021 г., постановено по адм. д. 11786/2020 г. на Административен съд София град и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Жалбата е била подадена от Б. Димитров, чрез адвокат А. Георгиев, срещу Заповед ЗЦУ-1276/21.09.2020 г. на Изпълнителния Директор на НАП, с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 90, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. При второто разглеждане на делото първоинстанционният съд е отменил заповедта като незаконосъобразна и е осъдил НАП да заплати на Б. Димитров разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Неоснователни са доводите за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поддържани като касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба по същество се възпроизвеждат възраженията на първоинстанционното производство, обсъдени и обосновано отхвърлени в решението. Предвид излагането им и като касационни доводи, то следва да се посочи, че са неоснователни. В решението си съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор относно законосъобразността на заповедта. Направеният извод за липса на отменителни основанията по чл. 146, т. 1-6 АПК е обоснован. В процесния казус органът по назначението е прекратил служебното правоотношение на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл неизпълнение на служебни задължения. Правилно е прието от първоинстанционният съд, че с представените по делото 50 броя писмени резолюции е разпоредено извършване на проверки за спазването на данъчното и осигурителното законодателство от изрично посочени в тях търговски дружества и физически лица. Проверките винаги са включвали посещението на определени, стопанисвани от задължените лица обекти, изискване на документи, съставяне на протоколи, извършване на контролни покупки, съставяне на актове за установяване на административни нарушения при констатирани нарушения и т.н. Същите са били възлагани на екип, част от който е бил и оспорващия Б. Димитров. Но той не е бил ръководител на екипа при нито една от проверките. Всяка от една от резолюциите завършва с указание за съставяне на обобщен доклад или от В. Русев, или от Т. Колев, или от Х. Павлов, или от С. Атанасова, или от Ф. Валентинов, или от Б. Георгиев, но никога от жалбоподателя Б. Димитров. На следващо място правилно е установено и, че в голяма част от резолюциите е посочено, че контролните действия е следвало да се извършат до 15 февруари 2022 г. като в случая в периода от 13 февруари 2019 г. до 26 февруари 2019 г. Димитров е бил в отпуск поради временна неработоспособност - общо заболяване и не е имало възможност нито да участва в контролните действия, нито да изготви доклади след завършването им. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че по делото остава недоказано кога точно са извършени дисциплинарните нарушения, кога тези проверки са възложени на Димитров и съответно кога е изтекъл срокът за изпълнението им; кога и как на служителя са били възложени процесните проверки, както и по всяка от тях за кой служител е било налице задължение да изпълни посочените в процедурата действия и дали дисциплинарната отговорност на Димитров е била ангажирана и за деяния, които дисциплинарно-наказващия орган приема за извършени и през периода, в който същия е ползвал отпуск поради неработоспособност На следващо място правилни са и изводите в оспореното решение, че държавният служител Димитров е бил уволнен, за неизпълнение на служебни задължения, каквито той не е имал, според връчената му длъжностна характеристика. За да се квалифицира определено поведение, като дисциплинарно нарушение, изразяващо се във виновно неизпълнение на служебни задължения, следва деянията за които Б. Димитров е бил наказан, да се съдържат като служебни задължения, но такива не се съдържат в разписаната от него на 26 април 2015 г. длъжностна характеристика, нито в длъжностната характеристика, която не му е връчена по надлежния ред. Твърденията на ответника, че жалбоподателят многократно е информиран, лично, по телефон и посредством прекия му ръководител за необходимостта на разпише длъжностната си характеристика - са напълно недоказани в хода на производството - липсват каквито и да било доказателства в тази посока. Във връчената на Б. Димитров такава не се открива задължение за извършване на оперативни проверки в търговски обекти, съгласно чл. 12, ал. 1, т. 1, т. 5 и т. 6 ДОПК. Правилни са и изводите на съда, че в оспорената заповед дисциплинарно - наказващият орган не е изложил мотиви относно обстоятелствата, свързани с цялостното служебно поведение на Б. Димитров. Никъде в заповедта не е обсъдена субективната част на извършеното нарушение, не е коментирано при какви условия и при какви фактически обстоятелства е извършено. Наказващият орган не е обсъдил тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. Липсват мотиви и при определяне на размера на наказанието. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 27 април 2023 г., ведно с платежно нареждане. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав