Решение № 2075 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4413/2014 г.

Решение № 2075 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4413/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Владимир Георгиев Любенов, жив. в гр. Сливен, против решение № 2/06.02.2014 г. по адм. дело № 287/2013 г. на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № Л-325/13.11.2013 г. на началника на Областна служба "Изпълнение на наказанията" - гр. Сливен (началника на ОСИН), с която му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни касационни основания по реда на чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдът не е проверил законосъобразността на издадения административен акт на всички основания, предвидени в чл. 146 от АПК. Навеждат се доводи за неправилна преценка на съда относно наличие на извършено дисциплинарно нарушение с оглед съвкупната преценка на фактите по делото, съдът не е дал указания по реда на чл. 171, ал. 4 от АПК за доказателства, с които се ангажират обстоятелства от значение за делото. Иска се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество. Ответникът по касационната жалба - началник на Областна служба "Изпълнение на наказанията" - гр. Сливен, редовно призован, чрез своя процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска се потвърждаване на съдебното решение и се претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Владимир Георгиев Любенов, на длъжност надзирател II степен, категория Е - полицай III степен в отделение "Арести" към ОСИН - Сливен, е обжалвал заповед № Л-325/13.11.2013 г. на началника на ОСИН - Сливен, с която на основание чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС във вр. с чл. 228, т. 4 от ЗМВР (отм., ДВ, бр. 53 от 27 юни 2014 г.), чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР (отм., ДВ, бр. 60 от 22 юли 2014 г.) и при спазване на изискванията на чл. 225 и чл. 229 от ЗМВР, за неизпълнение за задължение по т. 25 от Раздел V "Преки задължения" от длъжностна характеристика, му е наложено дисциплинарно наказание - "писмено предупреждение" за срок от 6 шест месеца. От фактическа страна съдът приема, че въз основа на утвърден от командира на отделение "Арести" към ОСИН - Сливен график за носене на службата от разводач, конвой и съответна почивка, в ежедневната нарядна ведомост Любенов не е положил подпис в графа "Забележка - почивка", непосредствено преди да ползва осигуреното му време за почивка или друг разход. В приложените справки е отразено, че полицай Любенов е депозирал обяснения, съгласно които не се е подписвал, защото във ведомостта липсва нарочна графа "Почивка", не е ползвал почивките, поради липса на обособено помещение за хранене, почивка и съблекалня и поради непрекъсваемия процес на работа в ареста. Изложеното е обективирано в становище на дисциплинарно-разследващия орган, въз основа на което дисциплинарно-наказващият орган е издал оспорената заповед. От правна страна съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в специалния закон форма, при спазени административнопроизводствени правила, съответствие с материалния закон и с целта на закона. Решението е правилно. Неоснователни са твърденията на касатора за неправилна преценка на съда за съответствие на административния акт с материалния закон и формата, предвид несъответствие с фактите по делото, а именно липса на твърдяното нарушение на служебната дисциплина. Съдът е изложил достатъчно съображения за предоставената възможност на Любенов за ползване на законоустановена почивка. При съвкупната преценка на нарядните ведомости настоящата инстанция споделя мотивите на съда, че не са били налице обективни пречки за ползване на осигуреното време за почивка от страна на служителя и доказателства в тази насока не са представени. В този смисъл са неоснователни твърденията на касатора за нарушение на съдопроизводствените правила по отношение на чл. 171, ал. 4 от АПК досежно доказателствената тежест, предвид дадените указания от съдията-докладчик с разпореждане от 17.12.2013 г. Вярно е, че съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства, но съдебният състав не следва да указва на страните дали предадените/указани доказателства мотивират в достатъчна степен твърденията на страните. Неоснователни са твърденията за липса на проверка на административния акт от страна на първоинстанционния съд за съответствие с целта на закона. Несъответствието с целта на закона като отменително основание е частен случай на злоупотребата с право. Несъответствие с целта на закона ще има тогава, когато предоставеното на административния орган публично субективно право е упражнено не за осъществяване на интереса, за който е установено от закона и макар и снабден с такава компетентност, в конкретния случай административният орган не е имал право, нито задължение да издаде административния акт. Упражненото правомощие е липсвало така, както и ако е бил погрешно издирен или приложен материалният закон. Видно от мотивите на съдебния акт, първоинстанционният състав е изложил подробни съображения защо след преценка на събраните от дисциплинарно-разследващия орган доказателства, тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, времето и обстоятелствата, при които е извършено и цялостното поведение на служителя, след като не е възприел становището на комисията за налагане на наказание "порицание", дисциплинарно-наказващият орган е наложил по-леко наказание "писмено предупреждение", квалифицирайки допуснатото от касатора нарушение като небрежност в служебната дейност. Решението като правилно следва да се остави в сила. В полза на ответника следва да бъде присъдено на основание на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 АПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева, платимо от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение.