Решение № 907 от 18.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12668/2011 г.

Решение № 907 от 18.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12668/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Благоев Димитров от гр. Свиленград против решение № 411 от 14.07.2011 г. на Административен съд-Хасково, постановено по адм. дело № 34/2011 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-112/30.11.2010 г. на началника на РДНСК Южен централен район. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Ответната страна началник РДНСК Южен Централен район оспорва жалбата. Министърът на регионалното развитие и благоустройството не взема становище. Заключението на представителя на върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С оспорената пред Хасковския административен съд заповед на началника на РДНСК Южен централен район е разпоредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж, подробно описан в заповедта, който е изграден без строителни книжа. Строежът се намира в имот, публична държавна собственост. Хасковският административен съд приема, че е налице незаконен строеж, който подлежи на премахване, като заповедта за това е издадена при спазване на материалноправните и процесуалноправни изисквания на закона. Установено е, че жалбоподателят е изградил строежа, подробно описан в заповедта за премахването му в имот, публична държавна собственост, в чашката на яз. "Ивайловград", без строителни книжа. Строежът правилно е квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Законосъобразни и обосновани са съображенията на съда за това, че процесната постройка представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Строежът не може да бъде търпим съгласно § 16 ДР ЗУТ с оглед на това, че е изграден в територия, публична държавна собственост, за която няма одобрен ПУП към момента на изграждане и към настоящия момент, за да се прецени, дали същият е допустим или не съгласно устройствения план. Отразяването му в одобрения кадастрален план има друго действие и не променя характеристиката на строежа като незаконен. Без правно значение е издаденото по реда на ЗТСУ и ППЗТСУ удостоверение за търпимост на строежа, чиято втора част е открита и обсъдена от назначеното по делото вещо лице като изключваща премахването на строежа. Това удостоверение няма обвързваща доказателствена сила за административния орган и за съда. Доколкото процесният строеж е извършен в имот публична държавна собственост, той се явява недопустим по правилата и нормативите действали по време на извършването му и по ЗУТ, поради което подлежи на премахване, както законосъобразно е постановено с оспорената заповед. Законосъобразно е прието от решаващия съд, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Дори и да има нередовности при съставянето и връчването на констативния акт по чл. 225, ал. 3 ЗУТ те не са съществени, тъй като не се отразяват на правнозначимите факти и не променят крайното решение за премахване на незаконния строеж. Оспорващият е упражнил правото си на защита чрез възражение срещу акта и чрез иницииране на съдебното производство, в което обаче не са представени доказателства оборващи фактическите констатации на административния орган. Неоснователен е доводът на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Само на едно място в мотивите на решението процесният строеж погрешно е вписан като "ограда", но в следващото изречение и навсякъде в останалите мотиви правилно е посочен като "вилна сграда на два етажа с мансарда". Правилното описване на оспорената заповед в мотивите и диспозитива на съдебното решение е достатъчно при определяне на предмета на съдебната проверка. Неправилно като страна по делото е конституирано Министерство на регионалното развитие и благоустройството. В производството по премахване на незаконен строеж страни са органът, издал заповедта и адресатът на същата. По отношение на собственика на терена, когато той е различен от извършителя на строежа, заповедта за премахване не създава права и задължения и не засяга законни права и интереси. Решението по отношение на Министерство на регионалното развитие и благоустройството следва да бъде обезсилено и производството в тази част прекратено. В останалата, допустима част обжалваното решение е правилно и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,