Решение № 12563 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6956/2010 г.

Решение № 12563 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6956/2010 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на сектор Благоевград към РДНСК Югозападен район, чрез юрк. Даниела Чинкарова, срещу решение № 141 от 1.04.2010 г., постановено по адм. д. № 252/2009 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменена заповед № ДК-09-307 12.07.2005 г. на началника на РДНСК - гр. Благоевград. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците Геновева Кръстева Мекушина, чрез пълномощника си адв. Георги Цветанов, и Татяна Иванова Мекушина намират за неоснователна касационната жалба. Останалите ответници - Маргарита Асенова Терзиева, Атанас Георгиев Терзиев и Райна Петрова Йосифова, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Пред Административен съд Благоевград Геновева Кръстева Мекушина е оспорила заповед № ДК-09-307/12.07.2005 г. на началника на РДНСК - гр. Благоевград, с която на основание чл. 224, ал. 1 от ЗУТ (в редакцията, обнародвана в "Държавен вестник", бр. 65/2003 г.) е наредено незабавно спиране на изпълнението на всички видове строително-монтажни работи на строеж: "2/3 ид. ч. от петия етаж (вписан като тавански в констативния акт с конструктивна височина 2,70 м), обособени като второ жилище на етажа, на етап груб строеж, както и на покривната конструкция на пететажната жилищна сграда", находяща се в УПИ I-1022, кв. 57 по плана на гр. Сандански. Съдът е приел, че при издаването на оспорената заповед административният орган не е посочил по коя от хипотезите на чл. 154, ал. 2 от ЗУТ са констатираните съществени отклонения от одобрените инвестиционни проекти. Прието е също така, че в заповедта се съдържат вътрешни противоречия. Направен е извод, че посочените обстоятелства са основания за отмяна на заповедта по чл. 146, т. 2 във връзка с чл. 59, ал. 1 и 2, т. 4 от АПК и чл. 146, т. 4 от АПК. Така постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че с одобрените на 8.05.1990 г. проекти и разрешение за строеж № 115/21.05.1990 г. е предвидено изграждането на сграда, състояща се от партер и три жилищни етажа - общо четири етажа. Установено е също така, че при изграждането на таванския етаж е допуснато съществено отклонение на одобрените строителни книжа, като е издигнат пети жилищен етаж, вместо тавански такъв. В представената по делото експертиза вещото лице категорично сочи наличието на съществени отклонения от одобрените проекти, които отклонения са установени и описани в съставения констативен акт № 62-ИМ/1.05.2005 г., въз основа на които констатации е издадена и оспорената заповед. При тези данни неправилен е извода на съда относно това, че след като в заповедта не е посочена конкретната хипотеза на чл. 154, ал. 2 от ЗУТ, послужила като основание за издаването на оспорения акт, то това го опорочава и води до отмяната му. Действително в оспорената заповед не е посочена хипотезата по чл. 154, ал. 2 от ЗУТ, констатирана в случая. Този пропуск обаче не е съществен доколкото това обстоятелство е изрично посочено в съставения констативен акт № 62-ИМ/1.05.2005 г., въз основа на който е издадена оспорената заповед. Няма пречка мотивите на даден административен акт да бъдат изложени отделно от него, както е станало в случая. След като по преписката се съдържат факти, представляващи елемент от състава на приложимата правна норма, то не е задължително тези факти да бъдат посочвани повторно в издадения административен акт. Не съставлява нарушение при издаването на заповедта на началника на РДНСК - гр. Благоевград и обстоятелството, че като нарушение е посочена разпоредбата на 148, ал. 1 от ЗУТ, въпреки че в случая става въпрос не за изцяло незаконен строеж, а за отклонение на одобрения проект. Изграждането на даден строеж или части от него в отклонение от одобрения проект в хипотезите, посочени в чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 от ЗУТ, както е в случая, прави този строеж или частта от него незаконен съобразно дефиницията на чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. С оглед горното подадената от Геновева Мекушина жалба е била неоснователна. Като е приел обратното, съдът е постановил неправилно решение, което ще следва да бъде отменено. При условията на чл. 222, ал. 1 от АПК вместо отмененото решение ще следва да бъде постановено друго, с което подадената жалба като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,