Решение № 3113 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15037/2009 г.

Решение № 3113 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15037/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Кюстендил, против решение № 314 от 22.10.2009 г. по адм. дело № 108 по описа за 2009 г. на Кюстендилския административен съд, с което е отменено издаденото от касатора решение № РД-12-107/22.12.2008 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените от съда задължителни указания. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост, неправилно прилагане на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Ответникът Васил Илиев Малинов от гр. Дупница, обл. Кюстендил, е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване в производството пред Кюстендилския административен съд е решение № РД-12-107 от 22.12.2008 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № 5311162889 от 27.08.2008 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Васил Илиев Малинов от гр. Дупница е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради неизпълнение на условието по § 4, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване за придобит осигурителен стаж с продължителност 10 години при условията на първа категория труд. Решението на Кюстендилския административен съд, с което оспорените административни актове са отменени и преписката е изпратена на административния орган с указания за ново произнасяне, е постановено при неправилно прилагане на материалноправната разпоредба на т. 66а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.). Първоинстанционният административен съд незаконосъобразно е приел, че положеният от лицето труд в Автостопанството в Бобов дол на длъжност "шофьор" на тежкотоварни автомобили "Татра", "Краз" и "Камаз" през периодите 24.08.1981 г. - 1.06.1987 г. и 25.07.1990 г. - 1.01.2000 г. следва да бъде зачетен от първа категория на посоченото правно основание. Този неправилен извод е обоснован с безкритично възприетите от съда свидетелски показания на бившите служители на автотранспортното предприятие - Георги Данаилов, диспечер от 1981 г. до 2002 г. и Пламен Констадинов, организатор експлоатация от 26.01.1997 г. до 11.11.2002 г. Съгласно т. 66а от ПКТП (отм.), приложена във вр. с чл. 16, ал. 2, т. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), трудът на работниците от технологичния транспорт (автомобилен и ГТЛ (гуменотранспортни ленти), обслужващи участъците на мини и кариери за добив по открит способ на руди, въглища, нерудни изкопаеми и инертни материали, се причислява към първа категория. Разпоредбата не съдържа изискване трудът да е полаган на тежкотоварни автомобили с товароподемност 12 и повече тона. От фактическа страна не е спорно, че касационният ответник не е бил назначен на длъжност, отнасяща се към технологичния транспорт на съответното миннодобивно предприятие, в случая Рудник "Христо Ботев" към Мини "Бобов дол". Той е работил като шофьор в автотранспортно предприятие - Автостопанство Бобов дол, ДФ "Бобов дол транспорт", "Бобов дол транспорт" ЕООД, "Бобов дол транспорт" АД. В приложените страници от трудовата книжка (заверени фотокопия) е отразено, че лицето е заето на работа в автотранспортната дейност. По отношение на останалите вписани обстоятелства следва да се има предвид, че трудовата книжка може да служи като годно доказателство за установяване на изпълняваната от работника длъжност и на категорията на труда му само в случаите, когато е оформена в съответствие с нормативните изисквания. По делото липсват писмени доказателства, установяващи договорни отношения между Мини "Бобов дол" от една страна и от друга - Автостопанство Бобов дол, съответно ДФ "Бобов дол транспорт", "Бобов дол транспорт" ЕООД и "Бобов дол транспорт" АД, за прехвърляне на работници от автостопанството към технологичния транспорт на рудника. Вещото лице Василка Пиргова не е могло да извърши проверка на разплащателните ведомости, защото според заключението му "Бобов дол транспорт" АД вече не съществува. Дори да се кредитират като достоверни, свидетелските показания за извършвано от лицето извозване на добитите въглища "изцяло на открития рудник", не съставляват надлежно доказателство за установяване на правно релевантните обстоятелства от хипотезиса на т. 66а от ПКТП (отм.). Изпълняваната от касационния ответник работа на длъжност "шофьор" в предприятие на автомобилния транспорт не може да бъде квалифицирана като работа на работник на длъжност в технологичния транспорт (автомобилен и гуменотранспортни ленти) на Рудник "Христо Ботев" към Мини "Бобов дол". С т. 53а от ПКТП (отм.) трудът на шофьорите на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона е причислен към втора категория, но към датата на подаване на заявлението лицето не е изпълнявало условията за навършени 57 години и сбор 100. Оспорените административни актове, с които е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, са издадени при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност и като ги отменил, Административен съд - Кюстендил е постановил неправилно решение. Така постановеното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,