Решение № 12706 от 14.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9159/2019 г.

Решение № 12706 от 14.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9159/2019 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. С. чрез пълномощника й адв. Тончева, против решение № 67/19.06.2019 г. на Административен съд-Силистра, постановено по адм. дело № 41/2019 г., с което е отхвърлена жалбата й против Уведомително писмо (УП) № 02-190-6500/4630 от 12.11.2018 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) за извършена оторизация и изплащане на финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г., за кампания 2016 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда, неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му като незаконосъобразен. Претендират се разноски. Ответникът - заместник изпълнителният директор на ДФЗ не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и счита, че съдебното решение като неправилно следва да бъде отменено. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на контрол в производството пред Административен съд - Силистра е УП № 02-190-6500/4630/12.11.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 – 2020 г., за кампания 2016 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което Р. С. е уведомена, че "оторизираната субсидия" по посочената мярка, съгласно подаденото заявление за подпомагане УИН 19.23.0616/13869 и приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2016 г., е в размер на 0 лв. - всички заявени за подпомагане от жалбоподателката 100 пчелни семейства са "санкционирани" – след извършена проверка се констатира недопустимост на подпомагането. От фактическа страна първоинстанционният съд установява следното: Жалбоподателката е регистриран земеделски производител. Подава заявление за подпомагане за кампания 2016 г. с УИН 19.23.0616/13869, с което заявява 100 пчелни семейства по мярка 11 "Биологично земеделие". В заявлението е вписан код БПП6, който съгласно Приложение 1 към чл. 7 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. (Наредба № 4 от 24.02.2015 г.) съответства на "биологично пчеларство в преход". Посочените в писмото данни са калкулирани след сравняване на наличната в ИСАК информация, компилираща данни, подадени от заявителя, от външни регистри на системата и от контролиращите лица във връзка с чл. 49 от наредба № 4/2015 г. Безспорно е установен заявеният в административното производство факт, че идентифицираната с код БПП6 дейност биологично производство с пчелни продукти е в състояние на преход към биологично земеделие към момента на кампания 2016 г. Финансирането е отказано с процесното уведомително писмо, в което в посочено, че 2016 г. е втора година от поетия ангажимент по това направление. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, тъй като е издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, на основание делегирани правомощия със заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на изпълнителния директор, която възможност е изрично предвидена в Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) - чл. 20а, ал. 2, т. 2 и ал. 4. Изводите на съда относно компетентността на органа, издал акта са обосновани и съобразени със закона, като напълно се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Първоинстанционният съд приема, че непосочването на приложимите правни норми в акта по чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 2-ро от АПК не съставлява нарушение, което да е основание за отмяната му, тъй като приложението на материалния закон се преценява от съда на база на фактите, посочени от административния орган. Приема също така, че разпоредбата на чл. 11, ал. 4 (отм. с решение № 8834 от 2019 г. на ВАС на РБ –бр. 97 от 2019 г. в сила от 10.12.2019 г.), от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., действаща към датата на издаване на оспорения административен акт, покрива в хипотезата си посочения от административния орган факт-2016 г. е втора поредна година от 5-годишния ангажимент посредством регулиране на правоотношението по следния начин: плащанията се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство, етикетирането и контрола. А разпоредбата на чл. 26, т. 5 от Наредба № 1 от 07.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането ; , действаща към обсъждания период определя преходният период за пчелини на дванадесет месеца при спазване на цитираните по-горе регламенти. Според съда правно значение за преценката на допустимостта на подпомагането за заявения период има факта, че 2016 г. е втора поредна година в рамките на петгодишния ангажимент, в който се извършва дейността, поради което попада извън нормативно предписания допустим срок за подпомагане. Анализът на цитираните по-горе норми според съда сочи на липса на противоречие между националното и европейското законодателство относно периода на биологичното земеделие, включително пчеларството в преход, с оглед на което достига до извод за материална законосъобразност на оспореното уведомително писмо и отхвърля жалбата на Р. С. Така постановеното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Не може да бъде споделен изводът на съда, че оспореният акт съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Вярно е констатираното от съда, че в обстоятелствената част на писмото се съдържа посочване, че 2016 година е втора година от последно поетия от касаторката ангажимент по това направление. Редом с това, като фактически и правни основания за издаване на отказа се сочат данните в табличен вид в акта, като в колона 7 от таблицата на страница 2 от уведомителното писмо, както и в поясненията към нея, касаеща спазването на базовите изисквания е посочена цялата сума за отказ, а в поясненията към колоната е посочено, че се касае за изисквания съгласно раздел V "Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014-2020, б. b "Направление "Биологично пчеларство" от Методика за намаляване и отказване на плащания по м. 11 "БЗ" от ПРСР 2014-2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144/23.02.2017 г., издадена от министъра на земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., т. е. прието е неспазени базови изисквания. Съгласно чл. 13 от Наредба № 4/2015 г., когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни семейства или животни не са спазени базовите изисквания съгласно приложение № 2, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение № 3 и изискванията по управление, плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите. В утвърдената на това основание със заповед на министъра на земеделието Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "Биологично земеделие" по ПРСР 2014-2020 (Методиката), която по силата на заповедта за утвърждаването й се прилага за заявления, подадени и през кампания 2016 г. не се съдържа определяне на базовите изисквания, на които следва да отговарят заявените за подпомагане по мярка 11 пчелини. Базовите изисквания са определени нормативно в Приложение № 2 към чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба № 4/2015 г., като тези за биологичното пчеларство са: постоянни и временни пчелини да не се устройват на разстояние, по-малко от 10 км, в райони с регистрирани племенни пчелини за производство на елитни пчелни майки и резерватни пчелини; разстояние, по-малко от 5 км, в райони с регистрирани репродуктивни пчелини за производство на племенни пчелни майки (чл. 15, т. 2 и т. 3). Временни пчелини се настаняват на места, отстоящи на повече от 300 м от съседни пчелини и на повече от 100 м от републиканската пътна мрежа (чл. 16 от Закона за пчеларството). В случая, данните от таблицата на стр. 2 касаят неспазени базови изисквания, но нито в поясненията към колона 7, нито другаде в административния акт или в административната преписка, се посочва кои базови изисквания не са спазени от С. В писмото напълно липсват мотиви както от фактическа, така и от правна страна по посоченото основание, което съставлява съществен порок на формата на акта, обуславящ неговата незаконосъобразност. Що се касае до посоченото, че 2016 година е втора година от последно поетия от касаторката ангажимент по това направление, същото не може да бъде прието за обоснован мотив, тъй като липсва позоваване на чл. 26 от Наредба № 1/7.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането ; , но приложима за периода на кампания 2016 г. Съгласно цитирания текст, преходният период за отглеждане на пчелни семейства по биологичен начин и продукти, произведени от тях, е дванадесет месеца при спазване на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008, като при връзка с чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г., според която норма плащания по ал. 1 за преминаване към биологично земеделие – периода на преход се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола, може да се предполага, че посоченото е основание за отказа. В акта обаче липсва посочено фактическо и правно основание като цитираното или друго, от което следва несъответствие с изискванията на закона за мотивиране на акта, което в случая е съществено нарушение, тъй като препятства защитата на жалбоподателката, както и извършването на съдебен контрол. Оспореното писмо е незаконосъобразно, тъй като не съответства и на материалния закон. ВАС нееднократно в практиката си посочва, че правилата за осъществяване на биологично производство са регламентирани с нормите на Регламент (ЕО) № 834/2007 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91, като въведения в Регламента термин "преход", съгласно чл. 2, б. "з", това представлява периодът на преход от небиологично към биологично земеделие в рамките на определен срок, по време на който са прилагани разпоредбите относно биологичното производство. В Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 са определени подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 г., като в Глава V са включени разпоредби за прехода.