Решение № 3583 от 4.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 574/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Л. А. А. обжалва Решение 6631/03.11.2023 г. на Административен съд София-град по адм. дело 8149/2023 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед ЧР-194/26.07.2023 г. на вр.и.д. управител на Националната здравноосигурителна каса.

Ответникът управителят на НЗОК, е на становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. а. Със заповедта е прекратено служебното правоотношение с А., заемала длъжност главен експерт в отдел Административно обслужване и архив, дирекция Човешки ресурси и административно обслужване на ЦУ на НЗОК, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител поради съкращаване на длъжността. Актът е издаден във връзка с докладна записка от 26.07.2023 г. от директора на дирекция ЧРАО и утвърдени със Заповед ЧР-6/26.07.2023 г. на вр.и.д. управител на НЗОК промени в длъжностното разписание на ЦУ на НЗОК, според които в относимата им част числеността на отдел АОА в дирекция ЧРАО се намалява с една щатна бройка за длъжността главен експерт, а числеността на отдел Човешки ресурси в същата дирекция се увеличава с една щатна бройка с разкриване на длъжност главен юрисконсулт.

б. Следователно са осъществени елементите от динамичния фактически състав, обуславящи пораждането на правомощието на органа по назначаването едностранно да прекрати служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. в една от двете възможни хипотези на съкращаване на длъжността намалена численост на заемащите я служители. Спорът е концентриран до въпроса дали съкращаването на длъжността е реално.

1. Неоснователни са главните доводи на касатора, чиято цел е да обоснове фиктивност на съкращаването на длъжността, т.е. извършването му с намерението да бъде прекратено служебното правоотношение с точно определен служител. Обективните източници на данни за механизма, по който са реализирани промените, не подкрепят подобно заключение, както правилно е приел и първостепенният съд.

а. Прекратяването на правоотношението е предприето въз основа на писмен мотивиран доклад от директора на дирекцията като условие за утвърждаване на промените в длъжностното разписание чл. 14, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, в който е изложена обоснована с целите по ал. 2, т. 1 и 2 от текста необходимост от изменението.

Утвърждаването на структурна и длъжностна реорганизация е в дискрецията на ръководителя на съответната администрация и контролът върху нея е по принцип неподведомствен на съда. Оптимизирането на дейността на администрацията, в частност тя да изпълнява функциите си при намален щатен състав за определени функции и увеличаването на служителите, натоварени с изпълнението на задължения от различна област на професионална компетентност, макар и в рамките на същата дирекция, може да бъде обект на съдебен контрол и оценка само по резултата си. Съдържателният критерий за промените в организацията на дейността на НЗОК в настоящата хипотеза намира израз в разбирането за необходимия брой служители, които следва да осъществяват дадени функции с оглед на тяхната тежест и значимост за администрацията.

Решението е от управленски характер, попада в обхвата на компетентността на административния орган и е обективно съвместимо с постигането на целите по чл. 14, ал. 2 НПКДА. До тези граници трябва да се ограничи допустимостта на проверката на действията на органа извън тях би била засегната целесъобразността, правилността на самото решение, с други думи съдът би заместил органа в преценката му за начина, по който да уреди функционирането на ръководената от него администрация, обезпечаваща изпълнението на правомощията му.

б. В контекста на горните съображения, административният съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила с отхвърлянето на доказателствените искания за представяне на справка от органа относно регистрирани документи и преписки, както и за броя на изготвените от дирекция ЧРАО актове във връзка със служебни, трудови правоотношения на служителите и становища по възникнали казуси, жалби и сигнали.

Допускането и събирането на тези доказателствени средства преследва целта да опровергае припознатата от административния орган нужда от нова длъжност, навлизайки в оперативната му самостоятелност и надхвърляйки обсъдените граници на допустима намеса от страна на съда. Достатъчно за правомерността на действията на органа е надлежното мотивиране на необходимостта от промяна и действителното намаляване на числеността на служителите с функциите на главен експерт в отдел АОА, които не се дублират с изискванията към новата длъжност постигнат е резултат, подлежащ на интерпретация по обективни признаци.

в. Противно на възражението за наличие на незаети бройки в отдел ЧР и дублиране на едни и същи служители на повече от една позиция, основателно е позоваването от ответника по касация на чл. 81а, чл. 82 и чл. 82а ЗДСл., уреждащи съответно хипотезите на мобилност от друга администрация, преназначаване и временно преназначаване в същата администрация.

От поименното щатно разписание не се установяват твърдените незаети длъжности. Основанията пък за изпълнение на въпросните длъжности изключват квалификацията им като незаети, а евентуалното изследване на случаите на изменение на служебното правоотношение вж. чл. 81а и следв. от ЗДСл., е извън предмета на делото.

Наличието на свободни бройки в други дирекции не е аргумент в подкрепа на тезата, че уволнението противоречи на целта на закона. Трансформацията на длъжности от други звена в администрацията с единствената цел да се осуети съкращаването на длъжност не е вменено в задължение на административния орган и е отново предмет на управленска целесъобразност. Мотивите на съда в този смисъл, както и относно непредприемането на действия по назначаване на служител на длъжност главен юрисконсулт, се споделят и от настоящата инстанция чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.

1. Заповедта не е опорочена и от инцидентното възприемане на критерии за подбор кой от двамата служители на длъжност главен експерт в отдел АОА да бъде съкратен.

а. При прекратяване на служебното правоотношение на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. за органа по назначаването не съществува задължение за подбор, а въпрос на неподлежаща на съдебен контрол оперативна самостоятелност е преценката му за прекратяване на конкретно служебно правоотношение. Органът би бил обвързан, само ако е въвел правила, с които приема критерии за извършване на подбор, тъй като те ограничават оперативната му самостоятелност. Дори и тогава се проверява единствено спазването на правилата на процедурата, а не правилността на преценката, дадена при нейното провеждане вж. мотивите към Тълкувателно решение 2 от 25.06.2012 г. по тълк. д. 2/2011 г., ОСК на ВАС.

б. В случая органът по назначаването е одобрил представените в докладната записка критерии за избор между двамата служители, предложени с идеята да се избегне субективизъм. Действително, тези критерии са утвърдени инцидентно, но по аргумент от цитираното тълкувателно решение те обвързват свободната преценка на органа. Доколкото са спазени при прекратяване на правоотношението и почиват на обективни показатели продължителност на професионалния опит в НЗОК и последната годишна оценка на изпълнението, прилагането им не рефлектира върху законосъобразността на заповедта според допустимия предмет на съдебната проверка по чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 АПК.

Възможността критериите всъщност да са били съобразени с данните за конкретните служители преди издаването на заповедта, на която навежда съдържащото се в жалбата съмнение в обективността на избора, е хипотетична и съдът не разполага с норма за нейната оценка, различна от вече очертаната.

При липсата на заявените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК атакуваното решение следва да бъде оставено в сила чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение