Решение № 7758 от 29.6.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1760/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по "молба за отмяна на решение", имаща характер на касационна жалба, подадена от М. Стефанов от гр.Стара Загора срещу Решение 811 от 12. 02. 2019 г., постановено по адм. дело 10518/ 2017г. по описа на Административен съд София град. По отношение на въпроса за характера на тази молба назначеният особен представител- адвокат М. Атанасов от САК в съдебно заседание на 27.05. 2021г. (лист 34) уточнява, че се обжалва самото решение с касационна жалба. В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение, поради нарушение на гражданските и процесуалните права. Моли се да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови ново разглеждане на делото от друг съдебен състав на първостепенния съд. Касационният жалбоподател- М. Стефанов, в съдебно заседание, чрез служебния защитник- адвокат Атанасов от САК счита, че с действията си, охраната на съда му е причинила мъки, страдания и унижения. Твърди, че първоинстанционният съд не е обърнал достатъчно внимание на действията на служители на ГД Охрана, като не е взел под внимание и свидетелските показания. Ответникът- Главна дирекция "Охрана", в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост и на следващо място за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е приложил материалния и процесуалния закон, като решението не страда от касационни пороци и не са доказани твърдените неимуществени вреди. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Неоснователни са твърденията на представителят на ВАП за недопустимост на касационната жалба, поради това, че обжалваното съдебно решение е влязло в сила. Съдебното решение не било надлежно съобщено на лицето, поради което следва да се приеме, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок. Касационната жалба е процесуално допустима като изходяща от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалвания съдебен акт Административен съд- София град е ОТХВЪРЛИЛ, предявения иск от М. Стефанов за сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинени преки, неимуществени вреди, срещу Главна дирекция Охрана на съдебната власт от незаконосъобразни действия на служители на адм. орган, като неоснователен и недоказан. Решаващият съд е посочил, че от събраните по делото гласни доказателства, чрез разпитите на св. Господинов и св. Иванов, както и от записа от охранителните камери в сградата на РС Стара Загора, се установява, че на 12.09.2017 г., около 13,30 часа ищецът влязъл в сградата на Съдебната палата в Стара Загора. Към този момент посочените свидетели са били дежурни на пост 1 - рамката и скенера в сградата. При извършване на проверка на ръчния багаж било установено, че Стефанов носи бутилка от бира Загорка, пълна до половината с неизвестна течност. Св. Господинов твърди, че ищецът е лъхал на алкохол, предвид на което му обяснил, че в този вид не може да го допусне в съдебната палата. При отказа да бъде допуснат до сградата на съдебната палата ищецът Стефанов започнал да се държи агресивно, отворил бутилката и започнал да излива течността. Последното наложило да бъде отстранен принудително от сградата, като за целта била употребена физическа сила. Първостепенният съд на база събраните доказателства, е приел, че не е налице първата от посочените по- горе кумулативно изискуеми предпоставки за възникване на отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, а именно: не са налице твърдените от ищеца незаконосъобразни действия на длъжностни лица на ответника на 12.09.2017 г., през времето, посочено в исковата молба, когато ищецът е посетил сградата на Съдебната палата- Стара Загора. Съдът е счел, че недопускането на ищеца да влезе в сградата не е извършено, посредством незаконосъобразни действия на служителите на ответника. По делото се установило, че служителят Господинов многократно е издал устни разпореждания на Стефанов да напусне сградата. Не се спори също, че М. Стефанов не е изпълнил издадените разпореждания. От приетата по делото Докладна записка 4226/ 27.09.2017 г. и приложенията към нея, се установявало, че Господинов е отправил предупреждение към Стефанов. Следователно, осъществената физическа сила за привеждане в изпълнение на законово издадено разпореждане не можело да се приеме, за незаконосъобразно действие. В обобщение, съдът е намерил, че ищецът, при условията на пълно и главно доказване не е доказал наличието на незаконосъобразно действие от страна на служители на ответника. Въпреки тази констатация адм. съд е разгледал твърденията за наличието на вреди. Посочил е, че по делото не са ангажирани писмени доказателства, от които да е видно в какво се изразяват преживените болки и страдания, в какъв обем и в каква степен са се проявили, доколко е засегнала личността на ищеца, качеството му на живот, наложило ли се е посещение при специалисти, предприето ли е лечение, какво и колко време е продължило. Преценил е, че събраните по делото гласни доказателства не установявали каквато и да е конкретика, тъй като свидетелят от страна на ищеца дал сведения за обща емоционална неустойчивост. Искът като неоснователен и недоказан е бил отхвърлен изцяло. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира подадената касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението на АССГ е незаконосъобразно, поради нарушение на гражданските и процесуалните права. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и след анализ на приложимия материален закон. Неоснователни са твърденията на касатора, че съдът не се е съобразил с твърденията на ищеца. Решаващият съд е разгледал коректно визираните факти в исковата молба, и от там е определил рамката на спорния предмет- чл.127, ал.1 ГПК. Решението на адм. съд е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Неговото съдържание отговаря на предмета на делото и спорните въпроси с изложени конкретни правни изводи чл.172а АПК. Не е налице твърдяната от касационния жалбоподател неправилност на съдебния акт, поради противоречие на изводите на съда по отношение състава на претендираната отговорност, по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. АССГ правилно е отхвърлил предявения от М. Стефанов иск за сумата от 20 000 срещу Главна дирекция Охрана, като неоснователен. Понятията "действия" и "бездействия" законодателят е дефинирал в чл. 250 и чл. 256 АПК. За да отхвърли иска за обезщетение на претърпените неимуществени вреди, правилно първостепенният съд е приел за недоказана исковата претенция. Предвид извършения подробен анализа на релевантните за исковата претенция факти и приложимия материален закон, адм. съд е извел обоснован правен извод за недоказаност на хипотезата на чл.250 от АПК. Правилно адм. съд е приел, че в случая е спорно законосъобразни ли са действията на служителите на ГДО по недопускането на Стефанов в сградата на Съдебна палата Стара Загора и съответно принудителното му отвеждане, посредством прилагане на физическа сила. Съдът обосновано е счел, че недопускането на ищеца да влезе в сградата не е извършено, посредством незаконосъобразни действия на служителите на ответника. Същите са извършени в изпълнение на чл. 17 от Правилата за вътрешния ред, пропускателния режим и сигурността на сградите на апелативните, окръжни, административни и районни съдилища, прокуратури и следствени служби (Правилата). Горното се установява от приложените по делото писмени доказателства- събраните докладни записки и свидетелските показания на служителите на ГДО. Съгласно чл. 17 от Правилата за вътрешния ред, пропускателния режим и сигурността на сградите на апелативните, окръжни, административни и районни съдилища, прокуратури и следствени служби (Правилата), не се допускат в съдебните сгради и обекти граждани в явно нетрезво състояние или под влиянието на упойващи или наркотични вещества. Съдебната палата е място, в което е недопустимо да се създават предпоставки за нарушаване на установения ред и работен процес. Съдебната охрана има превантивна роля с цел недопускане на лица, които застрашават реда в съдебните сгради, както и спокойното протичане на съдебния процес- чл.391, ал.3, т.1 и т .2 ЗСВ. С оглед установените факти по делото, относно състоянието на ищеца и видимата употреба на алкохол от него, действията на длъжностните лица на ответника, които не са го допуснали в сградата на Съдебна палата - Стара Загора при посещение му на 12.09. 2017 г., около 13,30ч., не са незаконосъобразни, а са в изпълнение на задължението им по чл. 17 от Правилата. В случая отговорност за вреди по ЗОДОВ не може да се ангажира, тъй като не са извършени незаконосъобразни действия, които представляват нечовешко и унизително отнасяне, представляващи нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). ГДО е изпълнила свое законоустановено задължение и не е налице незаконосъобразна административна дейност- чл.393, ал.1 ЗСВ, вр. с чл. 85 и чл.86 ЗМВР. С това в конкретния случай, не са налице предпоставките за реализиране отговорността на държавата. Липсата на първата предпоставка от посочената норма на чл. 1 от ЗОДОВ, представлява самостоятелно основание за отхвърляне на иска. Твърденията на касатора за претърпени вреди по време на исковия период, също са неоснователни и недоказани. Вредите в производството по чл.1, ал.1 ЗОДОВ не се презумират, а подлежат на пълно доказване- чл.153, чл.154, ал.1 ГПК, във вр. с &1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест е за ищеца, който трябва да докаже обстоятелствата, на които основава претенцията си, което в случая не е сторено. Не са доказани настъпили факти от обективната действителност, представляващи неимуществени вреди, причинени в резултат на адм. действия. Показанията на св. М. Стефанов, баща на ищеца, не водят до различни изводи. Тези свидетелски показания са общи и необективни, което може да се обясни с тяхната заинтересованост. Следва да се има предвид, че целта на ЗОДОВ е обезщетителна с оглед чл.4, ЗОДОВ, чл.82 ЗЗД, във вр. с &1 от ЗОДОВ. В случая тази правораздавателна функция не следва да се приложи, тъй като ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин претендираните от него неимуществени вреди, да са в пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразни административни действия- чл.4 ЗОДОВ. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд трето отделение,