Решение № 7177 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 247/2020 г.

Решение № 7177 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 247/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Окшънайз" АД, ЕИК: 203556634, със седалище и адрес на управление гр. София, , бул. "Цариградско шосе" № 111 В, ет. 3, подадена чрез адвокат П. Симеонова, против Решение № 11560/30.07.2019 г., постановено по административно дело № 12711/2017 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 1188-ЗБ/04.09.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка на Заместник – председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор". В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се доводи за това, че дружеството не е могло да бъде адресат на процесната мярка, респективно, че не е извършило нарушения на Кодекса за застраховането. По изложените съображения се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора. Постъпила е частна жалба от Заместник – председателя на Комисията за финансов надзор, против Определение № 12745/30.09.2019 г., постановено по делото, с което е оставено без разглеждане искането му за изменение на решението в частта за разноските. В същата се излагат доводи за неправилност на съдебното определение, тъй като се касае за допълване на решението в тази част, а не за неговото изменение, поради което не било от значение непредставянето на списък по чл. 80 ГПК. Касационната жалба се поддържа от адвокат Славова и адвокат Карагьозов, които молят да бъде уважена по съображения, развити в писмени бележки. Ответникът, Заместник – председателя на Комисията за финансов надзор, се представлява от юрисконсулт Герчева и юрисконсулт Василева, които оспорват касационната жалба и поддържат частната такава, като изразяват становище в подкрепа на съдебното решение, развито в писмен отговор. Претендират присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, въз основа на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Върховният административен съд, тричленен състав на седмо отделение, е извършил цялостна и задълбочена проверка за законосъобразност на оспореното пред него решение, съгласно изискванията на чл. 168 АПК. Приел е, че е постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Възприетите от съда правни изводи са съобразени с установените по делото факти и с приложимия закон, поради което се споделят от настоящата съдебна инстанция. По делото са установени посредством всички събрани доказателства, обстоятелствата, че "Окшънайз" АД е извършвал дейност като застрахователен брокер, изразяваща се в подготвителна работа за сключване на застрахователни договори и класиране на застрахователни продукти, без да е вписано по реда на Кодекса за застраховането като застрахователен посредник, което представлява нарушение на изискванията, разписани в чл. 286, ал. 1 и ал. 2 и чл. 5, ал. 1 КЗ. В резултат на тази дейност са били осъществени 101 електронни покупки с предмет застрахователни продукти и са сключени застрахователни договори. Тези относими за спора факти не са опровергани от жалбоподателя, като е установено, че именно посредством организираната от него онлайн платформа, е осъществявана комуникацията между страните и е реализирана покупката на застрахователни полици. В този смисъл правилен е изводът на съда за това, че осигуряването посредством на тази платформа на условия, което и да е лице да отправя покана за сключване на застрахователен договор до разпространителите на застрахователни услуги, както и класиране на постъпилите оферти по предложена цена, представлява подготвителна работа за сключване на застрахователни договори по смисъла на чл. 286, ал. 1 и ал. 2 КЗ, която попада в обхвата на застрахователното посредничество. Или обоснован е изводът за това, че дружеството – жалбоподател е извършвало дейност като "застрахователен брокер" в нарушение на закона, поради което независимо, че не е било регистрирано като такъв по съответния ред, е следвало да понесе принудителните мерки по чл. 587, ал. 2, т. 1 КЗ, във връзка с чл. 587, ал. 7 КЗ, в приложимата редакция. Законодателната промяна на последната норма /ДВ, бр. 15/2018 г. /, не означава, че преди това спрямо лица, осъществяващи дейност по застрахователно посредничество, без лиценз или разрешение, не е било възможно да се наложи съответната мярка. Изричното посочване на тази категория лица, не ги въвежда за първи път като адресати на мерките, тоест не допълва приложното поле на разпоредбата на чл. 587, ал. 7 КЗ в редакцията преди промяната, а само го конкретизира. Поради изложените мотиви, настоящият съдебен състав споделя изводите на тричленния състав на Върховния административен съд по този спорен въпрос, обуславящи материална компетентност на органа, издал процесното решение. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационните жалбоподатели за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила. Предоставена е възможност на страните да се запознаят с представените писмени доказателства и да вземат становище, проведени са открити съдебни заседания, в хода на които са уважени доказателствените им искания с оглед на техните твърдения и възражения, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо, постановено при правилно приложение на материалния закон и при отсъствие на сочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. Предмет на контрол в настоящото съдебно производство е и Определение № 12745/30.09.2019 г., с което е оставено без разглеждане искането на Заместник – председателя на Комисията за финансов надзор за изменение на решението в частта на разноските. Определението е правилно, като съобразено с разпоредбата на чл. 80 ГПК и с Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 на ОСГТК на Върховния касационен съд. Правилно съдът е квалифицирал сезиращото го искане по чл. 248 ГПК, като такова за изменение на решението в частта за разноските, тъй като с решението са били присъдени разноски в полза на ответника, който не е бил съгласен с техния размер. Тъй като от негова страна не е бил представен списък на разноските, в съответствие с разпоредбата на чл. 80 ГПК, с процесното определение искането на Заместник – председателя на Комисията за финансов надзор за изменение на решението в частта на разноските, е прието за процесуално недопустимо. По изложените съображения определението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, частично основателно се явява искането на ответната страна за присъждане на разноски. Такива следва да се присъдят само за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лева. Не следва да се присъжда сумата от 30 лева, платени за държавна такса, както и сумата от 400 лева за внесен депозит за изготвяне на експертиза по първоинстанционното производство, с оглед изхода на спора, поставен с частната жалба. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия