Решение № 673 от 23.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5775/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Пловдив против Решение 3572/17.04.2024 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело 1371/2023 г. С решението съдът отменил Решение 2153-15-135/10.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалба с вх. 1012-15-140/13.04.2023 г. против разпореждане [номер]/Протокол 2140-15-191/28.02.2023 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, с което на П. А. К., [ЕГН] от гр. Сопот, [улица], е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, изпратил е преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ Пловдив за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. 2170-11-598/18.11.2022 г. по описа на ТП на НОИ Пловдив, подадено от П. А. К., при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона, както и е осъдил НОИ да заплати разноски. Ответникът П. А. К. в писмено становище по делото излага становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението на административния съд, поради което да се остави в сила. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Пловдив е Решение 2153-15-135/10.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалба с вх. 1012-15-140/13.04.2023 г. потвърждаващо разпореждане [номер]/Протокол 2140-15-191/28.02.2023 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, с което на П. А. К., [ЕГН] от гр. Сопот, [улица], е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. От фактическа страна първоинстанционният административен съд правилно е установил релевантните за спора обстоятелства. По делото е прието, че със заявление вх. 2170-11-598/18.11.2022 г. П. А. К. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по реда на чл. 9а от КСО, за което представя документи съобразно предвиденото в чл. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Съгласно Удостоверение обр. УП-13 изх. 5507-10-2313/20.12.2022 г., П. К. е работил в ТКЗС [населено място], както следва: от м.05.1979 г. до м.07.1979 г. общо 91 дни като овчар; от м.05.1980 г. до м.07.1980 г. общо 86 дни в Наети работници овцеферма ; м.05.1981 г. общо 25 дни в овцеферма ; от м.06.1983 г. до м.07.1983 г. общо 61 дни в овцеферма ; от 01.04.1986 г. до 30.09.1986 г. общо 6 месеца в Наети работници ; м.12.1986 г. общо 20 дни в Наети работници ; от 01.03.1987 г. до 31.12.1988 г. общо 1 година и 10 месеца в Наети работници . Съдът е приобщил към доказателствата по делото Отказ за издаване на удостоверение с изх. 5512-10-2796/20.12.2022 г. от Началник отдел ТП на НОИ - Ловеч, с което е отказано да бъде издадено поисканото удостоверение УП-13, като е мотивирано, че в предадените съгласно чл. 5, ал. 10 от КСО от осигурителя ТКЗС [населено място] ведомости за заплати и трудовоправни документи, съхранявани по реда на Инструкция 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник в осигурителния архив на НОИ, липсва информация за лицето П. А. К. за периода м.08.1979 г. м.04.1980 г., м.08.1980 г. м.04.1981 г., м.06.1981 г. м.05.1983 г., м.08.1983 г. м.03.1986 г., м.10.1986 г. м.11.1986 г., м.01.1987 г. м.02.1987 г. Посочено е, че с приемо-предавателен протокол 65-10/90.05.2006 г. е извършена приемо-предавателна процедура за съхраняваните от осигурителя разплащателни ведомости и трудовоправни документи към момента на подаване на заявлението-декларация по реда на чл. 5, ал. 10 от КСО. Осигурителният архив на НОИ не може да удостовери дали осигурителят е предал пълния обем документация за периода на упражняваната от него дейност и не носи отговорност за деклариране на неверни данни от задължените лица. На базата на представените от заявителя данни и служебно събраните такива, ръководителят по ПО при ТП на НОИ Пловдив с разпореждане [номер]/Протокол 2140-15-191/28.02.2023 г. е отказал отпускането на ЛПОСВ на жалбоподателя. За да се обоснове в този смисъл е приел, че към 18.11.2022 г. - дата на заявлението за пенсия, лицето има навършена възраст [възраст], като осигурителният стаж, зачетен по представените редовно оформени документи и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 03.10.1976 г. до 05.04.2020 г. вкл. е както следва: осигурителен стаж от втора категория труд - 00 г. 09 м. 00 дни; осигурителен стаж от трета категория труд - 32 г. 00 м. 08 дни. Общ осигурителен стаж, превърнат към Трета категория труд 32 г. 11 м. 16 дни. Посочено е, че със заявлението е представена Трудова книжка 1 без дата на издаване, стажът с реална продължителност от 01.05.1979 г. до 31.12.1988 г., положен в Смесена бригада [населено място], е оформен без прекъсване на един ред с продължителност 9 години и 08 месеца. С оглед прилагане на чл. 96 от ППЗП, отм. е изискан образец УП-13 от ООА. Издаден е обр. УП-13 5507-10-2313/20.12.2022 г. от ООА - гр. Ловеч, в който е посочен стаж за времето от 01.05.1979 г. до 01.08.1979 г. - 03 месеца, от 01.05.1980 г. до 01.08.1980 г. - 03 месеца, от 01.05.1981 г. до 01.06.1981 г. - 01 месец, от 01.06.1983 г. до 01.08.1983 г. - 02 месеца и за периода от 01.04.1986 г. до 01.10.1986 г. - 06 месеца, от 01.12.1986 г. до 01.01.1987 г. - 24 дни, от 01.03.1987 г. до 01.01.1989 г. - 01 година и 10 месеца. За периода от 01.04.1986 г. до 31.12.1988 г. е уточнено, че няма данни стажът да е положен в овцеферма и същият се зачита по условията на трета категория труд. Не се зачита осигурителен стаж за периодите: от м. 08.1979 г. до м.04.1980 г., от м.08.1980 г. до м.04.1981 г., от м.06.1981 г. до м.05.1983 г., от м.08.1983 г. до м.03.1986 г., от м.10.1986 г. до м.11.1986 г. и от м.01.1987 г. до м.02.1987 г., тъй като съгласно Удостоверение 5512-10-2796/20.12.2022 г., в приетите ведомости на осигурителя ТКЗС [населено място] липсва информация за П. А. К.. Органът е посочил, че съгласно чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, през 2022 г. мъжете придобиват право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст 64 години и 05 месеца и продължителност на осигурителния стаж не по-малка от 39 години и 02 месеца, поради което и на основание чл. 68, ал. 1 от КСО следва да се откаже отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не е изпълнено условието за придобит осигурителен стаж 39 години и 02 месеца за 2022 г. заявителят има осигурителен стаж от трета категория 32 г. 11 м. 16 дни. Посочено е, че на основание чл. 9а, ал. 2 от КСО лицата, които са навършили възраст по чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, но на които не им достига до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, могат да закупят недостигащия осигурителен стаж чрез внасяне на осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица по банков път, но процедурата по чл. 9а, ал. 2 от КСО не се прилага, тъй като недостигащият осигурителен стаж за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е над 5 години към датата на заявлението К. има недостигащ осигурителен стаж 06 г. 02 м. 14 дни. Не на последно място е посочено, че съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО, когато продължителността на осигурителния стаж е по-малка от изискуемата по чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, през 2022 г. право на пенсия за мъже и за жени, се придобива при 15 години действителен осигурителен стаж и навършена възраст 66 години и 10 месеца, поради което и следва да се откаже отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като К. няма навършена възраст [възраст] към датата на заявлението и към датата на постановяване на разпореждането. Директорът на ТП на НОИ Пловдив е възприел изцяло доводите на долустоящия административен орган. Допълнително се е аргументирал в обжалвания административен акт, че в представената със заявлението Трудова книжка 1 - няма дата на издаване, на първа страница от нея е записан личен паспорт серия Д [номер], издаден на 23.02.1983 г. от МВР гр. Пловдив, а стажът в Смесена бригада [населено място] започва от 01.05.1979 г., липсват вписани дата на издаване и издател на трудовата книжка, поради което и е прието, че е налице несъответствие. Отделно от това е посочено, че стажът от 01.05.1979 г. до 31.12.1987 г. е оформен с продължителност от 3 г. 11 м., а календарната продължителност е 8 г. 8 месеца. Стажът от 01.03.1988 г. до 31.12.1988 г. е оформен с подпис на касиер и председател, а съгласно чл. 6 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (обн. ДВ брой 11/10.02.1987 г., отм. ДВ брой 102/03.12.1993 г.) стажът в трудовата книжка трябва да се оформи от счетоводител и ръководител. На следващо място е прието, че в трудовата книжка липсва предложение от работодателя за категоризиране на стажа от категория, различна от трета. Във връзка с горепосочените недостатъци при оформяне на трудовата книжка, е изискано издаване на образец УП-13 от ООА за удостоверяване на осигурителен стаж, положен в Смесена бригада [населено място] за период от 01.05.1979 г. до 31.12.1988 г., като е издаден такъв, в който е посочен стажът, който е зачетен. При изясняване на спора от фактическа страна и по-конкретно свързани с трудовите правоотношения на К. за спорния период от време, първоинстанционният съд е приел заглавни страници от Партидни книга Наети работници за 1986 г., 1987 г. и 1988 г. на ТКЗС [населено място] (ТКЗС [населено място] производствен участък), ведно с информация за П. А. К., изпратени с писмо изх. 1029-10-5389 от 03.11.2023 г. на Началник на Отдел ОАА при ТП на НОИ Ловеч, в което се посочва, че с приемо-предавателен протокол/ППП 65-10 от 29.05.2006 г. в отдел Обединен осигурителен архив при ТП на НОИ Ловеч (Регионален Архивен център - Тетевен), разплащателни и трудовоправни документи на ТКЗС [населено място], съхранени за период от 01.01.1970 г. до 30.11.1995 г., като съгласно цитирания протокол, не са предадени досиета/трудови договори и заповеди на работещите, както и екземпляри от издаваните удостоверения за трудов/осигурителен стаж и доход (УП-3, УП-30 и УП-2) и осигурителният архив на НОИ не може да удостовери дали осигурителят е предал пълния обем документация за периода на упражняваната от него дейност. Жалбоподателят за да докаже тезата си, свързана с наличието на осигурителен стаж за процесния период, е ангажирал гласни доказателства, като съдът е разпитал свидетелите К. Я. В. и К. А. К.. Същите са свидетелствали за лично възприети факти и обстоятелства, относими към правния спор. За пълното и всестранно изясняване на правния спор съдът е допуснал изслушване на единична съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице е кредитирано в неговата цялост, съотнесено с ангажираните по делото доказателства от страните. Съдът е дал вяра на констатациите на експерта, които е приел, че във ведомостите за заплати не се съдържа информация за категорията труд, за някои периоди не е посочена длъжността на работниците - фигурира посочено звено/отдел/бригада, не се съдържат данни за ЕГН и не може да се отговори с категоричност дали ведомостите са в пълнота и се отнасят само за постоянно заетите на трудов договор лица, като данни са изведени за лицето с имена П. А. К.. В табличен вид вещото лице е отразило данните за трудов стаж, респ. осигурителен такъв на П. А. К. в ТКЗС [населено място] за периода 01.05.1979 г. до 31.12.1988 г., а именно: от 01.05.1979 г. до м.07.1979 г. 91 дни на длъжност овчар ; от м.05.1980 г. до м.07.1980 г. 86 дни на длъжност/отдел наети работници Овцеферма ; 01.05.1981 г. 25 дни в Овцеферма ; 01.05.1982 г. 25 дни на длъжност овчар ; 01.06.1982 г. 30 дни на длъжност овчар ; 01.07.1982 г. 31 дни на длъжност овчар ; 01.10.1982 г. няма посочени дни само сума 54,60 лв. на длъжност овчар ; м.06.1983 г. м.07.1983 г. - 61 дни в Овцеферма ; м.04.1986 г. 30.09.1986 г. 6 месеца на длъжност/отдел Наети работници ; м.12.1986 г. 20 дни на длъжност/отдел Наети работници ; м.03.1987 г. 31.12.1988 г. 1 година и 10 месеца на длъжност/отдел Наети работници . Решаващият съд е подложил на съвкупен анализ и преценка представените от страните доказателства, и е обосновал извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради което го е отменил. Решението е валидно, допустимо и правилно. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон. Неоснователни са касационните доводи, че първоинстанционният административен съд е приложил неправилно материалния закон - чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, както и чл. 68, ал.1 КСО, като е приел, че за жалбоподателя са доказани материалноправните изисквания на последно цитираната разпоредба и същият има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Спорният въпрос пред първоинстанционният съд е бил свързан с продължителността и категорията на осигурителния стаж, положен от жалбоподателя в периода от 01.05.1979 г. до 31.12.1988 г., оформен в Трудова книжка 1, за който жалбоподателят твърди, че е с продължителност от 04 години и 09 месеца на длъжност овчар , т.е. такъв от втора категория труд. На основание чл. 68, ал. 1 2 от КСО във връзка с чл. 9а, ал. 2 от КСО, през 2022 г. мъжете придобиват право на ЛПОСВ при навършена възраст 64 години и 05 месеца и продължителност на осигурителния стаж не по-малка от 39 години и 02 месеца, като лицата, които са навършили възрастта, но на които не им достига до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по този ред, могат да закупят недостигащия осигурителен стаж чрез внасяне на осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица по банков път. По делото е било установено, че от административния орган са зачетени 32 години 11 месеца и 16 дни осигурителен стаж при условията на трета категория, т.е. не достигат 06 години 02 месеца и 14 дни, поради което и не може да намери приложение разпоредбата на чл. 9а, ал. 2 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от НПОС е предвидено, че осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, а според ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Правилно съдът е приел, че със заявлението за отпускане на ЛПОСВ жалбоподателят е представил 1 бр. трудова книжка, с която е разполагал, а впоследствие е изискано издаването на Удостоверение обр. УП-13 за периода от 01.05.1979 г. до 31.12.1988 г. от осигурител Смесена бригада [населено място], каквото е било издадено, и в което е бил удостоверен, зачетеният от ответния административен орган осигурителен стаж, с продължителност и категория, както е било посочено в доказателствата по делото и заключението на единичната ССЕ. Органът е изложил доводи, че трудовата книжка не е оформена съгласно чл. 6 от НТКТС, във връзка, с което и в хода на настоящото производство е открито производство по нейното оспорване. Следва да бъде посочено, че относимата разпоредба в чл. 349 от КТ определя задължителното съдържание на трудовата книжка и която не съдържа императивно изискване за подпис на главен счетоводител като абсолютно условие и основание за валидност на трудовата книжка като удостоверителен документ за трудовия стаж на лицето, доколкото се установява, че вторият стаж е заверен с подпис на касиер, а не на главен счетоводител. Обоснован е изводът на съда, че разпоредбата на чл. 6 от НТКТС, в т.ч. и самата наредба не са били приети към датата, на която е оформен процесният осигурителен стаж. Към този момент действаща е Инструкция 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж, издадена от министерството на финансите, комитета по труда и работната заплата и ЦС на профсъюзите в сила от 29.12.1967 г. Съгласно чл. 349, ал. 1 от КТ в приложимата редакция в трудовата книжка се вписват следните данни за работника: 1. име и рождена дата; 2. местожителство и адрес; 3. номер на паспорта и единен граждански номер; 4. образование, професия, специалност; 5. заемана длъжност и организационно звено, в което работи (отдел, цех, служба); 6. основно трудово възнаграждение; 7. дата на постъпване на работа; 8. дата и основание за прекратяване на трудовото правоотношение (член, алинея, точка и буква от закона); 9. продължителност на времето, което се признава за трудов стаж, като всички тези данни, с изключение на ЕГН, са вписани в трудовата книжка. В КТ няма изискване за посочване на дата на издаване на трудовата книжка, както и издател при положение, че очевидно щом като първото вписано обстоятелство, е извършено от осигурител Смесена бригада [населено място], той се явява и издател на трудовата книжка. А фактът, че в нея е записан личен паспорт серия Д [номер], издаден на 23.02.1983 г. от МВР гр. Пловдив, при положение, че стажът в Смесена бригада [населено място] започва от 01.05.1979 г., не води до нейната недействителност, доколкото е видно, че първото вписване касае период след 31.12.1987 г., когато е било прекратено трудовото правоотношение и работодателят е имал задължение да впише в нея това обстоятелство. Обоснован от доказателствата по делото се явява и правният извод на административния съд, че стажът в трудовата книжка с реална продължителност от 01.05.1979 г. до 31.12.1988 г., положен в Смесена бригада [населено място], е оформен без прекъсване на един ред с продължителност 9 години и 08 месеца. Видно е, че дори и да е с реална продължителност от 9 години и 08 месеца, е посочено, че прослуженото време е 03 години и 11 месеца, съответно 10 месеца. Дори и да не е положен т.нар. правоъгълен печат всички законоустановени данни са вписани и подпечатани с печат на работодателя на пет места, които печати обхващат всички записи и който печат не е оспорено, че е на Смесена бригада [населено място]. В тази връзка правилно съдът се е позовал и на относимата разпоредба на чл. 349, ал. 3 от КТ. Съгласно нея само за работодателя съществува задължение точно и своевременно да вписва в трудовата книжка данните по предходната алинея (ал. 2) и настъпилите промени в тях. В текста на чл. 350, ал. 1 от КТ само за работодателя има задължение при прекратяване на трудовото правоотношение да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя. Така посочените разпоредби на КТ са императивни и съдържат задължения на работодателя по отношение съдържанието и попълването на трудовата книжка съобразно нормите на КТ. Те обаче не съдържат изискване за обективиране на волеизявление на главен счетоводител, респ. с полагане на подпис от негова страна. Мотивирайки се в този смисъл първоинстанционният съд обосновано заключава, и че материалната доказателствена сила на трудовата книжка досежно записа за посочен трудов стаж за спорния период от време и за осигурителя Смесена бригада [населено място] не е оборена от ответника с оглед правилото на чл. 193, ал. 3 от ГПК. Затова след като съществуват другите изискуеми реквизити по чл. 349 на КТ, е необходимо да се зачете нейната материална доказателствена сила досежно обстоятелството, че лицето е полагало труд в периода от 01.05.1979 г. до 31.12.1987 г. с общо прослужено време 03 години и 11 месеца и в периода от 01.03.1988 г. до 31.12.1983 г. с общо прослужено време 10 месеца при осигурител Смесена бригада [населено място] на длъжност овчар , в подкрепа на което са и свидетелските показания, доколкото всеки един от свидетели заявява, че през всяка една от процесните години жалбоподателят е работил като овчар към ТКЗС [населено място] от пролетта до есента. В този смисъл е установената и цитирана съдебна практика на Върховен административен съд, обективирана в Решение 4129 от 4.04.2024 г. на ВАС по адм. д. 5919/2023 г., VI о., Решение 1611 от 06.02.2018 г. по адм. д. 13681/2016 г., Решение 1151 от 30.01.2017 г. по адм. д. 2161/2016 г., Решение 12669 от 23.10.2017 г. по адм. д. 8376 от 2016 г., Решение 3563 от 20.03.2018 г. по адм. д. 10735/2017 г., Решение 3610 от 13.03.2019 г. по адм. д. 7194/2018 г., VІ отд. на ВАС и др. Приемайки съответни на изложените правни изводи, административния съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. На осн. чл. 143, ал. 1 АПК на процесуалния представител на ответника по касация се дължат сторените, доказани и поискани разноски по делото. Същите се присъждат на основание чл. 38, ал.1, т. 3 от Закона за адвокатурата и съобразно приложения по касационното дело договор за правна защита и съдействие по делото. На основание чл.8, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед правната и фактическа сложност на делото на адв. Велев се следва сумата от 500 лева и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,