Решение № 5432 от 25.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13394/2017 г.

Решение № 5432 от 25.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13394/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на О. Ш., чрез юрк. К. срещу решение № 85 от 13.10.2017 г. по адм. д. № 213/2017 г. на Административен съд - Ш.. С доводи за недопустимост на решението, поради липса на изискуемата активна правна легитимация за оспорващата по чл. 131 ЗУТ се претендира обезсилване на решението със законните последици. О. Н. М. Д., чрез адв. Б., в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли за потвърждаване на решението като обосновано и правилно. Претендира разноски. Останалите ответници не вземат становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери допустимостта на обжалваното решение, намира, че същото подлежи на обезсилване по реда на чл. 221, ал. 3 АПК. С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на Н. Д. заповед № РД-25-2165/01.12.2009 г. на кмета на О. Ш., с която се одобрява проект за изменение на Подробен устройствен план - Работен устройствен план за част от УПИ I - "озеленяване, КОО, търговия, услуги, газстанция /бензиностанция/" от кв. 574б по ПРЗ на гр. Ш. във връзка с констатирано наличие на подземна инфраструктура - ел кабели, като се изменя конфигурацията на сградите /ателиета 5 бр./ със запазване на фасадите по действащия ПУП - ПРЗ и РУП, одобрени със заповед № РД-25-1649/16.09.2009 г. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че е налице надлежно оспорване, тъй като жалбоподателката Д. притежава учредено право на строеж върху обект - ателие № 2 за стъкларски услуги с РЗП 49 кв. м. в общински урегулиран поземлен имот УПИ I в кв. 574б - предмет на плана и същата е заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Прието е, че процесната заповед не е съобщавана на оспорващата, а също и на нейния праводател Й. С. ООД, както и на неговия праводател Е. Е. ЕООД, придобил правото на строеж след проведен търг. Възраженията на ответника /кмета на О. Ш./ за погасено към момента на оспорването право на строеж са възприети като неоснователни, тъй като учреденото право на строеж с Договор от 18.12.2008 г. на Е. Е. ЕООД не се погасява автоматично с изтичане на 5 годишният срок, който е давностен. Освен това давностният срок започва да тече от момента, в който е възможно реализирането на правото на строеж, за който е безспорно установено, че е настъпил в по-късен момент - след реализиране от общината на проекти за изграждане на уличен водопровод и канализация през 2014 г. Предвид това и позовавайки се на ТР № 3/16.04.2013 г. на ОС на ВАС по т. д. № 1/2012 г., административният съд е приел, че жалбоподателката има непосредствен, личен и пряк интерес от оспорване на заповедта и образуваното съдебно производство е допустимо. По същество е прието, че заповедта е валиден административен акт, но незаконосъобразен, поради съществено нарушение на изискванията за форма, визирани в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК-липсват мотиви от фактическа и правна страна. Установено е нарушение и на изискването по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ. Правният извод за наличие на активна процесуална легитимация за оспорване на заповед № РД-25-2165/01.12.2009 г. на кмета на О. Ш. е в противоречие с цитираното от административният съд ТР № 3/16.04.2013 г. на ОС на ВАС по т. д. № 1/2012 г., съгласно което процесуалната легитимация на страните се преценява към момента на издаване на оспорения акт, а при искане за нищожност - към момента на подаване на жалбата. Оспорващата заповедта Н. Д. се легитимира като носител на правото на строеж с нотариален акт за покупко - продажба № 104, том V, рег. № 8204, дело № 710/2013 г. на право на строеж за изграждане на ателие за стъкларски услуги /обект № 2/, придобито от Й. С. ООД, което Дружество е закупило правото на строеж от л. Д. Е. ЕООД през 2008 г./нот. акт № 113, том Х, рег. № 20752, дело № 1696/2008 г./. От изложеното следва еднозначно, че оспорващата не е разполагала с надлежно учредено право на строеж в УПИ I - "озеленяване, КОО, търговия, услуги, газстанция /бензиностанция/" към момента на одобряване на РУП с процесната заповед и нейното съобщаване, което е извършено на първоначалния притежател на ограниченото вещно право Е. Е. ЕООД, което Дружество е било в несъстоятелност. Действително, по преписката са налични данни, че съобщението е непотърсено, но това обстоятелство не води до задължение на административният орган за съобщаване на заповедта на придобилата след близо пет години ограниченото вещно право на строеж Д., тъй като с прехвърляне правото на строеж не преминават и процесуалните права върху приобретателя, т. е. правото на оспорване на заповедта. Оспорването на процесната заповед би могло да се реализира единствено в хипотезата на обжалване от лице, което разполага с ограниченото вещно право върху имота, предмет на одобрената разработка / УПИ I - "озеленяване, КОО, търговия, услуги, газстанция /бензиностанция/, както към момента на издаване на заповедта, така и към момента на нейното оспорване, което в случая не е налице. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява постановено в недопустимо производство по смисъла на чл. 159, т. 5 АПК във вр. с чл. 215, ал. 1 ЗУТ, образувано по оспорване на лице, което не попада в кръга на заинтересованите лица по чл. 131, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 ЗУТ и не доказва визираният в ТР № 3/16.04.2013 г. на ОС на ВАС по т. д. № 1/2012 г. правен интерес. С оглед на това, обжалваното решение следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК, жалбата на Н. Д. да се остави без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производството-да се прекрати . Предвид изхода на делото и надлежно заявената претенция за присъждане на разноски от касатора, Н. М. Д. дължи разноски в размер на 200 лв, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение