Решение № 6348 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9312/2010 г.

Решение № 6348 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9312/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иво Пейчев Пейчев от гр. Димитровград против Решение № 273/31.05.2010 г., постановено по адм. дело № 189/2010 г. по описа на Административен съд, гр. Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 20093/08.02.2010 г. на Началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Хасково, с която е приложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за правоуправление (СПУ)". Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което обжалваната заповед бъде отменена. Ответникът - Началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Хасково, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд, гр. Хасково е отхвърлил като неоснователна жалбата на касационния жалбоподател срещу Заповед № 20093/08.02.2010 г. на Началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Хасково, с която на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за правоуправление (СПУ)". За да постанови този резултат, съдът е приел, че на жалбоподателя са отнети всички контролни точки, въз основа на влезли в сила наказателни постановления, а отнемането на контролни точки е релевантният факт, с чието проявление възниква правото на административния орган да приложи ПАМ. Крайният извод на съда е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона и е законосъобразна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са неправилни. Съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Отнемането на контролните точки е релевантен факт, с чието проявление възниква правото на административния орган да приложи принудителна административна мярка, като изземе свидетелството за правоуправление на цитираното в заповедта основание с цел да преустанови извършваното правонарушение. Решението на първоинстанционния съд противоречи на материалния закон по отношение направения извод, че са налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ. Този решаващ правен извод е формиран след допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неизясняване на релевантни за спора факти. В жалбата си пред първоинстанционния съд Пейчев навежда доводи, че оспорената запоред е издадена въз основа на невлезли в сила наказателни постановления. В хода на делото по същество процесуалният представител на жалбоподателя е изложил подробни съображения, че за НП № 2734/09.07.2008 г. и НП № 3154/21.05.2009 г. липсват данни да са връчвани на Пейчев и да са влезли в законна сила. При наличната законова уредба на хипотезата за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 4 ЗДвП е било наложително изясняването на въпроса дали НП № 2734/09.07.2008 г. и НП № 3154/21.05.2009 г. на началника на РУ на МВР, Хасково, с които на Пейчев се отнемат общо 15 контролни точки, са влезли в законна сила. При тези данни съдът е следвало да укаже на административния орган, на основание чл. 154, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, да представи доказателства за датата на връчване на цитираните наказателни постановления, а на оспорващия - че е упражнил правото си на оспорване. Ако не са представени доказателства за надлежно връчване на наказателните постановления, респективно - представят се такива относно наличието на висящо съдебно производство по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН, трябва да се приеме, че липсва основание за прилагане на ПАМ, т.к. броят на отнетите контролни точки би спаднал на 33 (в рамките на визираните в чл. 2 от Наредба № Iз-1959/27.12.2007 г.) Обратно - ако подадената жалба срещу НП е отхвърлена с влязло в сила съдебно решение, по аргумент от чл. 64, б. "в" от ЗАНН следва да се приеме, че прилагането на ПАМ е извършено законосъобразно. По изложените съображения оспореното решение, с което е отхвърлена жалбата на Иво Пейчев Пейчев от гр. Димитровград срещу Заповед № 20093/08.02.2010 г. на Началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Хасково следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Допуснатото нарушение на съдопроизводственото правило по чл. 171, ал. 4, вр. с чл. 168, ал. 1, вр. с чл. 146, т. 4 АПК е довело до неизясняване на релевантен за спорното право юридически факт, при което настоящата инстанция не може да разреши спора, а страната, която е била увредена от допуснатите нарушения, има право на законосъобразно двуинстанционно съдопроизводство по заявения от нея правен спор. При новото разглеждане на делото следва да се укаже на административния орган да представи доказателства за датата на връчване на НП № 2734/09.07.2008 г. и НП № 3154/21.05.2009 г. на началника на РУ на МВР, Хасково и влизането им в сила, а на жалбоподателя да представи доказателства за обжалването на цитираните НП. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,