Решение № 7438 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14678/2013 г.

Решение № 7438 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14678/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Иван Кръстев Димитров от гр. Ботевград, против Решение № 785/22.07.2013 г., постановено по а. д. № 539/2013 г. по описа на Административен съд София област (АССО). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССО е отхвърлил като неоснователна жалбата на Димитров против Заповед рег. № 153/22.03.2013 г., издадена от младши разузнавач (МР) Светослав Илиев Иванов от Районно управление "Полиция" (РУП) - Ботевград, с която е постановено задържането му за срок до 24 часа, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗМВР. Недоволен от решението, Димитров го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно и моли отмяната му. Твърди, че е постановено при допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Без изричното формулиране на такъв довод, твърди и липса на компетентност на органа - издател на заповедта, т. е. претендира се нищожността й. Отношение по първоначалната жалба на Димитров не взема. Моли да му се присъдят направените разноски по делото. Ответната страна - МР Иванов, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на АССО. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Безспорно по делото е, че с обжалваната от Димитров заповед е постановено задържането му за срок до 24 часа на основание чл. 63, ал. 1 от ЗМВР. Доводът за нищожност на заповедта е неоснователен. Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗМВР, "полицейски органи са органите на Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП), дирекция "Миграция" и органите на съответните им звена в областните дирекции, Главна дирекция "Гранична полиция", на дирекция "Вътрешна сигурност", Специализирания отряд за борба с тероризма и звената "Общинска полиция". Видно от писмо вх. № 1847/04.06.2013 г. (л. 16 от делото) по описа на АССО, на началника на РУП Ботевград, полицай Светослав Илиев Иванов е МР в Група "Криминална полиция" при РУП Благоевград. Т. е. същият като такъв е орган на ГДНП, поради което притежава качеството "полицейски орган" по смисъла на цитирания чл. 52, ал. 2 ЗМВР. В същото време, обратно на твърденията в касационната жалба, за издателя на заповедта е посочено, че той е "мл. раз. (т. е. младши разузнавач) при РУП Ботевград". Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е деклариран, но необоснован и неконкретизиран. Такива впрочем са всички доводи, изложени с касационната жалба и представените "писмени бележки" от касатора. Посоченото съставлява нарушение на чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК и лишава ВАС от възможността да разгледа твърдяните доводи на основание чл. 218, ал. 1 АПК. Твърдението, че "...съда на практика не се е произнесъл по основни пунктове от депозираната жалба..." също не е конкретизирано. Липсата на конкретност прави невъзможна проверката му от страна на ВАС. Неоснователен е и доводът за допуснати нарушения на материалния закон при постановяване на обжалваното решение. Така твърдението, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, респективно - чл. 63, ал. 1 ЗМВР и чл. 63, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗМВР е частично вярно. Първата норма изисква актът да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Въпреки, че в заповедта липсва конкретизирането на точката от чл. 63, ал. 1 ЗМВР, въз основа на която е издадена тя, описанието на фактическото основание за издаването й - "обявен за международно издирване от Република Германия с ШИС № DP12320003611000001" сочи по несъмнен начин, че правно основание за издаването й е това по т. 7 на чл. 63, ал. 1 от ЗМВР. Т. е. налице е посочване на правното основание за издаване на акта, но последният не е конкретизиран докрай. ВАС не счита това обстоятелство за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а неконстатирането му от АССО - за допуснато нарушение на материалния закон, защото липсващото правно основание по естествен път е указано чрез посочване на фактическото такова. Неоснователно е и твърдението на касатора за липса на "законовопредвидени атрибути". Такива не са посочени, а съдът не притежава правото да замества със свои действия и съждения волята на касатора по въпроса за допуснати отменителни основания по смисъла на чл. 209 АПК. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения, обжалваното решение се явява правилно, поради което следва да се остави в сила. По делото е направено искане от процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед правните изводи на ВАС, то се явява основателно и доказано. Следва на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, да бъде осъден Димитров да заплати на МВР сумата 400,00 лева. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС