Решение № 232 от 12.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2146/2005 г.

Решение № 232 от 12.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2146/2005 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по член 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК /отм/ във връзка с параграф 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. а. по р. и аквакултури към министъра на земеделието и продоволствието против решение от 2.06.2005 г. на Софийски градски съд, II-г състав, постановено по гр.д. № 3963/2004 г. по описа на същия съд. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на въззивното решение, като се иска неговата отмяна в обжалваната му част. Ответникът по касационната жалба Д. Г. П. от гр. В. не взема становище по жалбата. При извършената проверка касационният съд установи следното: Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Подадената касационна жалба е неоснователна. С решението си, въззивният съд е оставил в сила решение от 25.06.2004 г. по гр.д. № 22590/2003 г. по описа на СРС, II ГК, IV го, с което е осъдена ИАРА към Министерство на земеделието и горите гр. С. да заплати на Д. г. П. на основание член 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл сумата 5491,12 лева обезщетение за времето, през което ищецът не е бил на служба поради прекратяването за период от 10 месеца след прекратяването /от. 2.09.2002 г./, ведно със законната лихва върху него от 22.10.2003 г. до окончателното изплащане, както и на основание член 64, ал. 1 от ГПК /отм/ разноски в размер на 550 лева. Със същото решение са присъдени разноски за въззивната инстанция в полза на Д. Г. П., на основание чл. 21 във вр. с член 64, ал. 2 от ГПК /отм/ в размер на 350 лева. Предмет на касационната жалба е частта от решението на въззивния съд, с която ИАРА е осъдена да заплати законна лихва от 22.10.2003 г. и разноски по делото, присъдени от първоинстанционния съд в размер на 550 лева. В жалбата си, касаторът навежда оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и неправилни изводи на съда. Твърди се, че съдът не е изяснил фактическата обстановка и въпреки това е приел, че претендираната лихва следва да се присъди от 22.10.2003 г. В подкрепа на това твърдение се излагат доводи, че законовата лихва е материално-правна последица от предявяване на иска, но в случая липсват данни, кога е предявен иска за обезщетение и кога жалбата е постъпила в СГС. Това оплакване е неоснователно. Видно от данните по делото искът за претендираното от ищеца обезщетение е предявен с жалба до СГС, съединен с искане за отмяна на цитираната заповед за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца, за възстановяване на заеманата от него длъжност, както и за присъждане на разноски по делото, като е било образувано гр.д. № 24447/2002 г. по описа на Софийски градски съд, административна колегия. С протоколно определение, взето в съдебно заседание на 31.01.2003 г. по горното дело е постановено разделяне на производството, като по претенцията за присъждане на обезщетение се изпраща на СРС по компетентност. При това положение правилно въззивният съд е приел, че искът за обезщетение следва да се счита предявен още с жалбата до СГС против прекратяването на служебното правоотношение и върху тази претенция се дължи законна лихва от тази дата, но тъй като няма отбелязване на дата върху жалбата, съдът е взел за начало на висящността предвид протоколното определение на СГС от 31.01.2003 г. по горепосоченото дело, т.е. към този момент претенцията вече е била заявена, макар и пред СГС. Следователно присъждането на претендираната от ищеца законова лихва, което е поискано считано от 22.10.2003 г., след датата на горепосоченото съдебно заседание пред СГС, в което е постановено разделянето на производството, е правилно и е в съответствие с данните и доказателствата по делото. На второ място, касаторът твърди, че съдът неправомерно е присъдил направените разноски в размер на 550 лева за първата инстанция, тъй като освен възнаграждението на един адвокат, ако е имал такъв, са присъдени, пътни, дневни и квартирни пари. Тези оплаквания също се неоснователни. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ГПК (отм.) заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. При това положение, с оглед изхода на спора, тъй като с постановеното решение, първоинстанционният съд е уважил заявената от ищеца претенция, правилно последният е приложил закона, като е присъдил разноски по производството по делото, включително и цитираните пътни, дневни и квартирни такива, защото са налице доказателства по делото, че тези разноски са реално сторени от ищеца и като такива му се дължат от ответника, с оглед уважената изцяло искова претенция. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд