Решение № 5103 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9682/2018 г.

Решение № 5103 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9682/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт В. Личев, в качеството му на процесуален представител (пълномощно на стр. 25 от съд. досие) на Главния архитект на Столична община срещу решение № 4508 от 03.07.2018 г. по адм. дело № 8818 по описа за 2017 г. на административен съд - София град. С него по жалба на К. Захариев е отменен негов изричен отказ под № САГ17-ТКОО-403-/12 от 07.07.2017 г., по т. 2 на заявление от 08.06.2017 г. по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). В касационната жалба са изложени съображения за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, които представляват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Иска се обезсилване на акта, съответно неговата отмяна и присъждане на съдебни разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - К. Захариев оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. Б. Дойчинов, чрез депозирано становище по реда на чл. 213а от АПК, както и писмени бележки. Претендира присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция, като представя списък по реда на чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба от К. Захариев по повод подадено от него заявление под № САГ17-ТКОО-403-/11 от 08.06.2017 г. по реда на ЗДОИ до главния архитект на Столична община (СО). С оглед на постановено изрично произнасяне в срока на обжалване на мълчалив отказ, съдът е приел, че предмет на оспорване е именно отказ под № САГ17-ТКОО-403-/12 от 07.07.2017 г., по т. 2 на заявлението от 08.06.2017 г. Според него той е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за това, съгласно заповед № РД09-875 от 30.05.2016 г. на кмета на СО, като за оспорването му пред него е налице непосредствен правен интерес от заявителя/жалбоподател. Същият се обосновава от обстоятелството, че търсената от него информация е по повод недвижим имот УПИ ХІ-627, кв. 306 а, район "Подуяне", м. "бул. Ботевградско шосе-рамка" по плана на гр. София, а той е собственик на недвижим имот представляващ УПИ ІХ-625, 626, кв. 306 а, район "Подуяне", м. "бул. Ботевградско шосе-рамка. Освен това е била издадена заповед № ДК-02-ЮЗР-481 от 13.10.2011 г. на началник на РДНСК-Югозападен район относно премахване на незаконен строеж. Адресат на тази заповед е заявителят на информацията, същата е отменена като незаконосъобразна в производство по адм. дело № 704/2012 г. по описа на АССГ, ІІ отд., 25 с-в, като е прието, че процесната сграда, (по повод на която е издадена заповедта за премахване на незаконен строеж) в частта по източната странична регулационна граница попада с целия си обем в съседния УПИ ХІ-627 и е изпълнена като елемент (продължение) на калкана на монолитната сграда в този имот. За да откаже предоставянето на исканата информация, административният орган се е позовал на липсата на качество на заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) при заявителя. Според него информацията не е такава по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, т. е. не е обществена информация, и е такава по конкретен казус, поради което и на основание чл. 8, ал. 1 от ЗДОИ не следва да се предоставя. Административният съд е анализирал разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, като е счел, че административният орган неправилно се е позовал на нея. След като жалбоподателят не е страна в това административно производство по реда на ЗУТ, конституционното му право да получава информация следва да бъде реализирано по реда на ЗДОИ. Така, то се явява гарантирано, в какъвто смисъл е и определението на тази категория информация по чл. 2, ал. 1 от закона. Освен това очертаните в заявлението строителни книжа по § 5, т. 36 от ДР на ЗУТ, по повод на които е поискан достъп, се отнасят до "Бизнес сграда с офиси, магазини и подземни гаражи" в район "Подуяне" гр. София. Тя е от тип сгради, в които се предвижда обществен достъп и това налага извод, че издаването на строителните книжа за нея е в пряка връзка с обществения живот в страната. В касационната жалба конкретните възражения са относно неправилното тълкуване и прилагане на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ от страна на административния съд и неправилното позоваване на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, понеже исканата информация няма характер на обществена и реда по ЗДОИ е неприложим. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е допустимо и правилно постановено. Правилно съдът е приел, че актът е издаден от задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ и той е и компетентният орган, видно от доказателствата по делото. Същият е редовно сезиран с искане за предоставяне на обществена информация, а именно такава във връзка с документите по § 5, т. 36 от ДР на ЗУТ за посочения по-горе обект, намиращ се в съседен недвижим имот на собствения на заявителя имот. Правилно е преценяван и факта, че за обекта в него се изисква обществен достъп. Исканата информация е официална обществена информация. Предвидените процедури по издаване на актове по ЗУТ и извършване на административни услуги по този закон са относими за участниците в тези производства. ЗУТ дефинира кръга на заинтересованите лица в отделните хипотези, които регламентира, но в случая заявителят не е участник в производство по ЗУТ, за да е приложим спрямо него реда по този закон. Следва да се посочи, че правилно съдът се е съобразил само с изложените фактически и правни основания за отказа, изложени в оспорения пред него акт. Извън предмета на оспорване и установяване в съдебния спор са евентуално наличието на други основания за отказ да бъде предоставена исканата обществена информация, освен посочените в административния акт. В случая търсената информация не е във връзка с административното обслужване на гражданите, поради което не е приложима разпоредбата чл. 8, т. 1 от ЗДОИ. При така установените данни първоинстанционният съд правилно е преценил, че издаденият от Главния архитект отказ по т. 2 е незаконосъобразен и го е отменил, като му е върнал преписката за ново произнасяне при съобразяване на § 1, т. 6 ДР на ЗДОИ относно наличието или липсата на надделяващ обществен интерес, във връзка с приложението на чл. 31, ал. 5 и чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора не следва да се присъждат разноски, като следва да му се възложи отговорността за такива в общ размер от 500. 00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при съобразяване с направеното възражение за прекомерността му. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,