Решение № 10738 от 10.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11967/2018 г.
ВАСIV отделение10.07.2019 г.докладчик Владимир Първанов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 890/08.05.2018 г. по адм. дело № 2558/2016 г. по описа на административен съд – Бургас. ОСЪЖДА Министерство на земеделието, храните и горите да заплати на Д. Щ. с [ЕГН] направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 /шестотин/ лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 10738 от 10.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11967/2018 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Министър на земеделието, храните и горите, представлявана от юрисконсулт срещу Решение № 890/08.05.2018 г. по адм. дело № 2558/2016 г. по описа на административен съд – Бургас. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и на приложимите процесуалноправни норми и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По делото били представени достатъчно доказателства, от които се установявало, че издателя на оспорения пред първоинстанционния съд акт е надлежно упълномощен от Министъра на земеделието, храните и горите да осъществява свързаните с него правни и фактически действия. Иска се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираните за присъждане от ответната страна разноски. Ответната по жалбата страна счита решението за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Заинтересованите страни не вземат становище. Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Излага доводи по същество. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Производството по делото е образувано по жалба на Д. Щ. [населено място], общ. [община] против заповед № РД 47-4/30.09.2013 година на заместник – министър на земеделието и храните, с която на основание чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ във връзка с одобрен протокол по чл. 26, ал. 11 от ППЗСПЗЗ от Областна дирекция "Земеделие" – Бургас и заповед № РД 09-437/04.07.2013 г. на министъра на земеделието и храните, е наредено да бъде преработен частично влязъл в сила план за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи или възстановими на терен стари реални граници на земеделски земи в землището на село Писменово, Община Приморско в това число и на имот № 019312 в землището на село Писменово, собственост на наследниците на К. Д., една от които е Щ. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, съдът е прогласил нищожността на издадената от заместник – министър на земеделието и храните Заповед № РД 47-4/30.09.2013 г. Министерство на земеделието и храните е осъдено да заплати на Щ. направените по делото разноски в размер на 610 лева. За да постанови акта си, съдът е приел, че Заповедта е издадена при липса на изискуемана по закон компетентност. Влезлият в сила план за земеразделяне и одобрената карта на съществуващите или възстановими на терена стари реални граници на земеделски земи, подлежали на преработка при явна фактическа грешка, като това следвало да стане със заповед на министъра на земеделието и храните или на упълномощено от него длъжностно лице. Заповед № РД 09-437/04.07.2013 г. не давала право на зам. министър Б. А. да извършва действия по реда на чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ, изразяващи се в разпореждане за предприемане на действия по частична преработка на влезлия в сила план за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи или възстановими на терен стари реални граници на земеделски земи в съответното землище. Жалбата е процесуално допустима като подадена от участник в първоинстанционното производство, за който оспорения акт е неблагоприятен и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: В хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд са събрани всички относими към производството доказателства, които са дали възможност на съда да установи релевантните за същото факти, свързани с наличието на твърдяните от жалбоподателката основания за прогласяване на нищожност на оспорената заповед. При подробното запознаване с описаната в атакувания акт, като основание за издаването му Заповед № РД 09-437/04.07.2013 г. се установява, че Абазов, в качеството си на зам. министър на земеделието и храните не е имал компетентност да издава заповеди по реда на чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ. Както правилно е акцентирано от първоинстанционния съд, съобразно тази разпоредба, влезлият в сила план за земеразделяне и одобрената карта на съществуващите или възстановими на терена стари реални граници на земеделски земи могат да бъдат преработени при явна фактическа грешка със заповед на министъра на земеделието, храните и горите или на упълномощено от него длъжностно лице. За да е налице правомощие за издаване на акт от естеството на оспорения от Щерева, е необходимо издателя или да е министър на земеделието и храните или в това си качество надлежно да е упълномощил за осъществяване на тези правомощия конкретно длъжностно лице. Със Заповед №РД 09-437/04.07.2013 г., министърът на земеделието и храните е оправомощил заместник - министър А. да го подпомага при осъществяване на политическата програма на министерството и при разработване на проекти на нормативни актове, уреждащи обществени отношения, изрично описани в девет точки. Липсва упълномощаване за издаване на актове, свързани с осъществяване на дейности, попадащи в хипотезата на чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ. Пороците на административния акт с оглед тяхната тежест водят до различни правни последици. Наличието на съществен, основен порок води винаги до нищожност на акта и както съдът многократно е посочвал в трайно изградената си практика, го лишава от същността му на властническо волеизявление, което не може да произведе целените с издаването му правни последици. Компетентността е властта, която законодателят е предоставил на органа да издаде един конкретен административен акт и чрез него да създаде или да признае права, съответно да създаде задължения. Липсата на компетентност за издаване на конкретния административен акт означава, че издаденият акт не е носител на държавната власт и поради това държавата не го признава като правно значим /напр. Решение № 701 от 21.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2399/2015 г., VII о. / Компетентността на всеки орган е определена в закон. В случая компетентния по силата на чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ орган е министъра на земеделието и храните, но последния е в правото си да упълномощи за това друго длъжностно лице. Това упълномощаване следва да е ясно и конкретно и да не буди съмнение в характера и обема на дадените пълномощия. В случая е налице упълномощаване на основание чл. 26 от Закона за администрацията и чл. 5, ал. 2 от Устройствен правилник за МЗХ, приет с постановление № 265 от 2009 г. на Министерски съвет, но описаните в Заповед № РД09-473/04.07.2013 г. правомощия не включват такива, свързани с осъществяване на действия по чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ, а възлагат задачи по подпомагане на министъра при осъществяване на политическата програма на министерството и по разработване на проекти за нормативни актове, уреждащи описаните в девет точки обществени отношения. При така установеното се достига до единствено възможния, изведен от първоинстанционния съд извод, за липса на компетентност у заместник-министър на земеделието и храните Б. А. за издаване на оспорената Заповед №РД 47-4/30.09.2013 г. При постановяване на оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което атакуваното решение следва да се остави в сила. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в тежест на касационния жалбоподател следва да бъдат възложени разноските направени от ответника Д. Щ. За производството пред касационната инстанция, страната е представлявана от редовно упълномощен адвокат. Представени са доказателства за договорено и изплатено възнаграждение в размер на 600 лева. Настоящият състав намира за неоснователно възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на платения хонорар за процесуалното представителство, тъй като същия е определен близо до предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум и съответства на фактическата и превна сложност на производството. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение,