Решение № 7189 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12465/2018 г.

Решение № 7189 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12465/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Кмета на район "Одесос" на община Варна, чрез процесуалния му представител, срещу решение № 1248 от 11.06.2018 г. по адм. дело № 3178/2017 г. на Административен съд – гр. Варна, с което е отменена негова Заповед № 177 от 20.10.2017 г., с която е наредено укрепване и заздравяване на сградата на [адрес] в [населено място] с точно посочени укрепителни и заздравителни работи, които следва да се извършат и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията в решението. С решението производството по делото е прекратено по отношение на С. Чорбаджиев, М. Чорбаджиева, Д. Демирев, Е. Кирязов, Н. Байчева, Ц. Иванова, П. Диков и "Чорбаджиев" ЕООД и е осъдена Община Варна да заплати разноските по делото. С касационната жалба се твърди неправилност на решението като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че правилно в заповедта е посочено правното основание за издаването й чл. 195, ал. 4 от ЗУТ в мотивите на същата, а после е допусната техническа грешка преди диспозитива. Твърди и че е неправилен извода за съда за това, че неправилно са определени адресатите на заповедта, като посочва, че собствениците на сградата са отказали експертиза за аварийно обследване на сградата, поради което не е доказана аварийна ситуация. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответниците Т. Богданов, Г. Богданов, Е. Илиев, С. Илиева, И. Рахман, чрез процесуалните си представители изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски за тази инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява основателна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена Заповед № 177 от 20.10.2017 г. на кмета на район "Одесос" на община Варна, с която е наредено укрепване и заздравяване на сградата на [адрес] в [населено място] с точно посочени укрепителни и заздравителни работи, като това задължение е вменено на собствениците на сградата Т. Богданов, Г. Богданов, Е. Илиев, И. Рахман. За да постанови оспореното решение АС – гр. Варна е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и без допуснати нарушения на административно производствените правила, тъй като е била спазена процедурата по чл. 196, ал. 2 от ЗУТ и всички заинтересовани лица са били изслушани в проведеното административно производство. Приел е и за неоснователно възражението за нищожност на заповедта, поради неспазване на процедури по ЗКН, тъй като е посочил, че е представено становище на министерство на културата, с което е посочено, че производството може и следва да се развие по ЗУТ. Приел е обаче, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, доколкото като основание за издаване на заповедта е посочен чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, който е неотносим в случая. Приел е, че от фактическите основания за издаване на заповедта правилната норма е тази на чл. 195, ал. 4 от ЗУТ, която допуска предписване на извършване на действия по заздравяване и укрепване на сградата. Приел е и че неправилно като адресати на заповедта са посочени собствениците на сградата на [адрес], което също е посочил като материална незаконосъобразност на заповедта. Приел е, че повредите, за които е наредено укрепване и заздравяване на сградата са причинени в резултат на настъпила авария при премахването на съседната сграда на [адрес] в [населено място] с цел извършване на нов строеж. При така настъпилата авария за административните органи са били налице три възможности да възложат извършване на укрепителните работи, а именно: със заповед или предписание на началника на ДНСК по чл. 8, ал. 2 във връзка с чл. 11 от Наредба № 1 от 16.04.2007 г. за обследване на аварии в строителството; със задължителни предписания на главния архитект на района по чл. 197, ал. 2 от ЗУТ или по реда на чл. 195, ал. 4 от ЗУТ със заповед на кмета. Посочил е, че административният орган е избрал третата възможност и е издал оспорената заповед. Приел е обаче, че съобразно принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, тълкуването на чл. 195, ал. 4 от ЗУТ следва да е в смисъл, че извършването на необходимите укрепителни и възстановителни работи следва да се възложи в тежест на собственика на обекта, който е предизвикал необходимостта от укрепване. В тази връзка е посочил, че адресати на заповедта не следва да са собствениците на сградата на [адрес], която е повредена, а собствениците на сградата на [адрес], при премахването на която са нанесени повредите на сградата на по оспорената заповед. Поради това е приел, че заповедта има ненадлежни адресати и я е отменил. Решението е неправилно. Неправилен е изводът на съда за материална незаконосъобразност на заповедта, поради неправилно посочено правно основание – чл. 195, ал. 6 от ЗУТ. Този порок не се отнася към материалната законосъобразност на заповедта, а към това дали при издаването й са допуснати нарушение на административно производствените правила от категорията на съществените. В настоящия случай такива нарушения не се установяват, тъй като в самата заповед в началото е посочено правилното правно основание за издаването й – чл. 195, ал. 4 от ЗУТ, което съответства на фактическите основания за издаването й и на диспозитива, с който се нарежда укрепване и заздравяване на сградата. Допуснатата грешка в посоченото правно основание преди диспозитива на заповедта и посочването на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ не е от категорията на съществените, тъй като не се отразява на възможността на адресатите на заповедта да разберат вмененото им задължение, и съответно да организират защитата си срещу акта, в който случай би било налице нарушение от категорията на съществените. Неправилен е и изводът на съда за незаконосъобразност на заповедта, поради неправилно посочени адресати в нея. На първо място, неправилно определени адресати не водят до цялостна незаконосъобразност на заповедта. На второ място, приетите от съда за меродавни текстове на чл. 8, ал. 2 вр. чл. 11 от Наредба № 1 от 16.04.2007 г. и чл. 197, ал. 2 от ЗУТ не се отнасят до определяне на адресатите за актове, с които се нарежда укрепване и заздравяване на строеж, а касаят първоначалните действия при настъпила авария или бедствие.