Решение № 9627 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7983/2019 г.

Решение № 9627 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7983/2019 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Факторингова компания" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Бургас, срещу Решение № 895 от 15.05.2019 г. на Административен съд Бургас, постановено по административно дело № 612/2019 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на "Факторингова компания" ЕООД срещу Заповед № 63 от 14.01.2019 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание на чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68д, ал. 1 предложение 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 5, ал. 1, т. 1; чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и на нейната администрация и Решение на Комисията по т. 3 съгласно Протокол № 28/07.12.2008 г., е забранено "Факторингова компания" ЕООД при упражняване на своята дейност да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно: търговецът да предоставя на интернет сайтове https: //bghotelite. com и https: //www. visit. bg невярна информация относно вида на мястото за настаняване, като посочва, че е "хотел", а всъщност притежава удостоверение за утвърдена категория за обект "семеен хотел". Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила се е позовал на данни, които не се съдържат в кориците на делото. Съдът няма правомощие да събира доказателства в подкрепа на тезите на една от спорещите страни. Неправилно първоинстанционният съд не е отчел, че на собствената на дружеството интернет страница, не е предоставена твърдяната информация. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отмени обжалваната заповед. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – Председател на Комисия за защита на потребителите, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита за правилен изводът на съда за законосъобразност на обжалваната заповед. Претендира разноски. В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт Е. Ахмед. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че на 01.08.2018 година служители на Регионална дирекция /РД/ Бургас при КЗП са извършили планова проверка на туристически обект – семеен хотел "Делта", находящ се в с. Синеморец, м-т "Поляните", стопанисвано от "Факторингова компания" ЕООД. При проверката било установено, че обектът има удостоверение за категоризация с № 01038/01.08.2016 година като "семеен хотел" с утвърдена категория "две звезди", издадено от кмета на Община Царево. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол №К-2638764/01.08.2018 г. Към акта са приложени удостоверение за категоризация № 01038/01.08.2016 година и Чек лист – Приложение № 2 към чл. 17, ал. 1, т. 2 от Наредбата за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията. На 07.08.2018 г. отново длъжностни лица на РД Бургас при КЗП извършили проверка в интернет сайт https: //www. bghotelite. com и https: //www. visit. bg, при която е установено, че мястото за настаняване се представя като "хотел". За проверката бил съставен Констативен протокол №К-2638789/07.08.2018 г. Към протокола са приложени разпечатки от посочените интернет сайтове. За извършените нарушения бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №К-0043542/24.08.2018 г. Във връзка с направените констатации с цитираните констативни протоколи, председателят на Комисията за защита на потребителите с процесната заповед е забранил на "Факторингова компания" ЕООД при упражняване на своята дейност да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно: да предоставя на интернет сайтове https: //bghotelite. com и https: //visit. bg невярна информация относно вида и мястото на настаняване, като посочва, че е "хотел", а всъщност притежава удостоверение за утвърдена категория за обект "семеен хотел", в нарушение на чл. 68д, ал. 4, предложение 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в ЗЗП. Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. След анализ на разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Закона за туризма (ЗТ) и § 1, т. 17 и т. 23 от ДР на ЗТ, съдът счита, че двата обекта за настаняване - "хотел" и "семеен хотел", съществено се различават. Предоставяйки невярна и подвеждаща информация относно вида на туристическия обект, дружеството действително е приложило нелоялна търговска практика по смисъла на ЗЗП. Касае се за практика, която заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, така че той да вземе търговско решение, което иначе не би взел. За неоснователни са приети възраженията на жалбоподателя, че фактически не е налице заблуждаваща търговска практика, поради това, че процесният туристически обект е рекламиран в интернет сайтове, които не са негова собственост и същият не може да носи отговорност за това. Въз основа на информацията, която се съдържа и в двата сайта - https//www. bghotelite. com и https//www. visit. bg, съдът установява, че информацията за предлаганите на потребителите и рекламирани туристически обекти се подава от собствениците им. В този смисъл администраторите на двата сайта не носят отговорност за истинността на предоставената им информация. Без значение за решаване на правния спор е обстоятелството дали дружеството – жалбоподател има собствен сайт и каква информация по отношение на процесните туристически обекти е представена в него. Въз основа на горното е направен извод за законосъобразност на оспорената заповед. Решението е правилно. Съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на такава. Видно от чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, търговска практика е заблуждаваща и когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. При преглед на относимата нормативна уредба следва да се направи извода, че фактическият състав на нарушението изисква кумулативно наличие на три обективни елемента: 1). Да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2). Тази търговска практика да съдържа невярна информация, която да е подвеждаща; 3). Тази търговска практика да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. В конкретния случай е налице търговска практика свързана с предлагането на услуги. Установява се и предоставянето на невярна информация на интернет сайтовете - https: //bghotelite. com и https: //www. visit. bg, която е и подвеждаща относно вида и мястото на настаняване, като се посочва, че дружеството предлага място за настаняване "хотел", а в същност предлага "семеен хотел". Противно на изложеното от касатора, по делото е представена разпечатка от интернет сайта https: //www. visit. bg (л. ЗЗ от първоинстанционното дело), която е приета без оспорване от страните като доказателство по делото, видно от протокола от проведеното открито съдебно заседание от 22.04.2019 г. В нея изрично е отбелязано, че "информацията за обектите се публикува от техните собственици или управители и visit. bg не носи отговорност за достоверността на публикуваните данни". В тежест на касатора е било да установи, че посочената информация е публикувана от собствениците на сайта или друго лице и по този начин да обори твърденията на административния орган, което не е сторил в хода на съдебното производство. Именно с представената разпечатка от сайта, административният орган е установил твърденият от него факт, че информацията на сайта е предоставена от дружеството – жалбоподател. Общите условия за ползване на другия интернет сайт - https: //bghotelite. com, са посочени в приложената по делото разпечатка (л. 36-39), като последните са и публично достъпни именно на посочения в разпечатката по делото интернет адрес. Неотносимо към предмета на спора е, каква информация е публикувана на собствената на дружеството интернет страница. По изложените съображения доводите на касатора, за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, са неоснователни. Съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направеното от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 във вр. с чл. 228 АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд съдът следва да осъди "Факторингова компания" ЕООД да заплати на Комисията за защита на потребителите – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите съдът определя на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд