Решение № 4166 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 822/2016 г.

Решение № 4166 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 822/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на [фирма], против решение № 2153 от 06.11.2015 г., постановено по адм. дело № 519/2015 г. по описа на от Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 241402217/17.09.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП П., частично потвърден с Решение № 3/05.01.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д"ОДОП"/ П. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение. Претендират се разноски за две инстанции. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител гл. юрк. Бонева, оспорва касационната жалба. Претендира разноски за двете инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на [фирма] против Ревизионен акт № 241402217/17.09.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП П., потвърден в обжалваната част с Решение № 3/05.01.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д"ОДОП"/ П. при ЦУ на НАП, в частта с която са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 07. 2009 г., м. 09. 2010 г.; м. 04. 2011 г., в размер на 16571. 56 лв., заедно със съответните лихви за забава и в частта на допълнително определени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г., в размер на 36069.75 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 17417. 84 лв. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства, включително и приетото заключение на вещото лице по назначената ССЕ и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че по отношение на спорните фактури, издадени от [фирма], [фирма] и [фирма] не са осъществени реални доставки на стоки и услуги по смисъла, поради което не възниква право на приспадане на данъчен кредит за РЛ като получател по фактурите. Съдът е приел за правилни и законосъобразни извършените преобразувания на данъчния финансов резултат с РА за 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г., потвърдени от решаващия орган. Решението е правилно, в частта в която е отхвърлена жалбата против РА, в частта в която не е признат данъчен кредит в размер на 16 571. 56 лева, ведно с прилежащите лихви. В процесният случай данъчен кредит е отказан по фактури № 8/21.07.2009 г., № 9/23.07.2009 г., № 11/24.07.2009 г. и № 12/24.07.2009 г., издадени от [фирма] с предмет на доставката – СМР съгласно АКТ 19 и договор от 19.06.2009 г. При ревизията от ревизираното дружество са представени единствено договори от 19.06.2009 г. и 10.07.2009 г., сключени между [фирма] и [фирма], но доказателства във връзка с изпълнението на СМР не са представени. Данъчен кредит е отказан по фактура № 2/28.09.2010 г., издадена от [фирма] с предмет на доставката – повърхностен втвърдител. В хода на ревизията от ревизираното лице са представено единствено копие на процесната фактура и писмено обяснение. Данъчен кредит е отказан по 5 броя фактури от м. 04. 2011 г., с предмет на доставките – плащане на СМР по договор от 24.03.2011 г. и протокол за извършените работи, издадени от [фирма]. От страна на ревизираното лице е представено писмено обяснение, в което е посочено, че по посочените фактури са извършени доставки на услуги по изработване на шлайфна бетонан настилка на обект – Кооперация [ЮЛ], [населено място], както и че плащането е в брой. Но при извършената насрещна проверка на получателя на СМР – Кооперация [ЮЛ] с. [населено място] са представени по електронен път писмени обяснения, от които се установява, че при осъщестяване на услугата, доставчик е фирма [фирма] и не са ползвани нито подизпълнители, нито посредници. Контактите с фирма [фирма] са осъществени директно и не е ползвано посредничеството на друга фирма. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква само при реално извършени доставки и при несъмнени доказателства за извършване на доставки, в случая за извършване на фактурираните стоки и услуги от лицата, посочени като издатели на фактурите. Само при наличие на доставки е налице данъчно събитие, съответно и при изпълнението на условията по чл. 71 ЗДДС, е налице правомерно начисляване на ДДС и съответно основание за право на данъчен кредит. В случая този релевантен факт не е установен като доказателствената тежест за установяване на релевантните обстоятелства е върху РЛ, което претендира, че в негова полза е възникнало субективното материално право на приспадане на данъчен кредит. Относно фактурата издадена от [фирма] с предмет на доставката повърхностен втвърдител. Прехвърлянето на родово определени стоки, каквато представлява процесната доставка се доказва с предаването им. Според разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. От ревизираното лице не са представени доказателства къде, кога и как процесната стока е била физически предадена от продавача на купувача. В случая от РЛ не са представени доказателства за осъществяването на процесната доставка. Относно фактурите, издадени от [фирма] и [фирма] с предмет на доставката СМР. Тези фактури имат индивидуализиран предмет с оглед описанието във фактурите и договореностите между страните. Обосновано обаче съдът е приел за недоказано настъпването на данъчно събитие по тях. Преди всичко не е установено фактическото им извършване от доставчиците, вкл. и възможността – персонал, техническо оборудване, средства за извършването им. Законосъобразно е отчетено, че постигнатото съгласие между страните за извършване на определена дейност не установява самото извършване на дейността. РЛ не е ангажирало по делото каквито и да било доказателства, че в процесните периоди изпълнителите са извършвали уговорените дейности, съответно с какъв персонал и оборудване това е извършено. В процесния случай от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен и обоснован извод за фактическо извършване на услугите, за които са издадени фактурите, по които се иска признаване на данъчен кредит. Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил обоснован и законосъобразен акт, поради което решението на административният съд в тази му обжалвана част трябва да бъде оставено в сила. Обжалваното решение, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА, с който е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2008 г., 2009, 2010 г., 2011 г. и 2012 г. е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, налагащо неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При постановяване на решението съдът е допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в липса на обсъждане и съобразяване на събрани по делото и относими към спора доказателства. Съдът не се е произнесъл по относимите доказателства, събрани в хода на административното и съдебното производство. Съдът следва да постанови решението си върху приетите за установени обстоятелства по делото и върху закона, като преценява всички доказателства и доводите на страните по свое убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи. При мотивирането на фактическите и правни изводи на съда същия следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и да обоснове приемането им или изключването им от доказателствения материал и мотивите му трябва да са еднозначни. В случая първоинстанционното решение не съдържа никакви мотиви относно увеличението на финансовия резултат на дружеството за всяка година поотделно, а именно за 2008 г., 2009, 2010 г., 2011 г. и 2012 г. Липсват приетите и анализирани факти и съответните на тях правни изводи. Относно това увеличение на РЛ, няма нито анализ на данъчния период, нито на основанието, посочено като такова за увеличението, нито обсъждане на доказателства и извършените в съдебното производство процесуални действия, касаещи ги. В обобщение на изложеното следва да се подчертае, че съдът дължи произнасяне по доводите на страните, независимо от това, дали той приема възраженията и доводите за основателни или не. Съобразно посочените мотиви, делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което да бъдат преценени в съвкупност всички доказателства по делото, така че съдът да се произнесе аргументирано по основния спор, правилно ли е увеличен финансовия резултат на ревизираното дружество на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО за 2008 г. със сумата от 209 596. 93 лева, представляващи отчетени по счетоводна сметка 611 "Разходи за основна дейност" по фактури, издадени от [фирма] и [фирма]; за 2009 г. със сумата от 81 990. 08 лева, представляващи отчетени по счетоводна сметка 611 "Разходи за основна дейност" по фактури, издадени от [фирма] и [фирма]; за 2010 г. със сумата от 520. 80 лева, представляващи отчетени по счетоводна сметка 611 "Разходи за основна дейност" по фактури, издадени от [фирма]; за 2011 г. със сумата от 58 486. 00 лева, представляващи отчетени по счетоводна сметка 611 "Разходи за основна дейност" по фактури, издадени от [фирма] и [фирма] и за 2012 г. със сумата от 2421. 72 лева, представляващи отчетени по счетоводна сметка 611 "Разходи за основна дейност" по фактури, издадени от [фирма]. При новото разглеждане на делото следва да се преценят и всички разноски на страните, предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение