Решение № 8874 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13190/2018 г.

Решение № 8874 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13190/2018 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 244 от 06.08.2018 г. по административно дело № 263/2018 г. Административен съд – С. З. е отхвърлил жалбата на В. В. от [населено място] срещу решение № 2153-23-8/08.05.2018 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) С. З., с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН]/19.02.2018 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - С. З.. Така постановеният съдебен акт е обжалван с касационна жалба от В. В.. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на жалбата до първоинстанционния съд. Ответникът - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - С. З. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата срещу него за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен, като не страда от пороци, съществуването на които би обусловило неговата отмяна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка. Считано от 25.02.2013 г. на В. В. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване при 50% трайно намалена работоспособност. С разпореждане № [ЕГН] от 08.04.2015 г. на лицето е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 01.01.2015 г. и от същата дата е спряна личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване поради несъвместимост и по неблагоприятна по размер. Със заявление от 05.02.2018 г. Въткова е поискала да и бъде отпусната лична социална пенсия за инвалидност по чл. 90 а от КСО като е представила ЕР на ТЕЛК при УМБАЛ "Проф. д-р С. К." АД гр. С. Загора № 2800 от 07.12.2017 г., с което и е определена 100 % трайно намалена работоспособност. В решението е посочена като дата на инвалидизиране 25.04.2005 г. и същото е пожизнено. ЕР не е обжалвано и е влязло в сила на 11.01.2018 г. С разпореждане № [ЕГН]/19.02.2018 г. ръководителят на пенсионното осигуряване е отпуснал социална пенсия за инвалидност от 04.07.2017 г. пожизнено по чл. 90 а, ал. 1 от КСО, считано от 25.04.2005 г. за 100% трайно намалена работоспособност като е определил и размера на пенсията 145, 18 лева. В същото разпореждане е постановил на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО спиране на личната социална пенсия за инвалидност. Това разпореждане е обжалвано от В. В. по административен ред, но с решение № 2153-23-8/08.05.2018 г. директорът на ТП на НОИ С. З. е оставил без уважение жалбата е и потвърдил разпореждането. Решението на Административен съд С. З., с което жалбата против посоченото решение на директора на ТП на НОИ - С. З. е отхвърлена, е обосновано и е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Проверяваното първоинстанционно съдебно решение е постановено съобразно доказателствата и в съответствие с приложимите разпоредби на чл. 95, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 101, ал. 1, т. 4 а от КСО. Обосновано съдът е приел за законосъобразен обжалвания пред него административен акт - решението на директора на ТП на НОИ С. З. № 2153-23-8/08.05.2018 г., с което е потвърдено разпореждането на пенсионния орган. В тази връзка правилен е изводът, че, след като жалбоподателката получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст няма право да получава социална пенсия за инвалидност. Съдът е проследил измененията за периода от 2013 г. до 01.01.2015 г. на относимите към казуса законови разпоредби на КСО - чл. 101, ал. 3, ал. 3 а и ал. 1, т. 4 а, при което правилно е приел, че от началото на 2015 г. релевантната правна уредба не позволява получаването на социална пенсия за инвалидност, включително и в размер на 25% от нея едновременно с пенсията за осигурителен стаж и възраст. Към датата на отпускане на социалната пенсия за инвалидност по чл. 90 а, ал. 1 от КСО приложима е редакцията на чл. 101, ал. 1, т. 4 а от КСО, обн., ДВ, бр. 107/2014 г. в сила от 01.01.2015 г., която норма е материалноправна и действа занапред без изрично да е предвидено обратното и действие. Съгласно посочената законова разпоредба е налице забрана за едновременното получаване на социалната пенсия за инвалидност с друг вид пенсия, за разлика от предходната редакция на текста - обн., ДВ, бр. 99/2012 г., в сила от 01.01.2013 г. до 01.01.2015 г., когато е съществувала подобна правна възможност. Ето защо спазвайки изискването на императивната разпоредба на чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО, която предвижда, че пенсията се спира, когато не се следва изплащането и на основание чл. 101 от КСО, законосъобразно пенсионният орган е спрял отпусната на лицето социална пенсия за инвалидност и правилно разпореждането му е било потвърдено от директора на ТП на НОИ - С. З.. Предвид изложеното следва да се приеме, че касационната жалба е неоснователна, тъй като не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,