Решение № 6668 от 21.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) Пловдив при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. Ц. Дамянова, срещу Решение 763/18.10.2022 г., постановено по адм. дело 681/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което по жалба на Строймонтаж ЕООД е отменен Ревизионен акт (РА) Р-16001320004155-091-001/19.02.2021 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 260/11.05.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на оспорваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Аргументира липса на реалност на процесните СМР доставки, фактурирани от Еко Строй ГТ ЕООД, противно на мотивите на съда, като изтъква липса на кадрова и материална обезпеченост на предходен по веригата доставчик. Касаторът оспорва решението и в частта, с която ревизионният акт е отменен по отношение отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от Лукойл България ЕООД, доколкото липсват доказателства предметът на доставката да е използван за икономическата дейност на дружеството. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, а в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът Строймонтаж ЕООД оспорва чрез адвока - пълномощника си в подробен писмен отговор и в допълнително становище, основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Пазарджик е бил РА Р-16001320004155-091-001/19.02.2021 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 260/11.05.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който по отношение на Строймонтаж ЕООД са установени задължения по ЗДДС в размер на 26 077,16 лв. главница и 2 465,42 лв. лихви. В хода на ревизионното производство е установено, че Строймонтаж ЕООД извършва проектиране, строителство, доставка и монтаж на оборудване на метални конструкции, включително участва в изграждане на депа за управление на отпадъци и в строителство на инфраструктура за петролната и химическата промишленост. На дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит по 6 броя фактури с предмет различни СМР услуги, издадени от Еко Строй ГТ ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 9 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. На 16.12.2019 г. е сключен договор между ФПС Груп ЕООД, в качеството му на възложител, и Строймонтаж ЕООД, в качеството му на изпълнител, с предмет изпълнение на СМР на обект: Многофамилна жилищна сграда с адрес: [жк], бл. [номер], гр. Плевен . На 14.10.2019 г. между Строймонтаж ЕООД и Еко Строй ГТ ЕООД е сключен договор, с който възложителят (ревизираното дружество) възлага, а изпълнителят приема да изпълни специализирани услуги на посочения обект, като видовете услуги са определени в Приложение 1, неразделна част от договора. Прието е, че доставчикът не е разполагал с нает персонал през целия период, през който са издадени спорните фактури, както и че не може да бъде установено дали наетите работници са извършвали процесните дейности, доколкото дружеството е обслужвало и други клиенти. В тази връзка от ревизираното дружество са представени освен фактурите и приемо-предавателни протоколи обр. 19 към тях, както и банкови извлечения за извършено разплащане. Дадени са обяснения, че Еко Строй ГТ ЕООД е използвал подизпълнител Еко ГТ ЕООД, който е разполагал с нает персонал. Приходните органи са счели, че това обстоятелство не е доказано, защото в рамките на извършена насрещна на Еко ГТ ЕООД не са събрани обяснения кои конкретни физически лица са полагали труд, както и че през ревизирания период - 01.12.2019 г. 31.05.2020 г. в справки-декларациите по ЗДДС няма включени фактури за продажби към прекия доставчик Еко Строй ГТ ЕООД. Като допълнителен аргумент за липса на реалност на процесните СМР услуги според приходните органи се явява разлика между положените подписи в протоколи за приемане на извършени СМР, подписани от Г. Рачева, които се различават от тези, положени върху учредителните актове на дружеството, публикувани в Търговския регистър. На Строймонтаж ЕООД е отказано право на данъчен кредит и по фактури, издадени от Лукойл България ЕООД с мотив, че закупеното гориво не е използвано във връзка с икономическата дейност на дружеството, независимо от представените обяснения, пътни листове и пътни книжки. Като правно основание са посочени разпоредбите на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. По време на съдебното производство са допуснати съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-техническа експертиза, кредитирани от съда и оспорени от процесуалния представител на ответника в първоинстанционното производство. Изслушани са и свидетелски показания на Б. Цонев, който работи в Строймонтаж ЕООД, и на В. Цонев, отговарял за безопасността на обекта, по отношение на който между дружествата е сключен договор за саниране. Заключенията на вещите лица, както и свидетелските показания, са подробно описани и обсъдени в решението на съда. При така установената фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е обосновал извод за незаконосъобразност на процесния ревизионен акт. При съобразяване на относимата правна уредба и с оглед представените доказателства, както и заключенията по двете експертизи, решаващата съдебна инстанция е преценила, че относно Строймонтаж ЕООД са налице материалноправните предпоставки за възникване и упражняване правото на данъчен кредит. По отношение на фактурираните доставки на гориво, получени от Лукойл България ЕООД, съдът е приел, че незаконосъобразно не дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит, тъй като са представени документи, доказващи използването на автомобилите за служебни цели. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Правилно решаващият съд е съобразил, че за да възникне право на данъчен кредит и да бъде надлежно упражнено, следва да са изпълнени предпоставките, предвидени в чл. 6 и чл. 9 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1. т. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 71, т. 1 от ЗДДС. По-конкретно, следва да е налице реална доставка на стока или услуга, за която лицето, претендиращо право на данъчен кредит, разполага с данъчен документ, съдържащ необходимите реквизити съгласно чл. 114 и 115 от ЗДДС, издаден доставчика, който следа да е регистрирано по ЗДДС лице, както и предметът на доставката да е използван в последващата икономическа дейност на задълженото лице. Настоящият съдебен състав, въз основа на съдържащите се по делото доказателства, счита, че е доказана реалността на получените доставки от Еко Строй ГТ ЕООД, както и последващата им реализация във връзка с независимата икономическа дейност на Строймонтаж ЕООД. В действителност, както се сочи и в касационната жалба, съдебната практика приема, че за правото на данъчен кредит не е достатъчно притежание на данъчния документ, разплащане по него и осчетоводяването им. В конкретния случай, обаче са събрани множество документи, обосноваващи извод за действителното извършване на СМР услугите от сочения във фактурите доставчик: на първо място, противно на твърденията на приходната администрация, по делото е доказано, че материалите, вложени в обекта, са закупени от ревизираното дружество и са предоставени на изпълнителя, съответно на подизпълнителя, за което са налице счетоводни документи (83 броя фактури) и записвания, поради което несъстоятелни са твърденията за липса на материална и техническа обезпеченост. Закупените и заприходени материали съвпадат по вид, количество и стойност с изписаните, като същите са предназначени за въпросния обект, в който смисъл е и заключението по ССчЕ. Все в тази връзка следва да бъде съобразено и заключението по СТЕ, според което фактурираните от Еко Строй ГТ ЕООД към Строймонтаж ЕООД стойности включват единствено цената на положения труд, но не и материали. Дадените обяснения от двамата свидетели се явяват в подкрепа на така описаните фактически установявания и разкриват механизма на доставката на материали подневно, до обекта, като правилно са кредитирани от съда с оглед съвкупната преценка на доказателствата; Второ неподкрепени от доказателствения материал остават твърденията за липса на кадрова обезпеченост на доставчика Еко Строй ГТ ЕООД и на неговия подизпълнител - Еко ГТ ЕООД. Според заключението по СТЕ въпреки текучеството на персонал в двете дружества, към момента на извършване на СМР наетите лица са били достатъчно, за да изпълнят предмета на договора. Следва да бъде съобразена и практиката на СЕС, според която липсата на данни за наети по трудов договор работници при доставчиците не може да служи като достатъчно основание за формиране на отказ за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, каквито са основните съображения в случая. Според разрешението, дадено с Решение на СЕС по дело С-324/11, фактът, че данъчно задълженото лице не е проверило обезпечеността на доставчиците си, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с ДДС, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Относими към горните изводи са дадените задължителни тълкувания на приложимата за облагането по ДДС Директива 2006/12/ЕО, направено от СЕС по цитираните по-горе съединени дела С-80/11 и С-142/11. С решение на СЕС по дело С-18/13 е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело за нея. В случая няма твърдения и данни в този смисъл. С оглед изложеното не може да опровергае извода за реалност на доставката и добросъвестност на получателя по нея и обстоятелството, че в справки-декларациите на подизпълнителя Еко ГТ ЕООД липсват включени фактури към прекия доставчик Еко Строй ГТ ЕООД. Не на последно място с оглед спецификата на доставените услуги СМР във връзка с извършено саниране, следва да се съобрази, че от една страна се касае за предимно скрити дейности, в който смисъл е заключението по СТЕ, а от друга за обекта са налични протоколи обр. 12, констативни протоколи (обр. 15), както и протоколи обр. 19. Видно от приложен снимков материал по СТЕ подобренията по фасадата на обекта са извършени, като е установено, че именно тези количества и видове работи са приети като изпълнени от клиента на ревизираното дружество ФПС Груп ЕООД, т.е. е налице и последваща доставка. Решението на административния съд е правилно и в частта относно получените доставки на гориво от Лукойл България ЕООД. Още в хода на ревизията от страна на Строймонтаж ЕООД са представени заповеди за използване на автомобилите за служебни цели и по отношение на двата автомобила, заповеди за командировки с описани маршрути, пътни листове, които фигурира информация кое лице и в какво качество ги е управлявало. С оглед изложените правни съображения, решението на административния съд е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Разноски: При този резултат по спора и навременно заявената претенция за разноски, подкрепена с доказателства, в полза на ответника се следва сумата в размер на 3840 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение - за касационната инстанция. Възражението за прекомерност е неоснователно, защото при материален интерес по спора в размер на 28 542,58 лв. съгласно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер възлиза на 2 933,41 лв., като претендираният от 2 900 лв. без ДДС не го превишава. Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,