Решение № 12708 от 22.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5927/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Пристанище Варна ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. Варна чрез юрисконсулт Атанасова срещу Решение 4510 от 30.04.2024 г., постановено по адм. дело 2523/2023 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което се отмени наложената с оспорената пред съда заповед принудителна административна мярка. Иска присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, Главен инспектор в Регионален отдел Проверка и контрол на качеството на течните горива Северна България към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) чрез юрисконсулт Шаламанова в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е допустима. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Пристанище Варна ЕАД срещу Заповед В-0518-Б/28.09.2023 година на главен инспектор в Регионален отдел Проверка и контрол на качеството на течните горива Северна България към ДАМТН, с която на основание чл. чл. 55, ал. 1, т. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) на дружеството е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) Забрана разпространението на течно гориво Гориво за дизелови двигатели на обект бензиностанция ГСМ Пристанище Варна Запад 2 , от бензиноколонка 2, свързана с резервоар 2, за което е установено, че не съответства на изискванията за съдържание на биогориво в течно гориво. С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат е приел, че обжалваният административен акт е постановен от материалнокомпетентен административен орган, при спазване на изискванията за форма, в съответствие с приложимите административнопроизводствени правила и в съгласие с действащите към датата на издаването му материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в развилото се съдебно производство не е препятствано, обжалваното решение съдържа и изискуемите се от закона мотиви. Доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение и за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон също са неоснователни. В обжалваното решение е налице пълно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост и съответно неправилност на обжалваното решение. Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Обжалваната пред съда заповед се основава на разпоредбата на чл. 55, т. 2 от ЗЕВИ, съгласно която председателят на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица имат право да забраняват пускането на пазара и/или разпространението на течни горива и да запечатват обектите, когато в резултат на изпитването в акредитирана лаборатория и съставен констативен протокол е установено несъответствие с изискването на чл. 47. Установено е по делото, че горивото, чието разпространение е забранено с наложената ПАМ не отговаря на изискванията на чл. 47, ал. 1, т. 3 ЗЕВИ. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че след като горивото отговаря на изискванията на 6, т. 6 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (Наредбата) - горива за извънпътна техника и трактори съгласно техническите спецификации на производителите със съдържание на сяра до 10 mg/kg, неправилно същото е възприето от административния орган като гориво по смисъла на чл. 6, т. 2 от Наредбата, въвеждащ изисквания за горива за дизелови двигатели. Видно от представената от жалбоподателя на проверяващите органи декларация за съответствие на качеството на течните горива по чл. 48 от ЗЕВИ е декларирано съответствието на дизелово гориво, а не гориво за извънпътна техника и трактори. В протокола за изпитване на горивото, на който декларацията се основава, като наименование на продукта и взета проба също е посочено гориво за дизелови двигатели, а резултатите от изследването са изцяло съотносими към техническите изисквания, определени във фирмената техническа спецификация на дружеството производител за гориво за дизелови двигатели, които изисквания са различни от тези в спецификацията му за гориво за извънпътна техника и трактори. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за неприложимост спрямо него на ПАМ по чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗЕВИ поради обстоятелството, че същият не разпространява това гориво на следващи потребители, а ползва същото за собствени цели т.е. за зареждане на собствена техника, използвана в дейността му. Правилно в обжалваното решение съдът е приел, че дружеството жалбоподател е краен разпространител по смисъла на чл. 47, ал. 4 от ЗЕВИ. Според т .12 от §1 от ДР на ЗЕВИ, Краен разпространител е понятие по смисъла на § 1, т. 20 от ДР на Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), съгласно който краен разпространител на течни горива е лице, което разпространява течни горива на бензиностанция с цел зареждане на горивните резервоари на моторните превозни средства на потребителите, включително на собствени моторни превозни средства. Това законодателно решение е възприето с оглед постигане целите както на ЗЕВИ, така и на ЗЧАВ Неоснователно при това законово положение се основава незаконосъобразност на оспорената заповед на твърдението, че дружеството жалбоподател не предлага горивото другиму, а ползва същото за собствени нужди. Настоящият състав на ВАС споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС-Варна за законосъобразност на обжалваната заповед, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора основателно е искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Следва касационният жалбоподател да му заплати такова размер на 200 лева на основание чл. 143, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение