Решение № 3376 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13432/2014 г.

Решение № 3376 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13432/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от директора на териториално поделение на НОИ Смолян против решение № 151 от 19.09.2014 г. на Административен съд Смолян по адм. дело № 182/2014 г. С него се отменя решение № Р-КПК-8/11.07.2014 г. на директора на ТП на НОИ Смолян. С последното е потвърдено разпореждане № 201-00-671-1/31.05.2014 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Маргарита Георгиева Солакова на основание чл. 54б, ал. 4 КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица считано от 20.05.2014 г. до 19.09.2014 г. в минимален размер от 7.20 лева дневно. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът Маргарита Георгиева Солакова чрез процесуален представител адвокат взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба срещу цитираните разпореждане и решение с които се отпуска парично обезщетение за безработица в минимален размер и срок. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна. Установено е, че със заявление от 23.11.2011 г. Солакова е поискала да й бъде отпуснато парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а КСО и такова е отпуснато с разпореждане от 23.11.2011 г. за периода от 14.11.2011 г. до 13.08.2012 г. в размер на 25.84 лева дневно. След оспорване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение по повод на което е отпуснато обезщетението прекратяването е признато за незаконно с влязло в сила решение на съда и Солакова е била възстановена на работа. С разпореждане от 07.05.2013 г. е постановено връщане на отпуснатото парично обезщетение за безработица и то е възстановено от нея в пълен размер на 06.06.2013 г. При ново прекратяване на трудовото правоотношение считано от 20.05.2014 г. и ново заявление от Солакова с разпореждане от 31.05.2014 г. й е отпуснато обезщетение за безработица на основание чл. 54б, ал. 4 КСО в размер на 7.20 дневно за срок от четири месеца считано от 20.05.2014 г. до 19.09.2014 г. Спорен е останал въпросът за размера и срока на отпуснатото парично обезщетение и налице ли е хипотезата на чл. 54б, ал. 4 КСО правото да е упражнено преди изтичане на тригодишен срок от упражнено такова право. Съдът е приел, че след като прекратяването на служебното правоотношение е прието за незаконно и е отменено с влязло в сила решение на съда се заличават всички последици от него включително и упражняването на правото на парично обезщетение. При приетото от правна страна обжалваното решение и разпореждане са отменени и преписката върната на органа за разрешаване на въпроса по същество. Решението е правилно. В чл. 54а и сл. КСО са уредени материалните предпоставки за отпускане на парично обезщетение за безработица. В чл. 54б, ал. 4 е предвидено, че безработни лица придобили право на парично обезщетение по чл. 54а КСО преди изтичането на тригодишен срок от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица получават минималния размер на обезщетението за срок от 4 месеца. Разпоредбата има за цел да не стимулира получаването на парично обезщетение за безработица за сметка на доходи от трудова дейност и в такъв смисъл препятства злоупотреба с правото на парично обезщетение за безработица. Упражняването на правото на парично обезщетение за безработица следва се приеме, че включва заявление до компетентния орган, отпускането му с разпореждане от него, което включва преценка за наличие на законовите материални предпоставки и реалното получаване на парични суми с което фактическия състав на правото е реализиран. В настоящият случай е отпаднало основанието за отпускане на парично обезщетение за безработица тъй като лицето е възстановено на работа като нормална последица от оспорване на акта за прекратяване на служебното правотношение. Също така нормална и законова последица е да бъде възстановено отпуснатото и получено парично обезщетение за безработица, тъй като се получава трудово възнаграждение. При тези последици вследствие възстановяване на работа правилно съдът в обжалваното решение е приел, че се заличават и последиците на упражнено право на парично обезщетение. Такъв извод при тълкуването на нормата е съответен на целта на паричното обезщетение да замести в предвидената от закона степен трудовото възнаграждение. Формалният подход на административния орган, че упражнено правото да се иска парично обезщетение във всички е пречка в хипотезата на чл. 54б, ал. 4 КСО да се получи ново в пълен размер и срок е в разрез с целта на закона и правилно съдът е отменил решението и разпореждането в конкретната хипотеза на настоящият случай. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответницата се дължат разноски доказани в размер на 400/четиристотин/ лева и поискани своевременно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК ВАС шесто отделение