Решение № 1693 от 9.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11142/2008 г.

Решение № 1693 от 9.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11142/2008 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на областна дирекция "Полиция" (ОДП) Варна против решение № 923 от 30.06.2008 г., постановено по адм. д. № 795/2008 г. по описа на Административен съд - Варна. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Алтернативно желае обжалваното решение да бъде обезсилено, а производството прекратено като недопустимо. Постъпила е и касационна жалба от Красимир Венков Добрев - заинтересована страна, който счита, че решението е неправилно, като постановено при допуснати от първоинстанционния съд нарушения по чл. 209 т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Варна и постанови ново, с което да отхвърли жалбата срещу отказа на Директора на ОДП - Варна за приемане на заявление за издаване на паспорт, обективиран в писмо № 9570/14.03.2008 г. Ответницата по касационната жалба оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила, като в представен писмен отговор излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационните жалби са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни. За да се произнесе съдът взе предвид следното: С обжалваното решение е отменен отказ, обективиран в писмо рег. № 9670/14.03.2008 г. на Директора на ОДП Варна, с което е отказано разглеждането на заявление от Станислава Хаджиева за издаване на паспорт на малолетната й дъщеря Венета Добромирова Добрева, като е върнал преписката на административния орган за произнасяне, съобразно указанията в мотивите към решението си. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че административното производство е започнало по молба от Станислава Хаджиева, в качеството и на майка и законна представителка на малолетното дете Венета Добромирова Добрева, за издаване на паспорт. Направено било изрично искане паспортът да се издаде без съгласието на бащата. На жалбодателката, след развода й с Красимир Добрев били предоставени родителските права над малолетната им дъщеря, като двете от 2004 г. трайно се били установил да живеят в Португалия. Там имали адресна регистрация, жалбодателката работела, а детето посещавало местно училище, където било добре интегрирано в училищния живот и имало хармонични отношения със съучениците си. Като фактически основания за отказа да се разгледа заявлението на Хаджиева за издаване на паспорт на малолетното дете административния орган посочил, че не са представени документите по чл. 11, ал. 8 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност (ПИБДС) и липсва съгласие на бащата. При тази фактическа обстановка съдът е приел, че с оглед направеното в писмото изявление на административния орган: "тъй като липсва изрично съгласие на бащата да бъде издаден паспорт на Венета Добрева, заявлението не може да бъде прието и не може да бъде издаден искания документ в конкретния случай е налице, както отказ да се приеме заявлението за издаване на паспорт, така и отказ по съществото на искането да се издаде паспорт. Приел е, че тъй като двете хипотези се изключват взаимно, следва да се приеме като материализиран в писмото по-тежкия резултат, а именно отказа за издаване на паспорт на малолетната Венета Добрева. Съдът е направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт като постановен в противоречие с материалноправните разпоредби, както и че същия не е съобразен с целта на закона, при което е отменил отказа на Директора на ОДП Варна да издаде паспорт на малолетната Венета Добромирова Добрева, обективиран в писмо с рег. № 9570 от 14.03.2008 г. и е върнал делото като преписка на Директора на ОДП Варна за произнасяне, съобразно дадените му в мотивите указания. Така постановеното решение е правилно като краен резултат, но не по мотивите, изложени в същото. От представената по делото административна преписка безспорно се установява, че административният орган не е разгледал заявлението на Хаджиева с вх. № 8302/5.03.2008 г., тъй като с писмо рег. № 9570/14.03.2008 г., същата след като е била уведомена за законовите предпоставки за издаване на паспорт или заместващ го документ на малолетната й дъщеря по същество органът е уведомил жалбодателката, че отказва да приеме заявлението й. Този извод се налага освен от съдържанието на писмото, в което е обективиран отказа да се приеме заявлението и от приложените документи към преписката, които касаят предходни заявления на Хаджиева, по които органът се е произнесъл с предходни актове и от които безспорно се установява, че заявлението на Хаджиева не е било разгледано по същество. Съгласно правилото на чл. 76, т. 9 ЗБДС може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители. Следователно липсата на съгласие на един от родителите не е абсолютно основание за отказ да се издаде паспорт на малолетно дете (забрана за напускане на страната), за разлика от основанията по чл. 75 от закона. Фактическият състав, даващ право на органа да откаже издаването на паспорт, изисква и наличието на поне още едно обстоятелство, което застрашава държавната сигурност или обществения ред, или здравето, или правата и свободите на други граждани. Това са изчерпателно изброените в чл. 35, ал. 1 от Конституцията и чл. 33, ал. 3 от ЗБДС цели, с оглед на които може да бъде ограничено основното право на гражданина да напуска и да се завръща в страната. По делото не се изтъкват обстоятелства от такъв вид и не е установено наличието на същите. Законосъобразен е изводът на съда, че в случая е била неприложима нормата на чл. 11, ал. 8 от ПИБДС, тъй като същата регламентира хипотези, когато единият от родителите отсъства, което в случая не е налице. Прилагането на ПАМ, регламентирана в чл. 76, т. 9 от ЗБДС във всички случаи, когато липсва съгласие от единия родител би обезсмислило дадена от законодателя дискреционна власт на административния орган и съответно е в противоречие с целта на закона. В компетентността на административния орган, в условията на оперативна самостоятелност е да прецени да приложи ли посочената принудителна административна мярка или не, но органът е длъжен да събере всички данни, свързани с личността и положението на детето, да изпълни изискванията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди обясненията и възраженията на заинтересуваните лица съгласно императивното изискване на чл. 35 от АПК и да се произнесе по искането като се ръководи от интереса на детето. Нарушаването на тези изисквания съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Само на това основание оспореният административен акт подлежи на отмяна. Ето защо като е приел, че обжалваният отказ за разглеждане на заявлението на Станислава Хаджиева за издаване на паспорт на малолетното дете Венета Добрева е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 76, т. 9 от ЗБДС, чл. 11, ал. 8 от ПИБДС и с тяхната цел по същество Административен съд Варна е постановил решение съответно на материалния закон. Неоснователни се явяват и доводите в касационната жалба за ограничаване на контактите с бащата за сметка на тези с майката. В случая не се касае за конкуриращи се, а за паралелно съществуващи права. Невъзможността за едновременното им осъществяване поради различното местоживеене на родителите след предоставяне на родителските права на единия от родителите налага по необходимост ограничаване на отношенията и преките контакти с този от тях, при когото детето не живее. Регламентирането на отношенията между детето и родителите е от компетентността не на органа по чл. 76 ЗБДС, а на съда съобразно нормите на Семейния кодекс, който определя по смисъла на чл. 9, т. 1 от Конвенцията за правата на детето в случая местоживеенето на детето отделно от бащата. Съгласно чл. 10, т. 2 от КЗПД правото на децата да напускат която и да е страна подлежи само на тези ограничения, които са предписани от закона и са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал или правата или свободите на други лица, и които са съвместими с другите права, признати в тази Конвенция. Наред със изискванията, които се съдържат и в разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от ЗБДС, Конвенцията въвежда и това за съвместимост на ограничението с другите права на детето. Следователно доводите относно евентуална невъзможност за изпълнение на съдебното решение относно личните контакти, доколкото последните не попадат сред основанията по чл. 35, ал. 1 от Конституцията и чл. 33, ал. 3 от ЗБДС за ограничаване на правото на детето на свободно придвижване, са неотносими към правилността на обжалваното решение. Изложените в касационната жалба доводи относно упражняване на родителските права от майката и нарушаване на режима на личните контакти на бащата с детето са евентуално основание за предявяване на иск за промяна на родителските права, но не и касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Неоснователни са доводите за недопустимост на решението. Безспорно изричният отказ на административният орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт може да се обжалва чрез него пред съда от лицето направило искането, съгласно разпоредбата на чл. 197 АПК. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение