Решение № 4660 от 7.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 919/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), против решение 25467 от 29.11.2024 г., постановено по адм. дело 8278/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на М. Ц. П. от гр.София, [улица], е отменен Ревизионен акт (РА) Р-222204230005189-091-001 от 01.04.2024 г., издаден от В. В. П. - орган, възложил ревизията, и М. Т. Ф. - ръководител на ревизията, в частта му, потвърдена с Решение 838 от 20.06.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП и НАП е осъдена да заплати на жалбоподателката разноски. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че е налице първата предпоставка на чл. 19 ДОПК за ангажиране на отговорността на М. П. за задължения на МК Кюстендил ООД (с предишно наименование Мира КонсултЕООД). В качеството си на управител г-жа П. е укрила факти и обстоятелства, свързани с определянето на действителния размер на подлежащия на внасяне корпоративен данък от дружеството, установен с влязъл в сила РА от 15.10.2021г. По образуваното изпълнително дело били извършени запори на банкови сметки, по които нямало авоари, нямало и друго имущество, което да послужи като обезпечение на задълженията. През 2019г. дружеството е разполагало с парични средства, но поради липса на коректна годишна декларация за 2019г. приходните органи не са можели да предприемат действия за събирането на публичните задължения. Иска се решението да бъде отменено изцяло, както и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанции, както и разноски за платена държавна такса, съобразно представен списък (л. 22). Ответницата по касационната жалба М. П., оспорва касационната жалба по съображения в писмено становище и моли тя да се остави без уважение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура на Република България дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните намира жалбата процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за касатора, а по същество - неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционният съд е бил РА Р-222204230005189-091-001 от 01.04.2024 г., издаден от В. В. П. - орган, възложил ревизията, и М. Т. Ф. - ръководител на ревизията, потвърден с решение 838 от 20.06.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, в частта му, с която на М. Ц. П., на основание чл. 19, ал.1 ДОПК, е ангажирана отговорност, в качеството й на управител на МК Кюстендил ООД (с предишно наименование Мира КонсултЕООД) за задължения на дружеството за корпоративен данък за 2019г. в размер на 149 294,71лв. и лихви в размер на 65 562,40лв., установени с влязъл в сила РА от 15.10.2021г. Органите по приходите са приели, че ревизираното лице, в качеството си на управител на дружеството неверно е декларирало данъчните задължения на представляваното от него дружество по ЗКПО за 2019г. и доколкото в този данъчен период дружеството е разполагало с парични средства, поведението на управителката по деклариране е причинило невъзможност са събирането на установените в последствие с РА от 15.10.2021г. публични задължения. Според приходните органи бил изпълнен съставът на чл.19, ал.1 ДОПК. Административният съд е обсъдил възраженията на страните и е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и в хода на производството по издаване на РА не са допуснати съществени процесуални нарушения. От правна страна в мотивите на съдебния акт са изброени кумулативно необходимите елементи на фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Не е било спорно и съдът правилно е установил, че ревизираното физическо лице е било управител на посоченото дружество в ревизирания период. След преценка на фактическата обстановка в съдебното решение е направено крайно заключение, че фактическият състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК не е осъществен, поради което отговорността на ревизираното лице в случая е реализирана незаконосъобразно. За недоказано е прието, че поведението на ревизираното лице е единствената причина за невъзможността да бъдат събрани публичните задължения на дружеството, като според съда не е установено и наличието на пряка причинна връзка, между действията на ревизираното лице и несъбираемостта на установените публични вземания на МК Кюстендил ООД. Направен е извод, че при липсата на всички изискуеми кумулативни предпоставки по чл. 19, ал. 1 ДОПК, РА е незаконосъобразен. С оглед изхода на спора на ревизираното лице са присъдени разноски по делото. Обжалваното решение е правилно. Не са налице релевираните касационни основания за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е квалифицирал точно спорния въпрос и е разпределил правилно доказателствената тежест в процеса, вследствие на което при обсъждане на събраните доказателства е достигнал до логични и обосновани правни изводи по същество. Спорен между страните е бил въпросът налице ли са условията по чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране на отговорността на г-жа П. в качеството и на управител на МК Кюстендил ООД за посочените публични задължения на дружеството, установени с влязъл в сила РА. Съгласно чл.19, ал.1 ДОПК, който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение. Тежестта на установяване на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата е на органа по приходите, който следва да докаже тези елементи, съгласно изискванията на чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Обосновано е заключението на първоинстанционния съд, че законовите условия за възлагане на отговорността по чл. 19, ал.1 ДОПК не са изпълнени. Съдът обосновано е приел, че първите два елемента на фактическия състав на чл.19, ал.1 ДОПК са доказани. Ревизираното лице е било управител на МК Кюстендил ООД в ревизирания период и е подало невярна годишна данъчна декларация по ЗКПО за 2019г., с което е укрило факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви пред органа по приходите. Обосновано е прието от административния съд, че по делото не е доказано, че поведението на ревизираното лице във връзка с подаването на годишната данъчна декларация по ЗКПО за 2019г. е единствената причина за невъзможността да бъдат събрани публичните задължения на дружеството за този данъчен период, както и че не е установено наличието на причинна връзка, между действията на ревизираното лице и несъбираемостта на установените публични вземания на дружеството. Напълно се споделят мотивите на съда, че презумпцията, че управителят познава и носи отговорност за търговската дейност на дружеството не доказва въпросната причинна връзка. Ако беше обратното само качеството управител би било достатъчно, за да се приеме, че е доказан посоченият факт с правно значение. Приходните органи не са установили как поведението на управителката, изразяващо се в невярно деклариране, е причинило невъзможността за събиране на публичния дълг. Никакви факти не са установени, че в резултат само на това поведение търговското дружество се е лишило от имущество, което да послужи за удовлетворение на публичния кредитор. Обстоятелството, че до 2020г. от дружеството са били погасени публични задължения на обща стойност 1 053 609,14лв. и още 146 000лв. , събрани с помощта на наложени запори на банковите сметки на дружеството, убедително разколебават направения извод за уникалност на каузалната връзка между невярната декларация и невъзможността да бъдат събрани процесните задължения. Никакъв анализ не е направен от страна на приходните органи на имуществото на представляваното от г-жа П. дружество и каква е била съдбата на това имущество, за да се стигне до невъзможност за събиране на процесните вземания. Всички оплаквания и възражения в касационната жалба са били обсъдени надлежно от първоинстанционния съд. Липсата на което и да е от предвидените в чл. 19, ал. 1 ДОПК кумулативни условия, препятства възможността за ангажиране личната отговорност на г-жа П. като управител на дружеството, както правилно е приел и административният съд. Съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ревизираното лице правилно са присъдени разноски по делото. За касационна инстанция, ответната страна не е претендирала разноски по делото, поради което такива не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,