Решение № 6211 от 4.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2671/2011 г.

Решение № 6211 от 4.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2671/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане на "Армекс" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Перник, за отмяна на влязло в сила решение № 10243 от 27.07.2010 г., постановено от тричленен състав на първо отделение на Върховния административен съд по адм. д. № 1528/2010 г. В молбата за отмяна се твърди, че е налице правното основание, визирано в чл. 239, т. 6 от АПК - с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Молителят се позовава на решение от 22.01.2009 г. по жалба № 3991 от 2003 г. на "Булвес" АД срещу Република България. Излагат се доводи, че е налице идентичност между фактическата обстановка и изведените правни изводи по посоченото дело на "Булвес" АД и тези на състава, постановил решението, чиято отмяна се иска. По тези доводи молителят прави искане за отмяна на съдебното решение, постановено от тричленния състав на ВАС и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът - директорът на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП София не е представил възражения в срока по чл. 242, ал. 2 от АПК по така подадената молба за отмяна. В хода на делото не взема участие и не се представлява. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, намира, че искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено в срок от надлежна страна. Разгледано по същество, искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е неоснователно по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска е отменено решение от 29.05.2009 г. по адм. дело № 2538/2005 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е отменен ДРА № 534/10.05.2005 г. на ТДД - Перник, по фактурите, издадени от "Ладена М" ЕООД, "Гранти 14" ЕООД, "Шалмекс" ЕООД за данъчните периоди м. 01 и 05.2001 г. и м. 05.2002 г., и вместо него е отхвърлена жалбата на "Армекс" ООД, срещу ДРА № 534/10.05.2005 г. на ТДД - Перник относно непризнатото право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Ладена М" ЕООД, "Гранти 14" ЕООД, "Шалмекс" ЕООД за данъчните периоди м. 01 и 05.2001 г. и м. 05.2002 г. В останалата си част, решението на СГС е било оставено в сила, а по въпроса за разноските, "Армекс" ООД е било осъдено да заплати на директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - София, разноски по делото в размер на 300 лева. Искането за отмяна, предмет на настоящото съдебно производство, е мотивирано с текста на чл. 239, т. 6 от АПК. Основанията за отмяна в АПК са регламентирани изчерпателно и не могат да бъдат прилагани разширително, тъй като отмяната като възможност за страната е изключение от стабилитета на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 6 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Нормата е ясна, конкретна и не подлежи на тълкуване. Текстът изисква с решението на Европейския съд да е установено, че в атакуваното решение е допуснато нарушение на Конвенцията. Това решение трябва да е постановено по конкретно дело и установеното нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи да е по отношение на страната, която иска отмяната на това основание. В случая молителят се позовава на решение № 22.01.2009 г. на Европейския съд за правата на човека в Страсбург, с което е установено нарушение на чл. 1 на Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Решението е по делото "Булвес" АД срещу Република България и според него ненавременното изпълнение на задълженията за отчитане на ДДС от страна на предходните доставчици е неотносимо към възникването на правото на данъчен кредит за получателя на доставката. Това решение няма действие по отношение на молителя в настоящото производство - "Армекс" ООД и не съставлява основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК на влязлото в сила решение № 10243 от 27.07.2010 г. по адм. дело № 1528/2010 г. на Върховния административен съд, първо отделение. По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира искането за неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия,