Решение № 386 от 25.9.2025 г. на ВКС по н.д. № 20258002200613/2025 г.

Касационното производство е образувано по протест на Окръжна прокуратура, Ловеч, срещу нова въззивна присъда на Окръжен съд, Ловеч, № 9 от 30.04.2025 г, по ВНОХД № 140/25, с която е отменена присъда на Районен съд, Ловеч, № 3 от 15.01.2025 г, по НОХД № 367/24, и е постановена нова присъда, с която подсъдимият Г. С. П. е признат за невинен в това, че в периода от 2.09.2023 г до 4.09.2023 г в /населено място/, е отнел чужди движими нещи: парична сума, в размер на 470 лв, от владението на Р. Д. К. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че в периода от 2.09.2023 г до 4.09.2023 г в /населено място/, е отнел чужди движими нещи: парична сума, в размер на 470 лв, от владението на Р. Д. К. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, с оглед на което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, НК, е осъден на една година „лишаване от свобода“, при „строг“ режим. С протеста се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Сочат се следните доводи: Неправилно е прието, че по отношение на св. П. е налице основанието по чл. 118, ал. 2 НПК, довело до изключване на неговите показания от доказателствения материал, годен да се ползва при формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти. Съдът е следвало да ползва обясненията на обвиняемия, надлежно приобщени в съдебната фаза, независимо от това, че са дадени по обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. чл. 28, ал. 1 НК, доколкото не е налице промяна във фактическото обвинение, а единствено е възприета различна правна квалификация, а именно: такава по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК. Като е изключил показанията на св. Петров и приобщените обяснения на обвиняемия, съдът е извършил процесуално неиздържан анализ на доказателствен анализ, което представлява съществено процесуално нарушение. Допуснатото нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените такива е обусловило и неправилно приложение на материалния закон. С протеста се прави искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста. Защитата на подсъдимия изразява становище, че протестът следва да бъде оставен без уважение. Подсъдимият П. не участва лично в касационното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е допуснато. Въззивният съд е спазил процесуалните правила за анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване, поради което доводът в тази насока не може да бъде споделен. Верен е изводът на съда, че обясненията на обвиняемия, дадени по повдигнатото обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 28, ал. 1 НК, не могат да бъдат ползвани при формиране на вътрешното убеждение, тъй като е налице забраната на чл. 287, ал. 4 НПК. При повдигане на обвинение за „кражба, извършена при условията на „опасен рецидив“, е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, доколкото от фактическа страна е възведено ново обстоятелство, а именно: такова, имащо значение за квалификацията „опасен рецидив“ по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК. Липсва идентичност от фактическа страна на обвинение за престъпление при „повторност“ и престъпление при „опасен рецидив“, тъй като е различен кръга от факти, които обуславят всяко от тези обвинения. Обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ НК е за по-тежко наказуемо престъпление в сравнение с обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 28, ал. 1 НК, като наред с това, е налице и съществено изменение на обстоятелствената му част. При повдигане на обвинението за „кражба при опасен редидив“ обвиняемият е отказал да дава обяснения, с което е реализирал свое процесуално право. В съдебната фаза на процеса подсъдимият е дал обяснения, с които е отрекъл участието си в престъплението. Имайки предвид, че обвинението по обвинителния акт е за „кражба, извършена при условията на опасен рецидив“, правилно е становището на съда от въззивната инстанция, че поради забраната на чл. 287, ал. 4 НПК, приобщените обяснения на обвиняемия, дадени по обвинението за „кражба, извършена при условията на повторност“, не могат да бъдат ползвани, а следва да бъдат изключени от доказателствения материал. При тази хипотеза, по делото липсват годни самопризнания, които биха могли да бъдат съпоставени с показанията на св. К., а изводът на съда в тази насока е верен и се възприема от настоящата инстанция. ВКС споделя съображенията на въззивния съд, че показанията на св. П., служител на МВР, снел извънпроцесуално обяснение от лицето, което впоследствие е привлечено към наказателна отговорност, не могат да се вземат предвид при формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти. Това е така поради забраната на чл. 118, ал. 2 НПК, която е приложима в случая. Липсващото годно самопризнание, депозирано по реда на НПК, не може да бъде заместено от извънпроцесуално самопризнание, доколкото последното не е събрано по реда и при условията на НПК. Ето защо, настоящата инстанция споделя доказателствените изводи на окръжния съд, че по делото не е достигнат стандарта на чл. 303, ал. 1 и 2 НПК, а липсата на несъмнени и категорични доказателства за авторството на деянието в лицето на подсъдимия представлява процесуална пречка за реализиране на наказателната му отговорност. Ето защо, в съответствие с процесуалните правила, окръжният съд е отменил осъдителната присъда и е постановил нова оправдателна такава. Неоснователно се твърди в протеста, че допуснатото от окръжния съд съществено процесуално нарушение при анализа на доказателствата е довело и до неправилно приложение на материалния закон. В тази насока е от значение, че съдът не е допуснал процесуално нарушение, а при правилно установените релевантни факти не е налице допуснато неправилно приложение на материалния закон. По тези съображения, ВКС намери, че протестът е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО,