Решение № 5861 от 14.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12355/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Рашева и на М. ПетроваМерджанова, [ЕГН], чрез адв. Йовчев, против решение 1568/3.10.2023 г., постановено по адм. дело 481/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив в съответната отменителна и отхвърлителна част. В необжалваната част решението на Административен съд Пловдив е влязло в сила. В касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП са изложени доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно защитната позиция, първоинстанционният съд е отменил неправилно ревизионен акт (РА) Р-16001621001187-091-001/09.09.2021 г. в частта на допълнително установените здравноосигурителни вноски за 2016 г. и 2017 г., тъй като жалбоподателката попада в обхвата на осигурените лица по реда на чл. 40, ал. 5 ЗЗО за периодите м. 01 10.2016 г. и м. 03- 10.2017 г. Установените при ревизията укрити доходи не са осигурителни по смисъла на нормативната уредба, но следва да бъдат включени в годишното изравняване на дохода за целите на здравното осигуряване. Отправя искане за отмяна на съдебното решение в обжалваната част и постановяване на ново по същество, с което РА да бъде потвърден на посоченото законово основание. В проведеното съдебно заседание касаторът не се представлява като в писмено становище от 25.01.2024 г. заявява, че поддържа жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 514,39 лв. и внесената държавна такса за производството. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заявено адвокатско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба - М. ПетроваМерджанова, редовно уведомена, не се представлява и не взема становище по нейната основателност. Касаторът - М. ПетроваМерджанова, твърди че съдебното решение в отхвърлителната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита че въпреки събраните доказателства по делото, съдът е потвърдил изводите на органите по приходите. Развива възражения срещу възприетия размер на началното салдо за 2015 г., непризнаването на получените парични средства от роднините и гостите на сватбеното тържество и извода за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК, поради които основата за облагане за процесните периоди не е могла да бъде определена по общия ред. Отправя молба за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и РА в цялост. Ответникът по тази касационна жалба - директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, редовно уведомен, не представя писмен отговор в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК и не взема становище по нейната основателност. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадени от страните по делото, срещу съответната част от първоинстанционния съдебен акт, която е неблагоприятна за всяка от тях и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. Предмет на оспорване пред административния съд е бил РА Р-16001621001187-091-001/09.09.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден изменен с решение 624/02.12.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на допълнително определените данъчни и осигурителни задължения на М. ПетроваМерджанова при ревизия по реда на чл.чл. 122-124а ДОПК, както следва: за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2019 г. в размер на 286,98 лв. главница и лихви за просрочие в размер на 34,76 лв.; за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 9 лв. главница и 4,90 лв. лихви, за 2016 г. в размер на 152,43 лв. главница и 67,46 лв. лихви, за 2017 г. в размер на 589,83 лв. - главница и 201,21 лв. лихви, за 2018 г. в размер на 78,05 лв. главница и 18,71 лв. - лихви; допълнително установени ЗОВ за 2016 г. ДОО в размер на 645,12 лв. главница и 332,65 лв. - лихви, ДЗПО УПФ в размер на 252,00 лв. - главница и 129,94 лв. лихви, ЗО в размер на 235,20 лв. - главница и 119,87 лв. лихви, за 2017 г. ДОО в размер на 1 111,98 лв. - главница и 453,01 лв. - лихви, ДЗПО УПФ в размер на 402,89 лв. и 157,61 лв. главница, ЗО в размер на 497,42 лв. главница и 191,19 лв. лихви, за 2018 г. ДОО в размер на 226,44 лв. главница и 79,44 лв. - лихви, ДЗПО УПФ в размер на 76,50 лв. главница и 26,83 лв. лихви, ЗО в размер на 122,40 лв. главница и 42,95 лв. лихви, за 2019 г. ДОО в размер на 392,17 лв. главница и 76,05 лв. - лихви, ДЗПО УПФ в размер на 132,49 лв. главница и 25,69 лв. лихви, ЗО в размер на 211,98 лв. главница и 41,11 лв. лихви. Първоинстанционният съд е потвърдил валидността на оспорения РА след проверка на процесуалните действия във връзка с ревизията, възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-16001621001187-020-001/26.02.2021 г. Не са констатирани съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на акта. От фактическа страна в решението са отбелязани извършените предходни ПУФО, приобщени надлежно към доказателствения материал по ревизионното производство и установените обстоятелства във връзка със статуса на РЛ като местно физическо лице по смисъла на чл. 4 ЗДДФЛ и данъчно задължено лице по чл. 6 ЗДДФЛ за процесните данъчни периоди. При анализ на имущественото състояние на М. Петрова-Мерджанова органите по приходите са направили извод за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, изразяващи се в неподаване на ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, установени данни за укриване на доходи и несъответствието им с извършените разходи и имуществото на физическото лице. В хода на ревизията са връчени уведомления две по чл. 124, ал. 1 ДОПК от 08.06.2021 г. и от 21.07.2021 г., както и по чл. 17, ал. 1, т. 2 ДОПК от 08.06.2021 г., за констатираните обстоятелства. Въз основа на тях РЛ е било надлежно уведомено, че производството е по особения ред на облагане на доходите съгласно чл. 122 - чл. 124а ДОПК. Предложенията на органите по приходите за установяване на съответните видове и размери на задълженията са обективирани в ревизионен доклад (РД) Р-16001621001187-092-001/19.08.2021 г., издаден от надлежно оправомощените за това длъжностни лица. Правото на възражение по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК не е упражнено от адресата и въз основа на РД е издаден процесният РА. По искане на жалбоподателя са допуснати съдебно-графологична (СГрЕ) и съдебно-счетоводна експертизи (ССЕ), чиито заключения са приобщени към доказателствения материал по делото. Констатациите и отговорите на вещите лица по поставените задачи са разгледани от фактическа страна в решението на административния съд и взети предвид по същество. В качеството на свидетел по делото в с.з. на 29.05.2023 г. са депозирани показанията на Д. Петрова, баба на жалбоподателката, относно произхода на спестяванията и извършените дарения към нея. За да отхвърли частично жалбата срещу РА, първоинстанционният съд е разгледал наведените оплаквания по същество и е направил извод, че констатациите на органите по приходите са основателни по отношение на определените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. и данък за доходите от дейността като ЕТ по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2019 г. В тази връзка са обсъдени подробно твърденията във връзка с началното салдо към 01.01.2015 г. и възможността за дарение в посочения размер от Д. Петрова. Тъй като разходната част не е спорна и не са ангажирани доказателства за опровергаване на РА в приходната, решаващият съд е отхвърлил възраженията. Констатациите и отговорите по СГрЕ и ССЕ не са достатъчни, за да бъдат отречени установените обстоятелства от ревизиращия екип по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на ДОПК. Заключението за частична незаконосъобразност на РА е обосновано от съда със задължителното тълкуване на разпоредбите на чл. 122- 124а ДОПК, прието в ТР 2 от 02.02.2022г. по т. д. 8/2020 г. на ОС на Първа и Втора колегия на ВАС. При ревизията не е изяснено дали доходът, изчислен като превишение на разходите над приходите на РЛ за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., е от трудова дейност и представлява осигурителен доход, върху който се дължат вноски за ДОО, ДЗПО УПФ и ЗО. От заключението на вещото лице по ССЕ тази хипотеза е налице за 2019 г. за данъка по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, но съдът е потвърдил РА в тази част предвид забраната по чл. 160, ал. 6 ДОПК. Така постановеното решение от Административен съд - Пловдив е валидно и допустимо и правилно. При разрешаването на правния спор не са допуснати наведените с касационните жалби пороци. Аргументите на страните, релевантните факти и събраните доказателства в хода на административния и съдебния процес са обсъдени в тяхната взаимовръзка, в резултат на което решаващият съд е мотивирал надлежно крайното заключение за частична незаконосъобразност на процесния РА. Касационните оплаквания са свързани изцяло с приложението на материалния закон и неговото тълкуване по повод на изяснената фактическа обстановка, която не е обект на спор по делото. Твърдението в касационната жалба на ДД ОДОП Пловдив е за дължимост на ЗО за 2016 г. и 2017 г. върху укритите доходи (в размер на 2 824,68 лв. и съответно 8 057,81 лв.) на основание чл. 40, ал. 5 ЗЗО. Касаторът М. Петрова-Мерджанова излага доводи за допуснати съществени нарушения при приложението на чл. 122 и сл. ДОПК и игнориране на получените средства от Х. Алиев, А. Рангелов, С. Ангелова, С. Меджарова и Д. Петрова. Възраженията са неоснователни. Двамата касатори се опитват да въведат съмнения в правилността на крайните съдебни изводи по същество, без нито един от тях да отчита и да изразява позиция по доводите на насрещната страна. Не е спорно обстоятелството, че за 2016 г. и 2017 г. с процесния РА, в потвърдената от решаващия административен орган част, е определен допълнителен данък за доходите от дейността като ЕТ по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ само за 2019 г. и че в този случай, не се касае за недостиг на парични средства, а за укрити доходи от извършвана дейност по продажба на разнородни стоки чрез куриерските услуги на Еконт експрес ООД. Въпросът не стои по този начин за посочените предходни периоди 2016 г. и 2017 г., в които безспорно е налице само превишение на разходите над приходите на лицето. В касационната жалба на М. Петрова-Мерджанова отсъстват съображения по основанието и размерите на задълженията за 2015 г. и 2018 г. Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Първоинстанционният съд е разпределил правилно доказателствената тежест в процеса, възлагайки на органа по приходите да установи твърдението за източника на недостига, както и на М. Петрова-Мерджанова да опровергае останалите констатации в РА/РД. Съобразно изяснената фактическа обстановка при ревизията и събраните доказателства по делото, нито една от двете страни не е установила твърденията си. Поради това е ясен и правно издържан изводът на решаващия съд, че отмяната на РА е дължима с оглед на приетото тълкувателно решение 2/02.02.2022 г. по т. д. 8/2020 г. на ВАС. Не всеки данъчно облагаем доход представлява осигурителен доход съгласно чл. 10, ал. 1 КСО. Само доходът от трудова дейност представлява осигурителен доход, за който се дължат осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО УПФ, авансови и за годишно изравняване. Липсва основателна причина за пререшаване на повдигнатия въпрос, както и спор, че за РЛ няма подадени ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за ревизираните години. Не е налице законова презумпция, че доходът с неустановен произход (срв. чл. 123, ал. 1 ДОПК) е от трудова дейност и представлява осигурителен доход в случаите на определена данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОПК при установени при ревизията фактически установявания на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Съдебното решение е правилно в останалата си част, отхвърляща жалбата на М. Петрова-Мерджанова срещу допълнително определените данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 9 лв., за 2016 г. в размер на 152,43 лв., за 2017 г. в размер на 589,83 лв. и за 2018 г. в размер на 78,05 лв., данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ на ЕТ за 2019 г. в размер на 296 лв. и ЗОВ за 2019 г., авансови и за годишно изравняване. Заключенията на вещите лица по поставените въпроси от жалбоподателя са обсъдени и преценени по отделно и в съвкупност с останалия доказателствен материал, съгласно изискването на чл. 202 ГПК. След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и обосновано. Крайното заключение на решаващия съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд. Предвид крайния изход на делото и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 и изр. 2 ДОПК, при липса на претендирани разноски от двете страни, в качеството си на касационни ответници, такива не се следва да бъдат присъждани за настоящото производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,