Решение № 14656 от 5.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6389/2014 г.

Решение № 14656 от 5.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6389/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). образувано е по касационна жалба подадена от началника на отдел "Местни приходи" при община Троян, чрез адв. Димов - процесуален представител, срещу решение № 14 от 10.03.2014 г. постановено по адм. дело № 165 по описа за 2013 г. на Административен съд (АС) - Ловеч. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи, че съдът неправилно е тълкувал нормата на чл. 20, ал. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Троян (ноамтцутоб/Наредбата) и не е взел предвид § 10 от решение № 9 от 20.12.2007 г. на Общински съвет Троян, с което срокът за подаване на заявления се удължава до 29.02.2008 г. Счита, че направеното от съда тълкуване е в противоречие със Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Дружеството не е подало декларация по чл. 20, ал. 2 от Наредбата в срок, а подадените такива от праводателите му са без правно значение. Имотът е придобит от дружеството на 27.12.2007 г., декларация по чл. 17 от ЗМДТ е подадена на 11.03.2008 г., а декларация по чл. 20, ал. 2 от Наредбата едва на 04.04.2008 г. Доказано е, че услугите по чл. 62 от ЗМДТ са предоставяни. В противоречие с чл. 23, ал. 4 от Закона за търговския регистър, съдът не е кредитирал предоставените от ОП "Комунални услуги" гр. Троян писмени документи за извършени дейности по чл. 66 от ЗМДТ от "Комунални услуги" ЕООД. Прави искане към съда обжалваното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - "Пи ес хотели" ООД, чрез представляващия дружеството и чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Сочи, че процесния имот е придобит от дружеството на 27.12.2007 г., но към този момент сградата не е завършена и въведена в експлоатация, а в нея е извършвана реконструкция. След завършването й е издаден акт бобр. 16 на 08.02.2008 г. и разрешение за ползване № ДК-07-05 от 08.02.2008 г. от Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - Ловеч. На 11.03.2008 г., в рамките на двумесечния срок от въвеждане в експлоатация на сградата, дружеството е подало декларация по чл. 17 от ЗМДТ. В нея е обявена отчетната й стойност, след извършването на реконструкцията, а не стойността й при придобиването й чрез апорт. Поради посочените обстоятелства дружеството е подало декларация по чл. 20, ал. 1 от ноамтцутоб на 04.04.2008 г. - в рамките на двумесечния срок определен в чл. 20, ал. 2 от Наредбата, считано от датата, на която сградата е въведена в експлоатация. Преди тази дата хотелският комплекс не е функционирал, не е било необходимо сметоизвозване и не е имало как да се декларират количества. Счита виждането на органите по приходите, че срокът за подаване на декларация следва да се брои от датата на придобиване за неправилно. Имотът е придобит през предходната година, а не през годината на облагане и не попада в кръга на изрично установените по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от Наредбата обстоятелства. Поради това разпоредбата е неотносима и не може да се приеме, че е изпуснат регламентираният в нея срок. Дори и декларациите по чл. 20 от Наредбата да не се вземат под внимание, по делото е установено, че община Троян не е предоставила услуга в по-голям обем от посоченото в тези декларации. По делото са представени само три пътни листа за процесния период, а доведените от ответника свидетели посочват, че за всеки курс са се съставяли пътни листа. Данните за сметоизвозване не се изготвят и събират по партиди на имоти. От показанията на свидетелите на "Пи ес хотели" ООД е установено, че битови отпадъци са извозвани спорадично, след многократни обаждания и настоявания. Поддържа твърденията си за нищожност на оспорения в първоинстанционното производство акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД). Прави искане към съда решението да бъде оставено в сила, респективно оспорения АУЗД да бъде прогласен за нищожен. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. С обжалваното решение съдът е отменил АУЗД № АУ000003 от 04.04.2013 г. издаден от Мария Митева - старши експерт в отдел "Местни приходи" при община Троян, потвърден решение № 3 от 28.06.2013 г. на началник отдел "Местни приходи" при община Троян, с който на "Пи ес хотели" ООД е определено задължение за довнасяне на такса битови отпадъци (ТБО) за 2008 г. в размер на 24 201, 72 лв., включващи 7 369, 04 лв. по компонент събиране на битови отпадъци и транспортиране до депа за обезвреждане и осигуряване на съдове за смет, 1 668, 46 лв. по компонент изграждане, поддържане, експлоатация и закриване на депа за битови отпадъци и 15 294, 22 лв. по компонент почистване на територии за обществено ползване и е определена лихва до 04.04.2013 г. върху главницата в размер на 12 443, 33 лв.; върнал е преписката на органа за произнасяне при съобразяване с указанията на съда и е осъдил община Троян да заплати на "Пи ес хотели" ООД сумата от 1 350, 00 лв. направени по делото разноски. За да постанови решението си съдът е приел от фактическа страна, че с декларация вх. № 146 от 11.03.2008 г. по чл. 17 (отм.) от ЗМДТ "Пи ес хотели" ООД е декларирало придобиването на недвижим имот земя и сгради, представляващи апортна вноска съгласно решение № 1127 от 27.12.2007 г. на Видински окръжен съд, с отчетна стойност 1 390 384, 94 лв. Датата на придобиване на имота е 27.12.2007 г. На 04.04.2008 г. дружеството е подало декларация за определяне на ТБО за 2008 г. въз основа на количеството битови отпадъци, в която е посочило, че ще ползва три броя кофи. Учредители и съдружници в дружеството жалбоподател са ЕТ "Авия - Снежана Мирчева" и ЕТ "Кристи - Христина Милчева". Едноличните търговци са апортирали притежаваните от тях процесни недвижими имоти, които от 27.12.2007 г. са собственост на новорегистрираното дружество "Пи ес хотели" ООД. Преди апортирането на недвижимите имоти едноличните търговци са подали декларации до кмета на община Троян в сроковете по чл. 20, ал. 2 от ноамтцутоб, съгласно действалата към датата на деклариране редакция на Наредбата. Съгласно чл. 20, ал. 2 от Наредбата, декларация за определяне на ТБО според количеството отпадъци се подава в срок до 30 ноември на предходната година. За придобитите през годината имоти, декларацията се подава в 2-месечен срок от датата на придобиването им. След анализ на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ноамтцутоб, съдът е достигнал до извод, че за недвижими имоти, за които предходният собственик своевременно е подал декларация до 30 ноември на предходната година и които са прехвърлени на нов собственик също през предходната година, в периода след 30 ноември до 31 декември, Наредбата не изисква подаване на декларация за определяне на ТБО върху количеството отпадъци, ако декларация за този имот вече е подадена в срок. Поради това е приел, че за процесния имот своевременно е декларирано определяне на ТБО за 2008 г. върху количество битови отпадъци, с което административният орган е бил длъжен да се съобрази при определяне на задължението. Изложил е, че по делото не са представени доказателства, че за имота, въпреки подадените на 21.11.2007 г. декларации за ползване на общо 3 броя кофи за смет, реално е предоставен 4 куб. м. контейнер през 2008 г. Предвид представените по делото три броя пътни листа е счел, че "Комунални услуги" ЕООД, изпълнител по договора за обществена поръчка с община Троян, е извършило само три пъти през годината събиране и транспортиране на битови отпадъци от "Къпина 1" до депо за битови отпадъци, поради което количеството смет за 2008 г. е установимо. Счел за неприложим начинът на определяне на ТБО по чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ за компонентите по чл. 62 във вр. с чл. 66, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗМДТ. Предвид това е достигнал до извод, че обжалваният акт се явява незаконосъобразен в частта, с която е определено задължение за довнасяне на ТБО за 2008 г. определена в промили върху отчетната стойност на недвижимия имот в размер на 7 369, 04 лв. по компонент "събиране на битови отпадъци и транспортиране до депа за обезвреждане и осигуряване на съдове за смет" и в размер на 1 668, 46 лв. по компонент "изграждане, поддържане, експлоатация и закриване на депа за битови отпадъци". Досежно дължимостта на ТБО по компонент "почистване на територии за обществено ползване" е изложил, че делото са представени доказателства, че община Троян е извършвала реални разходи, поради което ТБО по този компонент е била дължима за недвижимия имот на основание чл. 67, ал. 4 от ЗМДТ. Предвид факта, че в диспозитива на акта не е посочена отделно дължимата сума по този компонент, направено е приспадане на платени от дружеството 130, 00 лв. от общата посочена сума по трите компонента, без да се посочи по кой компонент каква част се счита изплатена, както и общо са посочени и лихвите, без да е определено каква част от тях е по всеки компонент, съдът е счел, че актът се явява изцяло незаконосъобразен. Изложил е, че не може да определя служебно каква част от посочения общ размер на задължението се дължи по всеки компонент, каква част от главницата се счита погасена от внесените 130, 00 лв., и каква част от посочения общ размер на лихвите се отнася за главницата по всеки от компонентите, поради което няма как да измени или отмени отчасти и да остави в сила в друга част оспорения акт. Предвид всичко посочено е счел, че актът следва да се отмени изцяло, като преписката се върне за ново произнасяне при съобразяване с указанията на съда. След анализ на решение № 4 от 22.03.2013 г. на Областен управител на област Ловеч, съдът е счел за неоснователно направеното искане от жалбоподателя, обжалваният акт за установяване на задължение по декларация да бъде обявен за нищожен. Обжалваното решение е частично неправилно. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ, такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. По силата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Според чл. 66 от ЗМДТ, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности (т. 1 - т. 4). Безспорно "Пи ес хотели" ООД, на основание чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ вр. с чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ се явява задължено лице за такса битови отпадъци, като собственик на имот, описан в подадена от дружеството декларация. Налице е заповед по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ - № 1063 от 30.10.2007 на кмета на община Троян, в които са посочени видът на услугите по чл. 62 от ЗМДТ и районите, в които те няма да се предоставят. Не се спори, че декларираният от дружеството имот, за който ТБО е начислена, не попада в териториалния обхват на определените със заповедта райони, в които не е предвидено предоставяне на услугите. Размерът на ТБО за 2008 г. е определен с решение № 10 по протокол № 3 от 20.12.2007 г. на Общинския съвет - Троян. Съгласно т. I. 2 от решението таксата за обслужване на един контейнер е в размер на 4 730, 00 лв., за една кофа за смет е 480, 00 лв. и за един контейнер тип "Бобър" 1 495, 00 лв. Размерът на таксата за един съд включва разходите за сметосъбиране и сметоизвозване; изграждане, поддържане, експлоатация и закриване на депа за битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места - тоест разходите и по трите компонента посочени в чл. 62 от ЗМДТ. Съгласно т. I. 3 от решението, размерът на ТБО за 2008 г. във всички населени места на територията на общината за нежилищни имоти на предприятия, декларирани по чл. 17 от ЗМДТ, се определя върху отчетната стойност на имота и е 17, 5 на хиляда, разпределени по отделните компоненти, съответно в размер на 5, 3 на хиляда, 1, 2 на хиляда и 11, 0 на хиляда. С оспорения в първоинстанционното производство АУЗД размерът на ТБО за 2008 г. е определен в съответствие с т. I. 3 от решение № 10 по протокол № 3 от 20.12.2007 г. на Общинския съвет - Троян, върху декларираната отчетна стойност на имота. С него са установени задължения и за трите вида услуги по чл. 62 от ЗМДТ. Спорният по делото въпрос е законосъборазно ли е определена ТБО за декларирания от дружеството недвижим имот, съгласно т. I. 3 от решението на общинския съвет или същата е следвало да се определи в съответствие с т. I. 2 от решението. По делото е установено, че на 27.12.2007 г. дружеството е придобило, процесния недвижим имот, за който с АУЗД са определени задължения за ТБО. Имотът е придобит чрез апортна вноска от учредителите и съдружници в дружеството - ЕТ "Авия - Снежана Мирчева" и ЕТ "Кристи - Христина Милчева". На 27.11.2007 г. бившите собственици на имота - ЕТ "Авия - Снежана Мирчева" и ЕТ "Кристи - Христина Милчева" са подали декларации по чл. 20, ал. 2 от ноамтцутоб, в които са посочили, че през 2008 г. ТБО ще се определя в зависимост от количеството изхвърлени отпадъци и ще ползват съответно: кофа един брой и кофа два броя. На 26.02.2008 г., бившите собственици на имота и съдружници в новоучреденото юридическо лице, са подали декларации до кмета на община Троян, в които са заявили, че декларираните от тях един, съответно два броя съдове са доставени. На 04.04.2008 г. "Пи ес хотели" ООД е подало декларация за определяне на ТБО за 2008 г. въз основа на количеството битови отпадъци, в която е посочило, че ще ползва три броя кофи. Съгласно нормата на чл. 20, ал. 2 от ноамтцутоб декларацията (за определяне на ТБО според количеството на битовите отпадъци) се подава в срок до 30 ноември на предходната година. За придобитите през годината имоти, декларацията се подава в 2-месечен срок от датата на придобиването. С решение № 9 по протокол № 3 от 20.12.2007 г. Общински съвет - Троян е приел изменения в чл. 20, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ноамтцутоб. Нормата на чл. 20, ал. 3 от Наредбата е изменена, като е придобила следното съдържание: "Лицата по ал. 1 заявяват в срока за деклариране броя, вида и доставката на необходимите съдове за битови отпадъци. ", Съгласно § 1 от решението "Срокът за подаване на заявленията по чл. 20, ал. 3 за 2008 г. се удължава до 29.02.2008 г. за лицата подали декларации за количествата битови отпадъци. " Видно от съдържанието на решението разпоредбата на ал. 2 от Наредбата е останала непроменена, а удължаването на срока се отнася само за лицата, които вече са подали декларации за количествата битови отпадъци. Поради това, възражението на процесуалния представител на касационния жалбоподател, че срокът за подаване на заявления е удължен, съответно, че решението на общинския съвет неправилно не е приложено от първоинстанционния съд, се явяват неоснователни. Въпреки това настоящият състав не споделя направения в оспореното решение извод, че за недвижими имоти, за които предходният собственик своевременно е подал декларация до 30 ноември на предходната година и които са прехвърлени на нов собственик също през предходната година, в периода след 30 ноември до 31 декември, Наредбата не изисква подаване на декларация за определяне на ТБО върху количеството отпадъци, ако декларация за този имот вече е подадена в срок. Правото на всяко задължено за такса битови отпадъци лице, като собственик на имот, самостоятелно да определи дали ще се възползва от предвидената в чл. 20 от ноамтцутоб възможност, съответно, само да определи броя и вида на съдовете за изхвърляне на битови отпадъци, които ще ползва, не може да бъде ограничено от декларации подадени от предишния собственик на имота. В настоящия случай предишните собственици на имота са съдружници в новоучреденото дружество, но в много случаи прехвърлителите и приобретателите на даден имот са без каквато и да било връзка помежду си. Безспорно хипотезата за срока на деклариране при придобиване на имот в периода от 30.11 до 31.12. на съответната година не е уредена в чл. 20, ал. 2 от ноамтцутоб, но по аналогия от чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и за придобитите в този срок недвижими имоти следва да се приеме, че срокът за подаване на декларация е двумесечен. Декларация по чл. 20, ал. 2 от Наредбата не е подадена от "Пи ес хотели" ООД в двумесечния срок от придобиването на имота. Изложените в отговора на касационната жалба съборажения, че срокът е спазен, считано от датата на въвеждане на обекта в експлоатация (08.02.2008 г.) не могат да бъдат споделени. По делото не е спорно, че обекта не е новопостроен и се е ползвал в предходни периоди. Поради това обстоятелството, че в имота е извършена реконструкция е ирелевантно за спазването на срока за подаване на декларация по чл. 20, ал. 2 от Наредбата. За да е дължима таксата за битови отпадъци и за трите вида услуги по чл. 62 от ЗМДТ е необходимо, по аргумент от чл. 71 от ЗМДТ, услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване да са реално извършвани от общината, както и тя да разполага с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци. В настоящия случай, по делото е доказано фактическото престиране на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. За установяване на посочените обстоятелства е представен договор от 21.12.2005 г., сключен между община Троян - възложител и "Комунални услуги" ЕООД - изпълнител, за срок от 01.01.2006 г. до 31.12.2010 г., съгласно който изпълнителят е приел да извършва и трите вида услуги (подробно описани в чл. 1 от договора) на територията на община Троян, минимум в обхвата определен със заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ (чл. 2 от договора). За доказване на реалното предоставяне на услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, по делото са представени месечни констативни протоколи за процесния период издадени от "Комунални услуги" ЕООД. Те касаят извършените дейности по сметосъбиране, сметоизвозване, депо и общи (включително за миене, ръчно метене, ринене на кал от улично платно, уборка на улици и контейнери и други дейности), подписани са от представители на общината и не са оспорени в хода на първоинстанционното производство. Представени са фактури и преводни нареждания за заплащане от община Троян на дължими на дружеството суми за извършените дейности. Направеният в решението извод, че предвид представените по делото три броя пътни листа, сметосъбиране и транспортиране на битови отпадъци от имота на дружеството е извършено само три пъти през годината, не може да бъде споделено. От показанията на разпитаните по делото свидетели Георгиев и Жекова се установява, че сметосъбирането и сметоизвозването от обекта е извършвано преобладаващо ежеседмично, макар и след обаждания и настоявания от страна на свидетеля Георгиев. Предвид изложеното настоящият състав намира, че посочените две услуги реално са предоставяни от общината. Що се отнася до услугата по "обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битовите отпадъци", по делото не се спори, че е налице депо, което се ползва от жителите на общината. Това се потвърждава представените по делото разрешение за ползване от 2001 г. издадено от началник РДНСК, решение № 265-И0-А0/2008 г. издадено от министъра на околната среда и водите, както и от представените от самото дружество кантарни бележки. Ето защо, по аргумент от чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, такса за тази услуга се дължи. Тук следва да се посочи, че представените от дружеството доказателства за самостоятелното организиране на сметоизвозване на битови отпадъци не са основание за недължимост на таксата, след като общината е престирала услугата, а дружеството не е освободено от заплащането й. Неоснователни са възраженията на дружеството за нищожност на АУЗД, по посочените в оспореното решение съборажения. Въпреки съдържащите по делото данни, от които може да се достигне до извод, че той е трети по ред, производството приключило с решение № 4 от 22.03.2013 г. на областния управител се е развило по реда на АПК, поради което позоваването на нормата на чл. 155, ал. 5 от ДОПК е неотносимо за настоящия случай. Независимо от по-горе изложеното настоящата инстанция намира за правилен направения в оспореното решение извод, че за процесния имот е неприложим начинът на определяне на ТБО по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ. За всяка от визираните в чл. 62 от ЗМДТ услуги е налице законово уреден начин на определяне на размера на дължимата такса, като основния принцип регламентиран в чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ е, че размера на таксата за битови отпадъци се определя според количеството на битовите отпадъци. Едва тогава, когато количеството не може да се установи, съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ (в релевантната за процесния период редакция), размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Способите по чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ за определяне размера на таксата за битови отпадъци не се прилагат алтернативно, а се прилагат при условията на евентуалност - в посочената в закона последователност. Количеството на битови отпадъци, събирани и извозвани от определен недвижим имот, може да бъде определено по смисъла на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, когато за тази цел имотът е снабден със съдове за събиране и съхраняване, предназначени единствено за създаваните на (в) него отпадъци. В случая посоченото изискване е спазено. По делото е установено, че притежаваният от "Пи ес хотели" ООД недвижим имот през 2008 г. е бил снабден с три броя кофи, предназначени за единствено за създаваните в и от него отпадъци. Това се установява от подадените от едноличните търговци, собственици на дружеството, декларации от 26.02.2008 г. за доставяне на общо три броя кофи за отпадъци. Фактът, че съдовете са доставени до имота не се оспорва от касационния жалбоподател (т. I. 6 от касационната жалба) и се потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели Георгиев и Жекова, които категорично заявяват, че ползваните през 2008 г. кофи са три броя, като през 2009 г. те са сменени с по-големи тип "Бобър". Твърдението на административния орган, че през 2008 г. за имота е бил предоставен 4 куб. м. контейнер, правилно е прието от първоинстанционния съд за недоказано. От показанията на свидетелите Немски и Лалев не се установява кога е махнат находящ се в двора на имота четири кубиков контейнер и дали се е намирал там през 2008 г. Представеното от директора на ОП "Комунални услуги - Троян" писмо също не дава отговор на този въпрос. В него е посочено, че през 2008 г. на обекта е бил предоставен контейнер за битови отпадъци тип 4 м. куб - 1 брой, но не става ясно колко време е останал там. От писмото не може да се направи извод коя заявка за нов тип съд за битови отпадъци се визира в него. То представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за издателя му факти и не се ползва с доказателствена стойност. Недоказани се явяват и твърденията изложени в писмо депозирано на 16.12.2013 г. от директора на ОП "Комунални услуги - Троян". Представеният към него списък за подадени декларации на брой съдове за 2008 г. е неподписан, без посочен издател и не може да бъде ценен от съда. Предвид изложеното настоящата инстанция приема за установено, че през 2008 г. в имота собственост на "Пи ес хотели" ООД са били разположени единствено три броя кофи за създаваните от/в него битови отпадъци. В производството по проверка на законосъобразността на акт за установяване на задължения по декларация е приложима разпоредбата на чл. 160, ал. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, с оглед на която съдът е длъжен да реши спора по същество, с изключение на хипотезата по алинея 3, когато естеството на акта не позволява решение по същество. Тя в случая не е налице, въпреки изложеното в решението становище за противното. Поради това съдът не разполага с правомощие да връща преписката на компетентния орган по приходите, както е процедирано в обжалваното решение. От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че размерът на ТБО за 2008 г., за процесния имот, при условие че са ползвани три броя кофи е 1 440, 00 лв. Посоченото в случая може да бъде установено и без специални знания, съобразно т. I. 2 от решение № 10 по протокол № 3 от 20.12.2007 г. на Общинския съвет - Троян. В видно от решението посочената сума обхваща разходите и по трите компонента посочени в чл. 62 от ЗМДТ. Тя се потвърждава и от представената по делото план сметка за разходите за обслужване на една кофа (посочена като приложение № 3 от решението). От установената сума от 1 440, 00 лв. следва да се приспадне сумата от 130, 00 лв., за която в АУЗД и в приетата по делото съдебно-икономическа експертиза е посочено, че е платена от дружеството. Така дължимата от "Пи ес хотели" ООД ТБО за имота за 2008 г. остава в размер на 1 010, 00 лв., ведно със съответните лихви. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което съдът следва да реши спора по същество. Съдебното решение следва да бъде отменено като неправилно, в частта, с която е отменен АУЗД за сумата над 1 010, 00 лв., ведно със съответните лихви и в частта, с която преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В останалата част, с която е отменен АУЗД са сумата до 1 010, 00 лв., ведно със съответните лихви, решението е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и като извърши проверка на представените доказателства за направени разноски пред двете съдебни инстанции, съдът намира, че обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и в частта относно присъдените разноски и вместо това да бъдат определени общо дължимите на страните разноски за пред двете съдебни инстанции. При този изход на спора на "Пи ес хотели" ООД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2 251, 93 лв. Дружеството следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на ответника разноски в размер на 31, 30 лв. По изложените съборажения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение