Решение № 5870 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15187/2008 г.

Решение № 5870 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15187/2008 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Комплексстрой - Уста Генчо" АД, гр. Трявна, подадена чрез адв. Нина Илиева, срещу решение № 395 от 13.11.2008 г. по адм. дело № 157/2008 г. на Административен съд - Велико Търново, 3 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 550/21.12.2006 г., издаден от ТД на НАП - Габрово, потвърден с Решение № 108/23.02.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта, в която по ЗДДС за м. 10, 11, 12.2004 г., м. 03, 07, 08, 09.2005 г. е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 15 989,50 лв. и са начислени съответните лихви по фактури на "Колев-строй" ЕООД за доставка на стоки и материали. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението на АС- Велико Търново и да бъде постановено друго по същество на спора, с което да се отмени РА и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Иванов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 659 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище изложено в хода по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Производството по делото е след постановяване на решение № 1696/14.02.2008 г. на ВАС, I отделение, по адм. дело № 8616/2007 г., с което е отменено решение № 74 от 31.07.2007 г. на АС - Велико Търново по адм. дело № 38/2007 г. в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА относно непризнатото право на данъчен кредит в размер на 15989, 50 лв. по фактури, издадени от "Колев-строй" ЕООД за доставка на стоки и материали, както и в частта за разноските, а делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав в тази част. Според указанията на ВАС, при новото разглеждане на делото следва да се открие производство по оспорване на представените с възражението по РД доказателства по чл. 154 от ГПК (отм.), ако касаторът заяви, че ще се ползва от тях. След връщането на делото и в производството по адм. дело № 157/2008 г., АС - Велико Търново процесуалния представител на ответника е оспорил автентичността и верността на съдържанието на представените с възражението по РД извлечения от сметки, фактури, договори и др. документи - общо 358 листа, както и представените в с. з. на 15.07.2008 г. счетоводни документи на "Роуз" ООД гр. Трявна. След съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, в това число основно и допълнително заключение на вещото лице при първоначалното дело, както и заключението на вещото лице, прието при повторното разглеждане на делото, АС е обосновал извода, че жалбоподателят не е доказал наличието на всички законови предпоставки за признаване на право на данъчен кредит по процесните 33 бр. фактури, издадени от "Колев-строй" ЕООД, като съображенията му за това са следните: На първо място съдът е приел за недоказано извършването на процесните доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). В случая тъй като става въпрос за продажба на родово определени вещи (фаянс, шперплат, PVC-дограма, ел. материали и др.) по отношение на прехвърлянето на собствеността намира приложение разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Според съда предаването на вещите от продавача на купувача при този вид търговски сделки е необходимо, тъй като чрез него вещите - предмет на конкретната сделка се индивидуализират и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях. Без да бъде извършено такова предаване, не може да бъде прехвърлена собствеността върху стоките, следователно не е и налице осъществена от продавача престация по договора. Съдът е приел, че в случая по делото не са представени доказателства като договори, приемо-предавателни протоколи, складови разписки, документи за заприхождаване и изписване на стоките и др. съпътстващи документи, които да доказват предаването на стоките от "Колев-строй" ЕООД на жалбоподателя и съответно прехвърлянето на собственост. АС е обосновал извода, че фактурите сами по себе си не представляват доказателство за този факт, тъй като представляват частни свидетелстващи документи, без материална доказателствена сила, които са оспорени от органите по приходите. Първоинстанционният съд е посочил също така, че с възражението срещу РД към някои от процесните фактури са представени фактури за предходни доставки, но тъй като нито една от изслушаните експертизи не е извършвала проверка в счетоводството на доставчика относно движението на стоките при него и съответно анализ в тази насока, същите според съда не могат да бъдат приети като годни и безспорни доказателства за произхода на фактурираните стоки. На второ място съдът е изложил доводи и за липса на доказателства относно материалната, техническата и кадрова обезпеченост на доставчика за извършване на спорните доставки. По делото съдът е констатирал и липсата на доказателства за плащане на данъчната основа и данъка по 21 от спорните 33 фактури, за които вещото лице по изслушаната ССЕ е приело, че са платени в брой. Решаващият съд обаче не е приел този извод на експертизата, тъй като плащането в брой съгласно чл. 102 от ЗДДС (отм.) и чл. 1 и чл. 2 от Наредба № 4 от 16.02.1999 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, се удостоверява с фискален бон от регистрирано фискално устройство, каквото доставчикът безспорно не е притежавал. И на двете ССЕ по настоящото и първоначалното дело не са били представени контролни ленти на фискалното устройство, а по делото не се съдържат и фискални бонове. Съобразно изложеното, съдът е приел, че представените от жалбоподателя оригинали на приходни касови ордери към някои от процесните фактури в с. з. от 15.07.2008 г. не са в състояние да докажат плащане в брой. Същите не са кредитирани като доказателства, тъй като според съда копия на представените ПКО се намират в приетата по делото данъчна преписка и във всички копия липсва подпис на вносител на сумите, който реквизит е попълнен в представените оригинали. С оглед на това АС е обосновал извода, че ПКО са дописвани впоследствие, което ги лишава от тяхната доказателствена сила по отношение на реалното заплащане на посочените в тях суми. В решението е посочено също така, че във всички ПКО липсват подписи на касиер и гл. счетоводител, т. е. на лицата отговорни за осъществяването на стопанските операции, при което не е изпълнено изискването на чл. 7, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗСч. На трето място съдът е приел, че в случая не е доказано редовно заведено счетоводство на доставчика "Колев-строй" ЕООД за 2004 г. и съответно начисляването на данъка по процесните фактури, издадени през м. 10, 11, 12.2004 г., а неизпълнението на условието по чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) е самостоятелно основание да бъде отказано право на данъчен кредит. Според решаващият съд установеното от двете експертизи начисляване на данъка и редовно заведено счетоводство за 2005 г. не е в състояние да обуслови правото на данъчен кредит на жалбоподателя, тъй като за да възникне същото е необходимо да са налице реално осъществени доставки, което обаче не е доказано по безспорен начин. С оглед изхода на спора, АС е присъдил в полза на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 1949, 77 лв. съобразно материалния интерес - 80488, 25 лв. Съобразно горното, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружество в частта относно непризнатото право на данъчен кредит в размер на размер на 15989, 50 лв. и са начислени съответните лихви по фактури на "Колев-строй" ЕООД за доставка на стоки и материали. Така постановеното решение е правилно. Настоящият състав намира, че в конкретния случай административният съд е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от ВАС. Съдът основателно е приел, че в процесния случай не е доказано начисляването на данъка, съгласно чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и реално извършване на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) по фактурите издадени от "Колев - строй", ЕООД. Представените в съдебното производство писмени доказателства от касатора по никакъв начин не опровергават констатациите в ревизионния акт. Точно обратното, те, ведно с заключението на назначената по делото експертиза, обосновават категорично извод относно законосъобразността на действията на ревизиращите органи. Видно от материалите по делото липсват доказателства като договори, приемо-предавателни протоколи, складови разписки, документи за заприходяване и изписване на стоките и други съпътстващи документи, които да доказват предаването на стоките от "Колев - строй" ЕООД на "Комплексстрой - Уста Генчо", АД и съответно прехвърлянето на собствеността им. По делото не са представени доказателства за наличието на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика за извършването на спорните доставки. Следва да се отбележи, че правото на приспадане на данъчен кредит възниква само при осъществена доставка на стоки или услуги по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), която представлява данъчно събитие по чл. 24 ЗДДС (отм.). Последното от своя страна е един от елементите по определението за данъчен кредит в чл. 63 ЗДДС (отм.), поради което е презумптивно включено в предпоставките за признаване право на данъчен кредит по чл. 64 ЗДДС (отм.). В тази връзка правилно АС е посочил, че само въз основа на представените фактури не може да бъде прието, че са налице реално извършени доставки. С оглед липсата на доказателства за реалност на сделките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) и за начисляване на данъка съобразно реда предвиден в чл. 55, ал. 6 от същия закон, правилно АС - Велико Търново е приел, че по отношение на издадените фактури от доставчика "Колев - строй" ЕООД не може да бъде признато право на данъчен кредит на жалбоподателя сега касатор по делото. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на първоинстанционния съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски. В полза на Дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 659 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение,