Решение № 9696 от 14.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 386/2012 г.

Решение № 9696 от 14.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 386/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на К. Д. Д. от гр. Пазарджик, подадено чрез процесуалния му представител, за тълкуване на решение № 4401 от 27.03.2012 г., постановено по адм. дело № 386/2012 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС) - второ отделение. С молбата се прави искане, да се допусне тълкуване на действителната воля на съда, вложена в думата "строеж", посочена в двете части на диспозитива на съдебното решение. Ответникът - началникът на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Южен централен район (РДНСК - ЮЦР), чрез процесуалния си представител, в писмено становище излага доводи за неоснователност на искането за тълкуване. Молбата за тълкуване на влязло в сила решение е подадена от надлежна страна, не е ограничена със срок и при отсъствие на условието по чл. 251, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението, чието тълкуване е поискано, тричленен състав на Върховния административен съд, второ отделение, е отменил решение № 637 от 07.12.2011 г., постановено по адм. дело № 604/2011 г. по описа на Административен съд Пазарджик, в частта му, с която е отменена заповедта за премахване на незаконен строеж и вместо него е постановено отхвърляне на жалбата на К. Д. Д. срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-217 от 21.04.2011 г. началника на РДНСК - ЮЦР, в частта, разпореждаща премахването на строежа. В останалата част, съдебното решение е оставено в сила. Формулиран по този начин, диспозитивът на съдебното решение не съдържа неяснота относно формираната и изразена воля на съда. Употребеният език е ясен, а волята на съда, вложена в думата "строеж" не предполага повече от един смисъл. Подлежащ на премахване е строежът, описан в заповедта. На тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК подлежи само и единствено диспозитива на съдебното решение, което се ползва със сила на присъдено нещо, но не и неговите мотиви. Последните не се ползват със сила на присъдено нещо, а са само елемент, но не и иманентна част на това решение (т. 18 от ТР № 1/2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС), както е видно и от разпоредбите на чл. 235, ал. 4 и 5 и чл. 236, ал. 2 от ГПК вр. чл. 144 АПК, както и чл. 172а, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от АПК. Мотивите на съдебното решение не са самостоятелен източник на правни последици, поради което тяхната липса или неяснота не води до необходимост и възможност за тълкуване по реда на чл. 251 ГПК. Тълкуване се прави на самото решение, въз основа на дадените мотиви, а не е възможност за нова преценка на данните по делото или за промяна на мотивите, което би променило и волята на съда спрямо постановеното вече решение, ползващо се със сила на присъдено нещо. В тази връзка, легитимирането на собственика на строежа, не променя обстоятелството, че същият е незаконно изграден и като такъв подлежи на премахване, независимо от неговия извършител. С оглед изложеното, разглежданото искане за тълкуване, основаващо се на твърдения за неяснота в диспозитива на съдебното решение, е неоснователно и ще следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 251, ал. 1 и ал. 5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,