Решение № 12799 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4647/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ . Образувано е по касационна жалба на и.д. Директор на Дирекция Социално подпомагане-Красно село гр. София, подадена чрез пълномощник старши юрисконсулт Д. Христов, с подробно развити касационни основания, срещу решение 2074/30.03.2023 г. по адм. дело 897/2023 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът С. Дамянова, чрез пълномощник адвокат М. Захариева, в отговор от 09.05.2023 г. оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С решение 2074/30.03.2023 г. по адм. дело 897/2023 г. по описа на Административен съд София-град по жалбата на С. Николова е отменил заповед ЗД/Д-С-КС-009 от 13.01.2023 г. на директора на ДСП Красно село и е присъдил разноски. Съдът е приел, че е налице отменително основание по чл. 146 от АПК, т.к. административният орган е издал заповедта при неправилно приложение на материалния закон. Решението е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че детето П. Дамянов е родено на 18.02.2010 г. и отглеждано от майка С. Дамянова, с помощта на нейната сестра Е. Дамянова. Дирекция Социално подпомагане (ДСП) Красно село е активно ангажирано с работа по случай на детето от 2021 г. относно проблемно поведение на детето и невъзможност майката да оказва адекватна грижа за него. На основание чл. 27, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 4 от Закона за закрила на детето (ЗЗдет.), на 13.01.2023 г. П. е настанен временно по спешност в Кризисен център гр. Алфатар за срок от 6 месеца или до промяна на обстоятелствата довели до настаняването, съответно до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет., тъй като на същата дата детето пристигнало в ДСП Красно село със съсед и съобщило, че майка му упражнява физическо насилие над него. По случая е изготвен доклад, в който е прието, че детето е в риск, тъй като семейната среда, в която се отглежда то крие рискове за живота и здравето му, поради насилие от страна на обгрижващите го възрастни и следва да бъде изведено от семейната среда и предприета мярка на закрила настаняване в Кризисен център гр. Алфатар. Правилно административният съд е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и спрямо детето П. необосновано е била предприета мярка за закрила настаняване по спешност в кризисен център . Посочените от издателя на процесната заповед правни основания не се установяват при преценка на съдържащите се в делото доказателства Основанията за прилагане на мярка за закрила чрез настаняване на детето извън семейството са изрично уредени в чл. 25, ал. 1 от ЗЗДет. Директорът на Дирекция Социално подпомагане Красно село се е позовал на чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет, съгласно който детето може да бъде настанено извън семейството когато е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. В случая не е налице основанието за настаняване извън семейството по чл.25 ал.1 т. 1 от ЗЗДет., тъй като майката на детето е жива, известна е и не е лишена от родителски права или с ограничени такива. Наред с това, не е доказано, че детето е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. При издаване на оспорения акт административният орган се е основал единствено на сигнали от съседи, които са завели детето в ОЗД и при липсата на други събрани относими доказателства. Констатациите за наличие на белези по дланите на ръцете на детето не са били съобразени с обстоятелствата, че детето е с поведенческо разстройство, че често лъже, манипулира, занимава се с хакерство, проявява агресия. Нормата на чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет, на която се е позовал административният орган, е приложима при опасност за живота и здравето на детето. В мотивите към оспорената заповед не са посочени факти, мотивиращи извод за наличие на такава опасност. Като е приел, че оспорената заповед, макар и издадена от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила не е съобразена с материалноправните изисквания за законосъобразност, и като я е отменил по жалбата срещу нея, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат присъдени направените от ответника разноски, които съобразно договор за правна защита и съдействие от 09.05.2023 г. възлизат на сумата от 500,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. Първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,