Решение № 12102 от 27.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5414/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Национален осигурителен институт, чрез юрк. Д. Васева, против Решение 942/23.04.2025 г., постановено по адм. дело 139/2025 г. по описа на Административен съд Кърджали. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва се, че в КСО изрично е въведено общото правило за недължимост на съдебните разноски в административните производства. Твърди, че в производството липсват предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както и че в КСО ползването на правна помощ не е задължителна, а лицето е ангажирало услугите на адвокат изцяло по своя преценка. Също така, неправилно административният съд не се е съобразил с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-448/22 на СЕС и че размерът на адвокатското възнаграждение е прекомерно висок. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност при отхвърляне на касационната жалба, е направено възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответната страна И. Г. Г., чрез адв. М. Бозов, с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Националният осигурителен институт (НОИ) е осъден да заплати на И. Г. Г. обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 500 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване по административен ред на Разпореждане РО-5-08-01559296/25.03.2024 г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Кърджали, потвърдено с Решение 2153-08-90/29.04.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Кърджали, което обаче е отменено по съдебен ред като незаконосъобразно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски за първоинстанционното дело в размер на 410 лв. От фактическа страна съдът е приел, че с Разпореждане РО-5-08-01559296/25.03.2024 г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ Кърджали е разпоредено на И. Г. Г., Г. Д. С. и Ц. В. А. да внесат сумата по ревизионен акт за начет, общо главница и лихви в размер на 1 301, 36 лв. Срещу разпореждането е подадена жалба от И. Г., за което се е възползвал от услугите на адвокат Д. Кръпова. Към жалбата е приложено адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 02.04.2024 г., с което адв. Кръпова е упълномощена да представлява жалбоподателя по административното производство пред горестоящия административен орган Директора на ТП на НОИ Кърджали. Договорено е било възнаграждение в размер на 500 лв., което е било платено в брой към датата на сключване на договора. Жалбата е била отхвърлена с Решение 2153-08-90/29.04.2024 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Кърджали. Срещу това решение е подадена жалба, която е уважена с Решение 1273/07.10.2024 г. по адм. д. 519 от 2024 г. по описа на Административен съд Кърджали и Решение 2153-08-90/29.04.2024 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Кърджали било отменено, както и потвърденото с него разпореждане. Въз основа на така установеното, административният съд приел, че е налице отменен административен акт, който негативно е засегнал правата на неговия адресат и че в тази връзка жалбоподателят е ангажирал адв. Д. Кърпова съгласно Договор за процесуално представителство и защита от 02.04.2024 г. Прието е, че по делото са представени нужните документи, удостоверяващи размера на договорената сума, както и нейното заплащане. По отношение на предоставената на дружеството адвокатска защита първоинстанционният съд посочил, че дори и да не е задължителна в процесния случай, то тя се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора. Преценил е, че направеният разход за адвокатско възнаграждение при упражняване на основното право на защита е в пряка връзка с незаконосъобразния административен акт. Така мотивиран съдът приел, че е налице пряка връзка с незаконосъобразния административен акт и ако той не бе издаден, ищецът не би ангажирал адвокатска защита. Относно заплатения размер на адвокатското възнаграждение административният съд е преценил, че не е прекомерен, с оглед относимата разпоредба на чл. 8 , а. 2, т. 2 от Наредба 1/09.07.2004 г., в приложимата редакция преди изм. с ДВ бр. 88 от 2022 г., според която минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство за дела по Кодекса за социално осигуряване е 500 лв. Съдът сочи, че последният размер е съразмерен на осъществената защита и съдействие, и съответства на критериите на чл. 36, ал. 2 от ЗА. По отношение на претендираните от страна на И. Г. разноски за адвокатско представителство пред АС Кърджали в размер на 410 лв., съдът е счел за неоснователно възражението на НАП за прекомерност на заплатения разход, поради което присъдил претендираните разноски в пълния им размер. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. НОИ. По делото са доказани всички елементи за основателност на иска по ЗОДОВ отменен административен акт, понесена вреда и причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и понесената вреда. Следва да се посочи, че в АПК няма норма, която урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски, когато се касае за извършването на такива пред административния орган. Въпросът с разноските в административното производство не е уреден и в Глава шеста Оспорване на административните актове по административен ред на АПК. Това означава, че относно понесените от страната разноски в административното производство, е налице законова празнота в АПК. От представените по делото доказателства е видно, че сторените от жалбоподателя разноски при административното обжалване на Разпореждане РО-5-08-01559296/25.03.2024 г. не са присъдени в полза на И. Г. Г.. В този смисъл, за страната в оспорването на акта по административен ред съществува единствено възможността да претендира направените разноски, като претърпени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че не са налице основания за ангажиране отговорността на НОИ, поради неустановяване и недоказване на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилни и обосновани са изводите на административния съд, че в случая са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът се е произнесъл по доводите и възраженията на страните и по направените оспорвания. При това е формиран правилен извод, че адвокатското възнаграждение е изплатено именно на процесуалния представител. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на неговите права и интереси. Макар да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване на актове, издадени от публични изпълнители, по административен ред, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този административен акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което заплатените суми за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред на отмененото, като незаконосъобразно Разпореждане РО-5-08-01559296/25.03.2024 г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Кърджали, следва да се квалифицира като вреда, непосредствено произтичаща от него. Реално И. Г. не би понесъл посочения в исковата молба разход, ако срещу него не бе издаден незаконосъобразното решение на касационния жалбоподател. Налице е намаление на имуществото му равно на размера на платеното адвокатско възнаграждение. Съответно причинените имуществени вреди са преки, тъй като в случая са обусловена последица от вредоносния резултат, т.е. явяват се следствие от увреждането - чл.4 ЗОДОВ. Тяхната непосредственост е установена, поради настъпването им по време и място, следващо противоправния резултат. В случая е установено по безспорен начин основанието за плащане и размера на адвокатското възнаграждение. Договорът за правна защита и съдействие пред административния орган е представен по делото и в него е вписано възнаграждение в размер на 500 лева, които са били заплатени в брой. Заплатената сума за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред следва да се квалифицира като вреда - намаление на имуществото на засегнатото лице. Неоснователен е доводът на касатора, че в КСО е предвиден ред за присъждане на адвокатско възнаграждение, платено при обжалване на акт по административен ред и в случая разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ е неприложима. Предвиденият в чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ специален начин е такъв за обезщетение на вреди.