Решение № 15240 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7230/2010 г.

Решение № 15240 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7230/2010 г., VI о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Йордан Иванов Стоянов от гр. София против решение № 544/19.03.2010 г. по адм. дело № 7904/2009 г. на Административен съд - София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Столично управление "Социално осигуряване" не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 544/19.03.2010 г. по адм. дело № 7904/2009 г. Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Йордан Иванов Стоянов срещу решение № 288/26.10.2009 г. на ръководителя на Столично "Социално осигуряване", с което е потвърдено разпореждане № 213-00-2618-1/04.09.2009 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО досежно отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица. За да постанови този резултат, първостепенният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с целта на закона и при точно прилагане на материалноправните разпоредби. Решението е постановено при точно издирване и прилагане на материалния закон. По делото е установено, че Йордан Стоянов със заповед № 110/16.07.2009 г. на директора на Национален дворец на децата е възстановен на работа в Национален дворец на децата при Министерство на образованието и науката на основание чл. 345 от КТ, поради това че уволнението му при този работодател е признато за незаконно. Със заповед № 113/20.07.2009 г. трудовото му правоотношение е прекратено отново, считано от 21.07.2009 г. Със заявление вх. № 213-00-2618/31.08.2009 г. жалбоподателят е поискал от Столично управление "Социално осигуряване" отпускане на парично обезщетение за безработица като последица от прекратеното му трудово правоотношение с Национален дворец на децата. Органите на СУСО са постановили отказ като са приели, че лицето не отговаря на условията на чл. 54а, ал. 1 от КСО - не е осигурено за 9 месеца от последните 15 календарни месеци във фонд "Безработица", а за периода на незаконното му уволнение е осигурявано само за фонд "Пенсии". Съгласно чл. 54а от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Времето през което лицата не са работили поради незаконно уволнение се зачита за осигурителен стаж, но съгласно чл. 9, ал. 5 от КСО осигурителните вноски в този случай са в размерите за фонд "Пенсии" и за ДЗПО. Лицата нямат качеството на осигурени лица за риска безработица и в случая на жалбоподателя законосъобразно е отказано отпускане на обезщетение по чл. 54а от КСО. Достигайки до същите изводи, първостепенният съд е постановил правилно решение. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд, шесто отделение