Решение № 9261 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11034/2011 г.

Решение № 9261 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11034/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационни жалби на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите ( ДД"ОУИ") и на "Аранда" ООД гр. София, против решение от 22.06.2011 г., постановено по адм. дело № 3601/2003 г. по описа на Софийски градски съд. Касаторът ДД"ОУИ" София обжалва решението в частта, в която е отменен Данъчен ревизионен акт (ДРА) № 13/14.02.2003 г., издаден от ръководител на екип в ДП "Студентска" при ТДД София. Оспорва съдебното решение в тази му част като твърди, че решението е незаконосъобразно - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че с изтичане на абсолютната давност не се погасява право на приходните органи да установяват задължения, а правото им да съберат вземанията по реда на принудителното изпълнение. Счита също, че не е налице бездействие на приходния орган като кредитор, което да бъде санкционирано чрез прилагане института на погасителната давност. Иска да бъде отменено обжалваното решение в обжалваната част и вместо него да се постанови друга, с което изцяло да се отхвърли жалбата срещу ДРА № 13/14.02.2003 г. Не се представлява в съдебно заседание, не претендира присъждане на разноски в касационната инстанция. Ответникът по тази жалба "Аранда" ООД гр. София, чрез процесуалния представител адв. Иванова, в писмени бележки и в касационното заседание, оспорва основателността й. Касаторът "Аранда" ООД гр. София като универсален правоприемник на "Евроком Плевен" ООД и "Евроком Драгалевци" ООД обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу ДРА № 13/14.02.2003 г., по отношение на непризнато право на приспадане на данъчен кредит и съответните лихви. Излага подробни съображения за необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В допълнителни писмени бележки, подадени от процесуалния представител адв. Иванова в съдебно заседание, прави възражение за изтекла абсолютна погасителна давност. Счита, че при извършване на ревизията са извършени съществени процесуални нарушения, били са налице предпоставките за признаване на право на приспадане на данъчен кредит. Претендира заплащане на извършените съдебни разноски в двете съдебни инстанции. Ответникът по тази жалба - ДД "ОУИ" София, не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими. По съществото на спора се приема следното: Предмет на обжалване пред СГС е ДРА № 13/14.02.2003 г., издаден от ръководител на екип в ДП "Студентска" при ТДД София, в обжалваната и потвърдена част с решение № 1092/11.06.2003 г. на Директор на регионална данъчна дирекция /РДД/ София, в която за данъчни периоди м. 07, м. 09 - м. 12. 1999 г., м. 02,м. 09-м. 12.2000 г., м. 01. и м. 03.2001 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит от девет доставчика, съответно са определени задължения по ЗДДС в размер на 82 019,79 лв., ведно с лихви върху тях. По жалбата на ДД "ОУИ" София. С обжалваното решение на СГС ДРА № 13/14.02.2003 г. е отменен частично за непризнат данъчен кредит /ДК/ в общ размер на 70 670,79 лв. по издадени фактури от "Додекаедър" ООД, "Бъником" ЕООД, "ПГ-97" ООД, ЕТ "Чоки-Сашо Йончев и ЕТ "Оги-999-Васко Венелинов" за 1999 г. и по фактури, издадени от ЕТ "Нели-97", "Корнел груп" ООД и "Доктим 2001" ЕООД за 2000 г., ведно със съответните лихви за просрочие. Касаторът обжалва решението в отменителната му част. За да отмени ДРА в тази му част, съдът е уважил направеното възражение за погасяване на задълженията поради изтичане на десетгодишния срок на абсолютната погасителна давност, независимо от спирането или прекъсването й. Съдът е приел, че законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит, но е отменил ДРА поради погасяване на установените с него задължения по давност. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Съгласно чл. 140 от ДПК отм., действащ при възникване на спорните данъчни задължения, с изтичане на 10-годишен давностен срок (започващ да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение), освен ако в закон не е предвиден по-кратък срок, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността. Сега действащата разпоредба на чл. 171, ал. 2 от ДОПК е с аналогично съдържание. Институтът на погасителната давност като материалноправен се урежда от материалноправните норми (независимо от това дали се съдържат в процесуален закон), действащи към момента на възникване на задължението, от което следва, че за задълженията за ДДС за данъчни периоди през 1999 г. и 2000 г. давностният срок за тяхното погасяване е започнал да тече съответно на 01.01.2000 г. и 01.01.2001 г. Следователно към 16.06.2011 г. - датата на последното съдебно заседание пред СГС, когато са приключени устните състезания, е изтекла абсолютната десетгодишна давност по отношение задълженията за ДДС за данъчни периоди през 1999 г. и 2000 г. Касационната инстанция намира, че изводите на СГС за правното значение на направеното възражение за погасяване на данъчни задължения по давност и изтичане на срока, предвиден в чл. 171, ал. 2 от ДОПК, са правилни и законосъобразни. Съдът е извършил преценка относно законосъобразност на ДРА и е приел за установено в мотивите на съдебното решение, че по време на данъчната ревизия не са допуснати нарушения и данъчните органи са приложили правилно материалния закон. Съдът е приел, че следва да бъде отменен ДРА, но не защото при възлагане на данъчната ревизия и при неговото издаване са допуснати нарушения, а защото правото за събиране на установените с този ДРА данъчни задължения е погасено поради изтичане на абсолютната давност. В този смисъл е и трайната съдебна практика, поради което е неоснователно основното възражение в касационната жалба, че съдът неправилно е отменил ДРА при липса на допуснати нарушения от страна на данъчните органи, както на процесуалните, така и на материалноправните правила. Неоснователни са касационните оплаквания за отражението на изтеклата погасителна давност само върху възможността за събиране, не и върху възможността за установяване на задълженията. Предвид обжалването ДРА не е влязъл в сила. Недопустимо е към момента на влизането му в сила, след приключване на съдебното обжалване, в него да се установяват задължения, които са несъбираеми като погасени по давност. Тези изводи касаят, както главниците, така и начислените лихви върху тях, имащи акцесорен характер. Предвид изложеното жалбата на ДД" ОУИ" се явява неоснователна. Решението, в частта си, обжалвана с тази жалба, следва да се остави в сила. По жалбата на "Аранда" ООД гр. София. Касаторът обжалва решението на СГС в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу ДРА № 13/14.02.2003 г. на ръководител екип при ДП "Студентска", ТДД София, относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит за м. 01.2001 г. по доставки, обективирани в три броя фактури, издадени от ЕТ "Нели-97" в размер на 1749 лв. и по една фактура, издадена от ЕТ "Сантана-Емил Кръстев" с непризнат ДК за м. 03.2001 г. в размер на 9600 лв. За да потвърди ДРА в тази му част съдът е приел, сумата на данъка по фактурите не е отразена като задължение към бюджета в счетоводството на първия доставчик, нито в счетоводството на втория, при който липсва и отразяване в дневник за продажбите и СД по ЗДДС. Приел е също, че не установени обстоятелства за реалност на доставките от ЕТ "Нели-97". Като е направил извод, че законосъобразно е отказано право на приспадане на ДК, СГС е отхвърлило жалбата срещу ДР в тази му част. Тези изводи на съда са обосновани и законосъобразни. Поради неначисляването на данъка при доставчика не е налице кумулативно необходима предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит по съответната доставка. Пред СГС е било направено от жалбоподателя общо възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички установени данъчни задължения с процесния ДРА. Това възражение се поддържа и пред настоящата инстанция, изрично се прави в писмените бележки на надлежно упълномощения процесуален представител /л. 11 от тях/, представени в съдебно заседание в касационното производство. При проверка материалната законосъобразност на решението на това основание касационният съд, на основание чл. 228 вр. с чл. 144 АПК и чл. 235, ал. 3 и чл. 147 ГПК, вземайки предвид и фактите, настъпили към момента на съдебното заседание в касационната инстанция, които са от значение за спорното право, намира, че към 29.05.2012 г. е изтекла абсолютната погасителна давност и по отношение на задълженията за ДДС и лихви, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит, за данъчни периоди през м. 01. и м. 03.2001 г. Относно тези задължения, съгласно приложимата разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ДПК отм. началният срок на погасителната давност започва да тече от годината, следваща годината на плащане на данъчното задължение, или в случая от 01.01.2002 г. и изтича към 01.01.2012 г. Поради което, съобразно изложените по-горе принципни мотиви, следва да се приеме, че публичните задължения за 2001 г. са погасени по давност. Ето защо обжалваното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата следва да бъде отменено като незаконосъобразно. При постановяване на решение по съществото на спора ДРА, в тази му част за задължения под формата на непризнат данъчен кредит в размер на сумата 11 349 лв., както и за съответните лихви върху тази сума, също се явява незаконосъобразен поради погасяване на задълженията по давност, поради което ДРА следва да бъде отменен и в тази си част. По отношение на разноските. С обжалваното решение са присъдени разноски в полза на жалбоподателя в размер на 3053 лв., съразмерно на уважената част от жалбата, в която част решението не се атакува от касатора ДД "ОУИ" София. С оглед изхода на спора, заявената претенция от касатора и данните за направени разноски пред първата инстанция и в касационното производството, следва да се присъдят в тежест на бюджета на ответника и в полза на дружеството разноските за първа инстанция в пълния им размер, т. е. още за 497 лв., и изцяло разноските пред ВАС в размер на 2025 лв, или общо 2522 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение