Решение № 8458 от 13.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8017/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. И. И. с [ЕГН], против Решение 752 от 08.05.2024 г., постановено по адм. дело 327 по описа на Административния съд Перник за 2023 година.

С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), са отхвърлени исковете на К. И., предявени против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Перник, както следва- иск за присъждане на обезщетениеза причинени имуществени вреди в размер на сумата от 100, 00 лв., представляваща платен от ищеца ремонт на телефонен апарат, както и лихва върху тази сума, считано от 10.06.2020 г. до окончателното заплащане на сумата на обезщетението, причинени му от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника; иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на сумата от 50 000, 00 лв. за периода от 10.06.2018 г. до 09.06.2023 г., както и лихва върху тази сума, считано от 10.06.2020 г. до окончателното заплащане на сумата на обезщетението, причинени му от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника. Наред с това ищецът е осъден да заплати в полза на ответника 100, 00 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Касационният жалбоподател оспорва първоинстанционния съдебен акт като неправилен, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго решение, по съществото на спора, с което исковите му претенции за имуществена и неимуществена обезвреда бъдат уважени. Претендира разноски за две инстанции, във връзка с което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Прилага Договор за правна защита и съдействие за оказана му безплатна правна помощ, като на материално затруднено лице (л. 38 от касационното дело).

Ответникът по касационната жалба Областна дирекция на Министрество на вътрешните работи - Перник /ОД на МВР Перник/ с адрес в гр. Перник, ул. Самоков 1, оспорва жалбата по съображения, посочени в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й и потвърждаването на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност в случай, че касаторът претендира адвокатско възнаграждение в по-висок размер от определения такъв за дела с материален интерес в Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Участващият по делото представител на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд преценява касационната жалба като допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея.

Върховния административен съд, като обсъди доводите и възраженията на страните, провери обжалваното решение на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК и извърши преценка на доказателствата по делото, приема, че касационната жалба е частично основателна. Съображенията, мотивирали този извод на касационната инстанция са следните:

Правилна е преценката на административния съд относно броя, вида на претенциите и правната квалификация на предявените от И. искове. Исковете са индивидуализирани по начин, че да са допустима за разглеждане по същество. Административният съд изчерпателно и обективно е посочил фактическите обстоятелства, които са в основата на предявените искови претенции - относно предявения иск за обезвреда на причинена имуществена вреди това е действие (счупване на телефона) от служители на ответника при задържането му на 10.06.2018 г., реализирано при противоправно и нерегламентирано използване на физическа сила, а относно иска за обезвреда на неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания за периода от 10.06.2018 г. до 31.08.2018 г. и емоционални страдания за периода от 10.06.2018 г. до 09.06.2023 г. (датата на подаване на исковата молба), това са незаконосъобразни действия на длъжностни лица от ОД на МВР Перник при и по повод изпълнение на служебните им задължения, състоящи се в противоправно и нерегламентирано използване на физическа сила нанесен на ищеца побой, в това число и с употреба на палки, поставяне на белезници и помощни средства; отправяне на заплахи и използване на нецензурни думи и изрази по негов адрес при задържането му и впоследствие при престоя му в помещението за настаняване на задържани лица (ПНЗД) във Второ Районно управление Перник; завързването му с колани от полицейските служители, както и от незаконосъобразни бездействия на служители на ответника, изразяващи се в незавеждането му на лекар незабавно след побоя, както и в лишаване от правото му да се обади на близък при задържането му, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.06.2020 г. до окончателното й изплащане.

Съдът е установил, от фактическа страна следното:

На 10.06.2018 г., около 00.30 ч., И. се намирал в ресторант Котва , находящ се в с. Долно Драгичево, Община Перник, Област Перник, като към 01.30 ч. на мястото пристигнали полицейски служители на ОД на МВР Перник, които помолили всички присъстващи да напуснат заведението и да прекратят вдигането на шум. Ищецът извадил телефона си, за да заснеме пристигналите на място полицейски служители.

Със Заповед за задържане на лице 231 от 10.06.2018 г., издадена от мл. експерт Р. К. Ч., на длъжност командир на отделение (л. 17 от първоинстанционното дело), И. е задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на Второ РУ при ОД на МВР Перник, считано от 02.00 ч. на 10.06.2018 г., на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) след употреба на алкохол нарушава обществения ред и не изпълнява устно полицейско разпореждане. Заповедта е връчена на ищеца при отказ, удостоверен с подписа на един свидетел. Лицето е освободено в 23.00 ч. на дата 10.06.2018 г., удостоверено с неговия подпис. Декларация за запознаване с права при задържане (л. 18, пак там), е връчена на И. при отказ, удостоверен с подписа на един свидетел, включително по отношение правото му на медицински преглед от лекар и уведомяването на член-семейство или друго заинтересовано лице за задържането му.

Съгласно Протокол за личен обиск от 10.06.2018 г. (л. 19, пак там), при задържането на ищеца у него са намерени: 1 бр. лична карта, 1 бр. контролен талон, 1 бр. свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), както и 1 бр. телефон, марка Хауей с повреден дисплей, върнати при освобождаването му срещу разписка от 10.06.2018 г. (л. 24, пак там).

Въз основа на - Докладна записка от 10.06.2018 г. (л. 25, пак там) на И. И. Д. ст. полицай при Второ РУ Перник, част от АП 230, оказал съдействие на колегите си от АП - 231 при задържането на ищеца на дата 10.06.2018 г.; Докладна записка от 10.06.2018 г. (л. 27, пак там) на мл. експерт Р. К. Ч. командир на отделение при Второ РУ Перник, част от АП 231, извършил задържането на ищеца на дата 10.06.2018 г.; Докладна записка от 10.06.2018 г. (л. 33-35, пак там) на младши инспектор С. Р. М. старши полицай при Второ РУ Перник, част от АП 231, извършил задържането на ищеца на дата 10.06.2018 г., разпитани и в рамките на Досъдебно производство (ДП) 278/2018 г. по описа на Второ РУ Перник, административният съд е приел за установено, че при задържането му И. е буйствал и е оказал яростна съпротива при качването му в патрулния автомобил, поради което се е наложило използването на физическа сила от страна на полицейските служители и поставяне на белезници.

Съдът е кредитирал Докладна записка от 11.06.2018 г. (л. 26, пак там) на А. К. А. оперативен дежурен в ОДЧ на Второ РУ Перник, изпълнявал служебните си задължение на дата 10.06.2018 г., приемайки, че при задържането на лицето в ПНЗД във Второ РУ Перник, същият се е опитвал да се нарани, като си удря главата в стената, поради което се е наложило да бъде обезопасен с помощни средства.

Съдът е посочил, че от Разпореждане 40 от 23.07.2018 г. на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Перник (л. 28, пак там), обстоятелствен протокол от 13.06.2018г. за възникнала трудова злополука и Протокол за освидетелстване от 10.06.18г., извършен от д-р Стоименов се установяват травмите, които е получил С. Р. М. старши полицай при Второ РУ Перник на процесната дата.

На 10.06.2018 г., между 16.10 и 16.30 ч. от д-р Р. С. от МБАЛ Рахила Ангелова Перник е извършено освидетелстване на И. на основание чл. 158, ал. 3, предл. първо от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), за което е изготвен Протокол на л. 6 от адм. дело 5537/2023 г. по описа на Административния съд София-град, съгласно който По клепач от дясното око и в основата на носа има оток и кръвонасядане с леко синкав цвят. По предна повърхност на дясно рамо има кръвонасядане с червен цвят с размер 5 на 2.5 см. По предновъншната повърхност на ляво рамо има подобно кръвонасядане с размери 3 на 1.5 см. В областта на дясна гривнена става по предна и задна повърхност има по едно напречно разположено лентовидно кръвонасядане с размери около 4 на 1 см. По лява гривнена става има подобно кръвонасядане. По седалището в дясно има кръвонасядане с моравочервен цвят и размери 10 на 7 см. По предно-външната повърхност на дясно бедро в горна трета има кръвонасядане с моравочервен цвят с размери около 8 на 4 см. По задна повърхност на дясно бедро в горна трета подобно кръвонасядане с размери 7 на 3 см. По седалището в ляво има лентовидно кръвонасядане с червен цвят и размери около 10 на 2 см. В дясна окосмена слепоочна област на главата има лек оток с площ около 5 см в диаметър. В лява слепоочна област има подобен оток с площ около 6 на 5 см.

На 10.06.2018 г., между 11.00 и 11.45 ч. И. е прегледан от д-р А. Асенов (Амбулаторен лист 007567/10.06.2018 г. на л. 7 от адм. дело 5537/2023 г. на Административния съд София-град), който установил, че лицето има гадене и повърхностни травми на главата с неуточнена локализация и други повърхностни травми на клепача и околоочна област, заради което му назначил ренгеново изследване, извършено на ищеца на дата 10.06.2018 г. От същото (резултат от образно изследване на л. 21 от първоинстанционното дело) се установява, че не се виждат травматични промени на костите на лицевия череп.

Съгласно Амбулаторен лист 1076 от 02.07.2018 г. (л. 9 от адм. дело 5537/2023 г. на Административния съд София-град), издаден от д-р Г. Стефанова, при преглед на ищеца, извършен на посочената дата в 11.50 ч., е констатирано: Основна диагноза: мозъчно сътресение ; Анамнеза: Преди около две седмици при побой му били нанесени неколкократни удари с юмрук по главата. Има ясен спомен за случилото се. В момента съобщава за пристъпи на главозамайване, гадене. Обща отпадналост, сънливост. ; Обективно състояние: НС-субективна слабост на десни крайници ; Изследвания: За КАТ на гл. Мозък ; Терапия: Ноотропил 0.800 1+1+0т.; Бетасерк ОДТ 2х1т.

Съгласно Амбулаторен лист 1094 от 03.07.2018 г. (л. 10 от адм. дело 5537/2023 г. на Административния съд София-град), издаден от д-р Г. Стефанова, при преглед на ищеца, извършен на посочената дата в 16.30 ч., е констатирано следното: Основна диагноза: мозъчно сътресение ; Анамнеза: Преди около две седмици при побой му били нанесени неколкократни удари с юмрук по главата. Има ясен спомен за случилото се. В момента съобщава за пристъпи на главозамайване, гадене. Обща отпадналост, сънливост ; Обективно състояние: от НС- субективна слабост на десни крайници. Изразен дискоординационен синдром-двустранна дизметрия при НПП; нестабилен Ромберг ; Изследвания: не са назначавани; Терапия: Ноотропил и Бетасерк . Издаден е болничен лист за 10 дни от 03.07.2018 г. до 12.07.2018 г.

По делото пред първата инстанция са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Р. Р. А. приятел на ищеца и присъствал в заведението в нощта на задържането и Е. М. И. негова майка. Назначена е съдебно медицинска експертиза (СМЕ), извършена от д-р Ж. Тодорова невролог, както и съдебно техническа експертиза (СТЕ) на един брой външна преносима USB флаш памет, съдържаща видеозапис на момента на задържането на И. на 10.06.2018 г., извършена от Л. А. А. гл. инспектор в дирекция Авторско право и сродните му права при Министерство на културата.

При така установеното от фактическа страна, съдът е преценил от правна страна, че предявените от И. искове за обезщетения за вреди от незаконосъобразна административна дейност на служители на ОД на МВР Перник са допустими, но неоснователни. Приел е, позовавайки се на свидетелските показания на приятеля на ищеца и приетата по делото СТЕ, че в периода от пристигането на полицейските служители пред заведението в с. Долно Драгичево до момента на предприемане на действия по задържането на И., спрямо последния не е прилагана физическа сила и помощни средства. Посочил е, че възпроизведените от аудио записа реплики на мъжки гласове са предполагаемо установени по НОХД 1511/2020г. по описа на Районен съд Перник за част от лицата, участвали и присъствали в нощта на задържането. Приел е, че тези реплики не могат да се квалифицират като незаконосъобразно действие, изразяващо се в отправяне на заплахи и използване на нецензурни думи и изрази от полицейски служители по адрес на ищеца, а говорят само за недобро възпитание на лицата, които ги изричат.

Относно действията на служителите на реда, предприети във връзка със задържането на И. и впоследствие при престоя му в ПНЗД, съдът, съобразявайки докладните записки на полицейските служители, приложени като доказателства по делото, е приел за установено по безспорен начин, че ищецът не е оказал необходимото съдействие на органите на реда, а яростна съпротива и нежелание да изпълни полицейските разпореждания, държейки се агресивно, буйствайки, отправяйки заплахи и удряйки полицейски служител, вследствие на което последният претърпял трудова злополука. Приел е, че именно това агресивно поведение на ищеца е породило необходимостта спрямо него да бъде приложена физическа сила и поставяне на белезници. По отношение на обезопасяването с колани на задържания в ПНЗД във Второ РУ Перник, съдът се е мотивирал, отчитайки съдържанието на докладните записки, че това се е наложило заради опитите на И. да се самонарани. Счел е, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест да установи, че при задържането му, транспортирането му с полицейския автомобил и престоя му във Второ РУ Перник, служители на ответника са осъществили спрямо него тормоз и побой, заради които им действия спрямо тези служители да е започнала проверка или пък да е налице приключило производство, установяващо, че те са му нанесли твърдения побой и тормоз. Подчертал е, че спрямо служителите на реда няма образувано досъдебно производство за незаконосъобразно извършени действия, квалифицирано като престъпление по служба по чл. 282 от Наказателния кодекс (НК). Посочил е, че по делото липсват данни ищецът да е сигнализирал Прокуратурата на Република България.

На следващо място съдът е обсъдил установените по време на прегледите на ищеца на 10.06.2018 г. травми по тялото му. Кредитирал е заключението от извършената по делото СМЕ, че такъв тип наранявания може да са причинени от удар върху или с твърд предмет . Приел е, че, в случая не може да се детайлизира структурната характеристика на предмета, нито може да се установи дали става дума за удар на главата в предмет или удар с предмет по главата . Формирал е извод, че травмите на ищеца не могат да се определят като такива, причинени вследствие на нанесен му от полицейските служители побой, още по-малко на такъв, продължил времево при задържането в полицейския автомобил и в ПНЗД. Допълнил е, че характерът на травмите не говори и за самонараняване. Доколкото обаче е установил агресивно поведение на И. по време на задържането, както и използвана спрямо него от полицейските служители физическа сила и помощни средства, съдът се е обосновал, че действията на служителите на ответника, причинили описаните в амбулаторните листове от прегледите на дата 10.06.2018 г. травми по тялото на ищеца, са извършени в съответствие с разпоредбите на чл. 85 и чл. 86 ЗМВР, съответно са законосъобразни. Приел е, че поставената от д-р Г. Стефанова диагноза мозъчно сътресение е работна, аргументирайки се, че същата не е потвърдена чрез назначеното изследване компютърен томограф на мозъка, доколкото няма данни същото да е извършено. Счел е, че дори да се приеме теоретично, че травмата, претърпяна на 10.06.2018 г., е причинила на И. степенно мозъчно сътресение, тази степен на мозъчно сътресение, при прегледите на 02.07.2018 г. и 03.07.2018 г., трябва да е отзвучала напълно. Установил е, че причинените на И. мекотъканни наранявания по тялото са били придружени от лека до умерена болка, която е имала продължителност от две до три седмици, а възстановяването е спонтанно без намеса. Формирал е извод, че по делото не се установяват неправомерни действия на служители на ответника, изразяващи се в нанасяне на побой и упражняване на тормоз спрямо И..

Съдът е приел неоснователност на исковата претенция на И. в частта й относно твърдяното, че полицейските служители са бездействали да го заведат на лекар, както и че са го лишили от правото му да се обади на близък при задържането му. Мотивирал се е, че от приложената по делото Декларация за запознаване с права при задържане (л. 18 от първоинстанционното дело), се установява, че същата е връчена при отказ на ищеца, удостоверен с подписа на един свидетел, включително по отношение правото на медицински преглед от лекар и уведомяване за задържането. Посочил е, че от Амбулаторен лист 007567/10.06.2018 г. на л. 7 от адм. дело 5537/2023 г. по описа на Административния съд София-град, се установява, че на ищеца, на дата 10.06.2018 г., между 11.00 и 11.45 ч., е извършен преглед от д-р Асенов. Взел е предвид, че на същата дата, видно от Протокол за освидетелстване на л. 6 от същото дело, такъв преглед на лицето е извършен и от д-р Стоименов. Споделил е становището на ответника по иска за наличие по казуса на хипотезата по чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ.

Административният съд е преценил като неоснователна и недоказана и предявената от И. против ОД на МВР Перник претенция за имуществена обезвреда. Обосновал се е, че от представената, като доказателство, сервизна карта от 08.06.2018 г. за ремонт на телефон (л. 8 от адм. дело 5537/2023 г. по описа на Административния съд София-град) не се установяват обстоятелствата, при които е повредено мобилното устройство, като ищецът не представя доказателства, че именно служител на ответника е счупил телефона му. Мотивиран така, съдът е отхвърлил предявените от И. против ОД на МВР Перник искове. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора.

Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, преценява решението като неправилно в частта , в която първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло като неоснователен предявения от И. против ОД на МВР Перник иск за обезщетение на неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, причинени му в резултат на незаконосъобразна административна дейност. В тази част, обжалваното решение е необосновано, постановено при непълна преценка на всички установени по делото обстоятелства, релевантни за спора, при несъобразяване със съдебната практика по аналогични спорове и при неправилно приложение на материалния закон.

Безспорно е по делото, че при задържането на ищеца в с. Горно Драгичево, той е бил физически здрав и без белези от кръвонасядания по тялото му. Това следва и от показанията на майката на ищеца, разпитана като свидетел по делото. Тя е заявила, че на 09.06.2018г. към 17-18 ч.синът й се е изкъпал, облякъл и отишал на тържеството, организирано от зет й по повод раждането на втората й внучка. Свидетелката е посочила за сина си "Беше здрав, когато излезе." Показанията й по този въпрос съвпадат с показанията на св. А., който е заявил по повод на ищеца " Освен, че беше употребил алкохол, по него нямаше следи от нанесен побой."

Чрез официални свидетелстващи писмени документи /Протокол за освидетелстване /оглед на лице/ с писмено съгласие на лице, лист за преглед на пациент 007567/10.06.18г., подписан от доктор Асенов / и чрез заключение на съдебно-медицинска експертиза, прието по делото, е установено, че по време на задържането на ищеца и освобождаването му от помещението за задържане във Второ РУ на МВР-Перник, той е с множество кръвонасядания по тялото и отоци на някои места.

Според стандартите, установени в практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ по тълкуването и прилагането на чл.3 ЕКПЧ, когато едно лице получи наранявания, докато е в ареста, или по друг начин се намира под контрола на полицията, държавата е длъжна да даде правдоподобни обяснения, как са били причинени нараняванията, т.е. тежестта за доказване се премества върху ответника, тъй като събитията по задържане и арестуване на физическите лица са известни изцяло или в по-голямата си част именно на органите на реда, осъществили задържането / Решение от 10.05.2007 г. по делото С. Илиев срещу България (жалба 53121/1999 г.), Пето отделение на ЕСПЧ; Решение от 24.01.2012 г. по делото на Й. Петров срещу България (жалба 22926/2004 г.), Четвърто отделение на ЕСПЧ; Решение от 16.03.2021 г. по делото Янчовичин срещу България (жалба 78907/2016 г.), Четвърто отделение на ЕСПЧ и др. /.

В конкретния случай, ответникът по иска не е представил убедителни доказателства в подкрепа на тезата си, че получените от ищеца травми са в резултат на буйстването му и опитите му за самонараняване, т.е на неговото поведение. В нарушение на горепосочените стандарти за доказване, първоинстанционният административен съд е преценил, че ищецът не бил посочил никакви доказателства, че при задържането му, транспортирането му с полицейския автомобил и при престоя му във Второ РУ - Перник , полицейските служители са осъществили спрямо нето тормоз и побой. Неубедителни са също така мотивите на първоинстанционния съд, че нямало образувано досъдебно производство за престъпление по служба по чл.282 НК спрямо полицейските служители, както и че ищецът не бил сигнализирал прокуратурата за нанесения му побой, което водело до неоснователност на твърденията му. За престъплението по служба по чл.282 НК не е предвидено преследване по тъжба на пострадалия. Липсата на данни по делото, ищецът да е сигнализирал прокуратурата за причинена му телесна повреда при и по време на задържането му, означава, че той не цели и не желае възбуждане на наказателно преследване срещу длъжностните лица, които са му ги причинили.

Първоинстанционният съд е формирал противоречиви изводи по отношение на нараняванията по тялото на ищеца и субекта на причиняването им. Съдът е приел, че макар и налични по тялото на ищеца травмите не доказват по безспорен начин, че същите са причинени вследствие на нанесен от полицейските служители побой спрямо ищеца, още повече на такъв продължил времево при задържането, в полицейския автомобил и в ПНЗД във Второ РУ - Перник. Веднага след този извод, съдът е посочил, че характерът на травмите не говорят и за самонараняване. На следващо място е приел,че поведението на ищеца по време на задържането му е породило необходимостта от използването на физическа сила и помощни средства от полицейските служители, поради което е преценил действията на служителите на ответника, причинили описаните травми по тялото на ищеца съответни на разпоредбите на чл.85 и чл.86 ЗМВР и законосъобразни.

Касационната инстанция преценява като обоснован единствено извода на първоинстанционния съд, че характерът на травмите не са от самонараняване. Кръвонасядане и отток в основата на носа и по клепачите на двете очи, кръвонасядане по предна повърхност на дясно рамо и по гърдите отпред в ляво, напречно разположени лентовидни кръвонасядания в областта на гривнените стави, кръвонасядане по седалището в дясно, по предно-външна повърхност на дясно бедро и по задна повърхност на дясно бедро, лентовидно охлузване по седалището в ляво, лек отток в дясна окосмена слепоочна и в лява слепоочна област на главата, трудно биха могли да се причинят от самото лице на първо място поради тяхната многобройност и от друга страна, тъй като ищецът е бил с белезници и вързани крака. Това е състоянието, в което ищецът е бил в помещението за задържане според информацията и снимките, съдържащи се в Протокол 310 /06.12.2018г., изготвен от вещо лице, специалист в областта на видеотехниката и лицевата идентификация в НТЛ при ОД на МВР-Перник. Протоколът е приет като документ по делото, като част от материалите по ДП 278/18г., изискани от съда и изпратени по делото от Окръжен съд - Перник. Видно от Протокол 310 от 06.12.2018 г. за извършена видео-техническа експертиза (л. 154-162, пак там) на видеофайл от нощта на задържането в ПНЗД във Второ РУ Перник, И. е с белезници на ръцете и вързани с колан/въже крака в разкрачено положение. Описано е пристягане на въжето/колана от полицейски служител и ясно се вижда, че завързването на ищеца с колан/въже е от 03:04:14 ч. на 10.06.2018 г. до 04:24:48 ч. на същата дата. Съгласно извършеното от експерта описание на кадрите, няма данни при престоя си в помещението на РУ Перник за времето от 03:04:14 ч. на 10.06.2018 г. до 22:43:00 ч. на същия ден лицето да е буйствало или да се е опитвало да се самонарани, което от своя страна, опровергава изложеното в Докладна записка от 10.06.2018 г. (л. 33-35, пак там) на младши инспектор С. Р. М., че задържаният многократно демонстративно се самонараняваше, като си удряше сам главата в леглото в последствие в ПНЗЛ. (л. 35, абзац последен от докладната). От отговорите на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза по делото, дадени при разпита му в съдебно заседание, проведено на 11.04.24 г. също следва, че една част от кръвонасяданията по тялото на ищеца могат да бъдат причинени и от удар върху тялото с твърд предмет, а кръвонасяданията по китковите стави е възможно да се получат от белезници.

След като ответникът по делото не е доказал по категоричен и безспорен начин, че травмите по тялото на ищеца, получени при задържането му на 10.06.2018г. са от самонараняване, то следва да се приеме, че са резултат от проявена спрямо него физическа сила от полицейските служители.

Касационната инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд, че употребената физическа сила и средства от полицейските служители са били необходими. С Присъда 18 от 24.04.2023 г. по НОХД 1511/2020 г. на Районен съд Перник, И. е признат за виновен в това, че на 10.06.2018 г. в с. Долно Драгичево, Община Перник, Област Перник, пред ресторант Котва е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи се в явно неуважение към обществото не е изпълнил устни разпореждания на полицейски служител да не нарушава нощната тишина, крещейки, че полицаите са никои, за да му казват какво да прави, както и че от утре вече може да не са на работа, като престъплението представлява опасен рецидив извършил е същото, след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер престъпление по чл. 325, ал. 5 , във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, буква б НК. С присъдата ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 325 ал. 2 НК, а именно, че деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред при задържането му на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР, крещейки, отправил обидни думи и заплахи (»тъпанари», «утепляци», «мишки», «мърши», «боклуци», «Тъпаци, ще се обадя на кмета на Драгичево», «Ще ви избием като пилци!», «Ще ви уволня!», «Ще ви заличим!») спрямо полицейски органи от ОД на МВР - гр. Перник, както и ритал с крак вратите на полицейски патрулен автомобил, пречейки на полицейския служител С. Р. М. да го качи в него и ритайки с крака го ударил в областта на дланта на дясната му ръка.

Подсъдимият е оправдан и по повдигнатото му обвинение по чл. 133, предл. второ, вр. чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК и е признат за невиновен в това, че на 10.06.2018 г. в с. Долно Драгичево, Община Перник, пред ресторант Котва , по непредпазливост, чрез нанасяне на удар с крак в областта на дланта на дясната ръка, е причинил средна телесна повреда на С. Р. М. старши полицай в група Охранителна полиция при Второ РУ на ОД на МВР Перник, изразяваща се в изкълчване на палеца на дясна ръка, разкъсване на колатералния вътрешен междуставен лигамент на палеца на дясна ръка и подкожен хематом, довело до трайно затрудняване на движението на десния горен крайник за период от време деветдесет дни.

С Решение 73/27.10.2023 г. по НОХД 359/2023 г. на Окръжен съд Перник, постановено преди датата на постановяване на решението, предмет на инстанционен контрол в настоящото производство, и несъобразено от първата инстанция, Присъда 18 от 24.04.2023 г. по НОХД 1511/2020 г. на Районен съд Перник е изменена в частта, в която на подсъдимия И. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, като е намален размерът на наложеното наказание от една година на четири месеца и е потвърдена в останалата й, обжалвана част.

Присъда 18 от 24.04.2023 г. по НОХД 1511/2020 г. на Районен съд Перник е влязла в сила в частта й относно обвиненията, за които И. е оправдан.

Всички тези установени по делото обстоятелства не са съобразени от първоинстанционният съд, а е следвало, тъй като те са относими към спора. Като съобрази фактическата установеност по делото и след направена съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, настоящият състав на Върховния административен съд преценява, че употребата на физическа сила и помощни средства от служителите на ОД на МВР Перник по време на задържането на ищеца пред ресторант Котва и обезвреждането му чрез завързване на ръцете и краката му по време на престоя му в ПНЗД във Второ Районно управление Перник не съответстват на императивните изисквания на чл. 85 и чл. 86 ЗМВР, поради което са незаконосъобразни и водят до пораждане на отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. За да формира този извод, настоящият съдебен състав съобразява и следните установени по делото обстоятелства - на мястото на сигнала за нарушаване на нощната тишина на 10.06.2018 г. са пристигнали пет автопатрула, т.е. налице е било засилено полицейско присъствие; след издаване на устното полицейското разпореждане музиката да се спре и всички да се разотиват, около 15-те клиента пред заведението, след първоначален опит да се разправят с полицаите, защото не са си допили напитките, започнали да се разотиват, като останал единствен И.. Броят на присъствалите полицаи и факта на оставане на ищеца сам несъмнено допринася за намаляване на риска, на който биха били изложени полицаите, ако бъдат изправени пред агресивно поведение от негова страна. Дори да се приеме версията за оказване на сериозна физическа съпротива и буйстване от страна на жалбоподателя (каквито съобразно Присъда 18 от 24.04.2023 г. по НОХД 1511/2020 г. на Районен съд Перник не се установяват) това не променя факта, че лицето е било само, невъоръжено и е имало срещу си себе си група полицаи с физическа подготовка и снабдени с помощни средства като палки и белезници. При тези обстоятелства се налага категоричният извод, че използваните от полицейските служители средства и методи за овладяване на поведението на И. са били непропорционални на поведението му.

От данните по делото - Експертно заключение по извършена съдебно-техническа експертиза на обект - 1 брой външна преносима USB флаш памет се установява, че видео файлът върху нея представлява цифров презапис /експорт/ от едноименния видео файл, открит в паметта на предходно изследвания мобилен телефон HUAWEI P10 lite, който е с дата и час на първоначален запис 09.06.18г. в 23:01:06 часа, като не са установени следи от манипулация/намеса върху записаната информация. От отговора на въпрос 4 от експерта се установяват реплики като " Нали искаш да снимаш, снимай, аре, снимай. Снимай, Вади телефона и снимай. Нали си тарикат, ето над теб съм, снимай ме. Виж къв съм мъжага." и "Ша ме снимаш... Знаеш колко са ме снимали такива като теб?. Знаеш ли колко са ме снимали. Кво ще снимаш? Кво ще снимаш? Аре изчезвай от тука.", "Айде качвай го у некоя кола. Друг има ли? Кой е другия." От тези реплики следва явното раздразнение на лицето, което ги изрича. Предвид поводът във връзка с който са отправени, не е необосновано да се приеме, че принадлежат на някой от полицейските служители, извършили задържането на ищеца. Този извод се подкрепя и от показанията на св. Р. А., дадени по НОХ дело 01511/20г. по описа на Пернишки районен съд, V-ти нак. състав, по време на разпита му в съдебно заседание, проведено по това дело на 07 февруари 2022 година. Свидетелят е заявил, че ищецът - К. е получил забележка от униформен служител да не ги снима, на която ищецът отговорил, че не ги снима тях, а патрулките. Свидетелят е заявил, че по повод на възникнал спор между тях са дръпнали ищеца настрани. Свидетелят е заявил също така, че полицаите са казали на К. "К., пак ли ти?".

Касационната инстанция не може да се съгласи с извода, който първоинстанционният съд е направил въз основа на посочените реплики - че те говорят само за недобро възпитание на лицата, които ги изричат, но не носят друга информация. Изводът, който следва от посочените данни е, че употребената физическа сила и помощни средства от полицейските служители спрямо ищеца са предхождани от демонстрирано емоционално раздразнение от някой /някои от тях спрямо ищеца, което, дори да е силно мотивирано от поведението на самия И., влиза в противоречие със законовото изискване за психологичната пригодност на служителите в МВР.

По тези съображения, касационната инстанция преценява за установено по делото, че при и по време на задържането му в полицейското управление, спрямо ищеца е проявена физическа сила и специални средства за обездвижването му, които са му причинили множество травми по тялото. Употребените средства са били непропорционални на оказаната съпротива. В резултат на употребата им и причиненото от тях, ищецът е изпитвал болки, физически и емоционални страдания, достигнали минималния праг на суровост, за квалифицирането им като унизително отнасяне по смисъла на чл. 3 ЕКЗПЧОС.

Относно периода, през който са търпени вредите:

Съдът кредитира заключението на съдебно-медицинската експертиза. Според експерта, мекотъканните наранявания са причинили лека до умерена болка с продължителност две до три седмици, като същият период експертът -невролог сочи и за отзвучаване на състоянието, възникващо след мозъчно сътресение. За начало на периода съдът възприема 10.06.18г. /датата на задържането на ищеца/, а за край -12.07.18 година / крайната дата, за която е издаден болничния лист на ищеца/.

Относно размера на обезщетението:

При съобразяване на критерия за справедливост по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съдът счита, че при определяне на размера на обезщетението за горепосочения период следва да се вземат предвид освен характера и степента на претърпените болки и страдания, продължителността им, но също така и виновното поведение на ищеца, което съществено е допринесло за претърпените от него вреди. Въз основа на тази база, съдът преценява като справедлив размер на обезщетението сумата от 5 200, 00 лева, до който размер следва да се уважи иска за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В останалата му част, до пълния предявен размер от 50 000, 00 лв. предявеният иск за неимуществена обезвреда правилно е преценен от пъвоинстанционния съд като неоснователен и е отхвърлен.

По искането за присъждане на законната лихва върху размера на присъденото обезщетение, касационната инстанция приема следното: съгласно т.4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. 3/2004 г., ОСГК, докладчик съдията Жанета Найденова:

1. При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, а при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им.

В конкретния случай, незаконните действия на длъжностните лица на ответника са преустановени на 10.06.18 година, но с оглед диспозитивното начало в исковия процес искането за присъждане на законна лихва върху размера на присъденото обезщетение следва да се уважи от датата, посочена в исковата молба -10.06.2020 година.

Обоснован е и формираният от първата инстанция извод за неоснователност на исковата претенция за имуществени вреди с цена 100, 00 лв. Изложените по тези въпроси мотиви от решаващия състав на Административния съд Перник напълно се споделят от касационната инстанция, състав на трето отделение, което прави ненужно повтарянето им в настоящото решение и към които се прави препращане с оглед правомощието на Върховния административен съд, предоставено му от чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК.

По разноските:

При този изход на спора в касационното производство, с оглед частичното пререшаване на спора и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, ответникът по иска и по касация следва да бъде осъден да заплати на ищеца и касационен жалбоподател 5, 00 лв. държавна такса за касационното производство и 10, 00 лв. държавна такса за първоинстанционното производство.

На осн. чл. 10, ал.3 ЗОДОВ ОД на МВР Перник следва да бъде осъдена да заплати в полза Административен съд - Перник разноски по производството, направени за допуснатите съдебни експертизи, които са в общ размер от 871,76 лева. По този въпрос, касационната инстанция за изчерпателност отбелязва, че административният съд неправилно е искал от страните внасянето на депозит за вещите лица предварително. Съгласно чл.9а, ал.2 ЗОДОВ разноски по делата, както и разноски по изпълнението не се внасят предварително.

На адв. Й. Петелов от Софийска адвокатска колегия, оказал на ищеца безплатна правна помощ пред настоящия съд следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 483, 00 лв., съразмерно с уважената част от исковете, като база за изчисляването му, съдът възприема минималният размер на адвокатското възнаграждение в този случай, а именно 4650 лева.

На адв. Н. Руневски от Софийска адвокатска колегия се дължат 362 лв. адвокатско възнаграждение за изготвяне на исковата молба в първоинстанционното производство, определено съразмерно с уважената част от иска и съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Въпреки, че адв. Петелов е осъществявал процесуално представителство в полза на И. в хода на цялото производство пред първата инстанция, не му се следват разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска, предвид че същият не е сключил с ищеца Договор за правна защита и съдействие за първоинстанционното производство и по аргумент от разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

На основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника по иска 100, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия