Решение № 3207 от 5.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11248/2011 г.

Решение № 3207 от 5.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11248/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по жалба на Виктор Иванов Иванов от гр. София, против заповед на министъра на околната среда и водите (МЗ) № 1946/29.07.2011 г. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваната МЗ, министърът на околната среда и водите (министъра/ът), на основание чл. 97, ал. 1 и чл. 90, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 3 и т. 5 от ЗДС, след като е приел извършване на дисциплинарни нарушения от жалбоподателя - неспазване кръга на служебните му правомощия, като не са спазени условията на заповед за командировка; не във връзка със служебни задължение и извън командировката е пътувал до гр. Варна на 10.06.2011 г. и за неспазване правилата на Кодекса на поведение на служителите от държавната администрация (КПСДА) - чл. 5, ал. 2, чл. 10, ал. 1 и чл. 18, е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" на държавния служител Виктор Иванов Иванов, на длъжност "младши експерт" в отдел "Мониторинг", дирекция "Фондове на ЕС за околна среда" (ФЕСОС), с ранг пети младши, считано от датата на връчване на заповедта. Недоволен от заповедта, Иванов я обжалва. Счита същата издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Моли отмяната й, като претендира и за разноските по делото. Ответната страна - министърът, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Върховният административен съд, 3-членен състав от пето отделение (ВАС), за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят е държавен служител в Министерство на околната среда и водите (МОСВ) и заема посочената длъжност. Със заповед № 772/6.06.2011 г., той е бил командирован за периода 6.06. - 11.06.2011 г. в гр. Лозница и гр. Попово за проверка на място на изпълнение на проект. Разпоредено е пътуването да се извърши със служебен автомобил. На 10.06.2011 г., Иванов е ползвал служебния автомобил за лични цели, като е пътувал с него от гр. Търговище до гр. Варна. В около 02,45 ч. в гр. Варна, при управлението му, на Иванов бил подаден сигнал да спре за проверка от служители на МВР - КАТ. Той не се подчинил на сигнала и направил опит да избяга с автомобила. След преследване, колата е била спряна. Жалбоподателят се държал високомерно и арогантно със служителите на МВР. При направен опит да бъде изпробван за алкохол, той отказал. Според служителите, Иванов е лъхал на алкохол и се е държал неадекватно на ситуацията. За това му поведение са му били съставени 3 броя актове за установяване на административни нарушения, съответно на чл. 103, чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата. След завръщане на Иванов от командировката, в МОСВ е постъпило сигнално писмо рег. № 10858/17.06.2011 г. от началника на Първо РУП гр. Варна с изложение на посочените по-горе факти (л. 39). По повод изнесеното в сигнала, главният секретар на МОСВ е поискал Иванов да даде писмени обяснения. Такива са били изготвени от него на 27.06.2011 г. (л. 28) и изпратени от директора на дирекция ФЕСОС на главния секретар с писмо от същия ден (л. 27). Последният изготвил и представил на министъра доклад изх. № 95-00-1185/4.07.2011 г. (л. 25). Излагайки данните от сигнала, главният секретар предложил на министъра да се образува дисциплинарно производство против Иванов за нарушение на КПСДА. На 5.07.2011 г. министърът поставил резолюция върху доклада "Одобрявам предложението". С МЗ № РД-452/5.07.2011 г. (л. 33) министърът разпоредил на Дисциплинарния съвет (ДС) в МОСВ да образува дисциплинарно дело (ДД) против Иванов и в срок да му представи решението си заедно с преписката. С писмо вх. № 95-00-1185/8.07.2011 г. (л. 24) министърът уведомил Иванов за образуваното ДД против него, изпратил му за запознаване доклада на главния секретар и му дал 3-дневен срок за представяне на писмени обяснения и доказателства по изложеното в доклада. Писмото е връчено на жалбоподателя на 8.07.2011 г., но в дадения срок обяснения от жалбоподателя не са постъпили. На 14.07.2011 г. министърът приел и изслушал жалбоподателя, за което бил съставен протокол (л. 30). С писмо изх. № 95-00-1319/26.07.2011 г. (л. 29), връчено същия ден, главният секретар уведомил Иванов, че заседанието на ДС ще се проведе на 28.07.2011 г. и го приканил да представи пред последния обясненията и доказателствата си по повод доклада от 4.07.2011 г. На 28.07.2011 г. ДС, председателстван от главния секретар на МОСВ, провел свое заседание, за което бил съставен протокол (л. 13). На него изслушал жалбоподателя и свидетели, а Иванов представил и писмените си обяснения изх. № 95-00-1350/28.07.2011 г. (л. 17). Взето е решение, с което се приема извършване на нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 3 и т. 5 от ЗДС и се предлага на министъра да наложи на Иванов дисциплинарно наказание "уволнение". На 28.07.2011 г. Иванов подал доклад № 95-00-1348 (л. 18) до зам.- министър И. Василева, в което го уведомил, че на 9.06.2011 г. е получил силен зъбобол, наложило пътуването му до гр. Варна за търсене на денонощен стоматологичен кабинет. Поради липса на възможност да шофира, останал в гр. Варна до спадане на температурата му на 12.06.2011 г. След запознаване с материалите от работата на ДС, министърът издал обжалваната негова заповед № 1946/29.07.2011 г. (л. 8). С жалбата си против МЗ, Иванов е поискал от съда да допусне до разпит две лица, очевидци на случилото се на 10.07.2011 г. в около 02,45 ч. в гр. Варна. По време на проведеното на 6.02.2011 г. съдебно заседание, пълномощникът на жалбоподателя не потвърди искането за разпит на свидетели като заяви, че няма да представя други доказателства и няма доказателствени искания. Същият не оспори и представените по делото писмени доказателства, вкл. сигналното писмо на началника на Първо РУП Варна. При така установеното от фактическа страна, жалбата на Иванов се явява неоснователна. Обжалваната МЗ е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и от орган, притежаващ необходимата компетентност. Спазена е формата на акта. При издаването й не са допуснати нарушения на закона. Доводите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са пространно развити от жалбоподателя в насока за нарушения на: а/ формата на МЗ. Същата не съдържала задължителните съгласно чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДС, дата и място на извършване на нарушенията, обстоятелствата при които е извършено и доказателствата, които го установяват; б/ твърди се нарушение на чл. 110, ал. 1 от АПК - дисциплинарното производство против него е образувано не въз основа на предоставена на министъра информация от Инспектората на МОСВ (съгласно чл. 22, ал. 2, т. 4 от Устройствения правилник на МОСВ), а на основание доклад на главния секретар; в/ главният секретар на МОСВ, като автор на доклад до министъра № 95-00-1185/4.07.2011 г. (л. 25) се явява предубеден и не трябва да председателства ДС; г/ нарушен е чл. 123, ал. 2 от АПК, тъй като решението на министъра (резолюция от 05.07.2011 г.) по сигнала против Иванов не е писмено и мотивирано, което е довело до незаконосъобразно стартиране на ДД против него; д/ нарушен е чл. 35 от АПК, тъй като в докладът на главния секретар до министъра (№ 95-00-1185/4.07.2011 г. на л. 25) не са обсъдени неговите писмени обяснения от 27.06.2011 г.; е/ нарушен е чл. 108, ал. 1 и 2 от АПК тъй като дисциплинарното производство против Иванов било започнало само по сигнал против него, което било недопустимо; ж/ подадената от Иванов жалба против МЗ № РД-452/5.07.2011 г. за образуване на дисциплинарно производство против него спира изпълнението й. В тази връзка действията на ДС след подаване на жалбата му били нелегитимни. Доводът по б. "а" е неоснователен. Твърдените нарушения не са извършени. В заповедта е изрично посочено, че нарушението е извършено на 10.06.2011 г. на територията на община Варна. Обстоятелствата, които според Иванов не са описани в заповедта - неговото заболяване и необходимостта от търсене и получаване на спешна медицинска помощ, не са доказани от него в дисциплинарното производство. Вярно е, че в обяснението си от 28.07.2011 г. (л. 17) и доклада изх. № 95-00-1348/28.07.2011 г. до зам.-министър И. Василева той говори за внезапно получен силен зъбобол, но в същото време не представя доказателства за посещение на медицинско заведение, или стоматолог за получаване на специализирана помощ или дори аптека за закупуване на медикаменти. За такава болка той не е споменал в писмените си обяснения от 27.06.2011 г. (л. 28), дадени по повод твърдяното от него посещение на Варна поради необходимост от спешна медицинска помощ, както и пред колегата си Лъчезар Захариев, с когото е бил заедно в командировката. Последният е разпитан от ДС, като е дал показания, че не са говорили с жалбоподателя по такъв въпрос. Житейски е много малко вероятно, ако Иванов е изкарал една болезнена и мъчителна нощ, включваща и неоснователно неблагоприятна за него среща с органите на МВР - КАТ, на другия ден той да не спомене за нея пред колегата си, особено като се има предвид, че тежкото му състояние е продължавало и по тази причина той не е тръгнал за София, а е останал в гр. Търговище. Невярно е и твърдението за непосочване на доказателствата, установяващи нарушението. Видно от заповедта ( първа страница, втори абзац отдолу нагоре - л. 8), там се казва, че "Нарушенията... са подкрепени от доказателства, приложени по образуваното ДД, в т. ч. протокол и решение от 28.07.2011 г. на ДС към наказващия орган". Т. е. коректният прочит на МЗ сочи, че тя се основава на доказателствата, приложени към ДД, а не само на "протокол и решение от 28.07.2011 г. на ДС към наказващия орган". Неоснователен е и доводът, описан в т. "б" от настоящите мотиви. Разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от АПК не е нарушена с факта, че повод за издаване на МЗ, разпореждаща образуване на дисциплинарно производство е доклад на главния секретар, а не от Инспектората на МОСВ съобразно ал. 1 от същия текст. Обстоятелството, че един (главният секретар), а не друг (инспекторатът) орган в системата на МОСВ е подал доклад до министъра е ирелевантен. Съществено значение има единствено резултатът от извършената проверка по сигнала. В този смисъл е и нареждането на министъра, отдадено с МЗ № РД-452/5.07.2011 г. Неоснователни са и доводите за предубеденост на главния секретар по въпроса за извършване на дисциплинарно нарушение от Иванов. Същият е реагирал адекватно, като орган, при когото е постъпил сигналът на началника на Първо РУП Варна. Видно от изготвения доклад № 95-00-1185/4.07.2011 г., главният секретар е преразказал постъпилия сигнал, като на база на така изнесените от автора му данни е изразил становище, че Иванов е нарушил правилата на КПСДА. Окончателното становище на същото длъжностно лице по въпроса има или не извършено нарушение, е изготвено едва след провеждане на дисциплинарното разследване и събирането на всички относими към поведението на Иванов доказателства с решението на ДС. В производството по издаване на обжалваната МЗ липсва и нарушение на чл. 123, ал. 2 от АПК. Поставената резолюция от министъра върху доклада на главния секретар от 5.07.2011 г. (л. 25) не съставлява "решение" по смисъла на този текст. Това е разпореждане с изразено съгласие с предложението за образуване на дисциплинарно производство, а не решение на министъра по сигнала. За такъв може да се приеме само обжалваната МЗ. Като волеизявление, което е част от производството по издаване на окончателното решение, не е задължително то да бъде в писмен и мотивиран вид и да се доведе до знанието на лицето. Тази резолюция не засяга правата и законните интереси на жалбоподателя. Неоснователен е и доводът за нарушение на чл. 35 от АПК с необсъждането на писмените обяснения на жалбоподателя от 24.06.2011 г. Нормата предписва съдържанието на издаден индивидуален административен акт, а въпросният доклад № 95-00-1185/04.07.2011 г. на главния секретар, по силата на чл. 21, ал. 5 от АПК не е индивидуален административен акт, тъй като е част (етап) от производството по издаване на обжалваната МЗ. Неоснователен е и доводът за допуснато нарушение на чл. 108, ал. 1 и 2 от АПК. По делото липсва основание да се твърди приемането на решение, което не е "обективно и законосъобразно". В случая обжалваната МЗ е издадена не само и единствено въз основа на данните, съдържащи се в сигнала на началника на Първо РУП Варна, а след събиране и анализ на всички доказателства, вкл. изнесените такива при разпита на Иванов от ДС и в неговите 2 писмени обяснения, събрани в хода на проверката. Неоснователен е и последният довод в насока за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - че жалбата на Иванов против МЗ № РД-452/05.07.2011 г. за образуване на дисциплинарно производство против него, спира изпълнението й. По отношение на тази МЗ важи казаното за характера на волеизявленията, действията и бездействията по чл. 21, ал. 5 от АПК, когато те са част от производството по издаването на индивидуален административен акт. При това, разпореждането за образуване на дисциплинарно производство не е акт, с който се засягат права и интереси на лицето, поради което, поради липсата на тази абсолютна процесуална предпоставка, то не подлежи на самостоятелно обжалване. Доводите за допуснати нарушения на материалния закон се основават на анализ и тълкуване от страна на Иванов на нормите на КПСДА, нарушение на които му е вменено с МЗ. Те също са неоснователни. Твърдението, че чл. 10, ал. 1 от КПСДА изисква кумулативното присъствие на две условия - неопазване на повереното му имущество с грижата на добър стопанин и недопускане използването му за лични цели е незаконосъобразно. Логическото и граматическо тълкуване на текста води до извод, че това са две отделни хипотези, а при наличието на която и да е от тях, следва да се приеме извършване на нарушение на текста. В случая използването на лекия автомобил за лични цели е безспорно установено и не се оспорва от Иванов, което от своя страна е достатъчно, за да се приеме, че на посочените в заповедта дата и място, той е нарушил нормата. Твърдението, че изпълнението на поставената служебна задача от Иванов е пълно и цялостно, поради което не може да се твърди "не създаване на увереност" у ръководителя, чиято дейност подпомага той и съответно - нарушение по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КПСДА е неоснователно. Основание за това твърдение Иванов извлича от факта, че е подал доклад изх. № 95-00-1348/28.07.2011 г. до ресорния заместник-министър (л. 18). При безспорно установените факти от поведението му в дисциплинарното производство, този довод също се явява неоснователен. В случаите, когато внезапно настъпила необходимост е принудила жалбоподателя да наруши условията на командироването му, той е бил длъжен при първа възможност да уведоми прекия си началник или лицето, което го е командировал, за нея. Обяснението, че това не е направено поради технически проблеми с личния мобилен апарат звучи наивно с оглед съвременните възможности за комуникация. Дори и такива проблеми да са съществували към 10.06.2011 г. (въпреки, че в обяснението на жалбоподателя от 24.06.2011 г. той твърди, че "... Цялото действие по извършената проверка беше записано от мен с личния ми телефон...", т. е. той е бил изправен), след преодоляването им, той е бил длъжен да уведоми за възникналите негови здравословни проблеми, непозволяващи му да изпълни точно или своевременно възложените му задачи. Това той не прави в гр. Варна след 10.06.2011 г., след връщането си в гр. София, при подаването на писмените си обяснения от 27.06.2011 г. (л. 28) и дори след образуването против него на дисциплинарно дело с МЗ № РД-452/5.07.2011 г. (л. 33). Споменаването за първи път за тези здравословни проблеми в доклада му до зам. -министър Василева изх. № 95-00-1348/28.07.2011 г. (л. 18) и писмените му обяснения до председателя на ДС изх. № 95-00-1350/28.07.2011 г. (л. 17) е негова явно защитна реакция, проявена след (или преди) провеждането на заседанието на ДС. Неоснователно е и възражението му, че липсва нарушение на чл. 18 от КПСДА. Прочитът на текста, направен в жалбата на Иванов явно не съответства на смисъла на този нормативен акт. Той не се изисква участието на служителя в скандални прояви да е било за повече от един път. Употребеното в текста понятие в множествено число "скандални прояви", не лишава дисциплинарнонаказващия орган от възможността да наложи наказание и в случаите на участие в една такава, стига с поведението си служителят да е накърнил престижа на държавната администрация. В случая не отстояването на личните права и участието в проверка на документите като водач съставляват такова укоримо поведение, а начинът, по който то е осъществено - чрез неоснователно ползване на служебна карта от МОСВ, високомерното му и арогантно поведение спрямо служителите на МВР. Както се каза по-горе, този документ не е оспорен в съдебната фаза на спора, а видно от протокола от заседание на ДС, не е оспорен като цяло или по отношение на дадените в него квалификации на поведението на Иванов и в дисциплинарното производство. Оспорване на квалификациите липсва впрочем и в писмените му обяснения, дадени на 27.06.2011 г. по повод сигналното писмо. Видно от съдържанието на последните, вниманието на Иванов при изготвянето им е било насочено към посочване на пропуски и нарушения в поведението на проверяващите го полицаи, а не относно неговото лично такова. Доводите, изложени от Иванов в т. 14 от жалбата ВАС намира за неотносими към предмета на спора в настоящото производство, поради което не ги коментира. При служебната проверка на обжалвания административен акт ВАС констатира, че той е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила за издаването му, в предвидената законова форма и в съответствие с материалния закон, поради което се явява законосъобразен. Като такъв, следва оспорването му да бъде отхвърлено като неоснователно. С представените писмени бележки по делото, е направено искане от процесуалния представител на министъра искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изложените правни съждения на ВАС, то се явява основателно. Следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на МОСВ, сумата 150,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определена на основание чл. 8 във вр. с чл. 7 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ВАС