Решение № 2227 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9425/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Г. Г. от гр.София чрез адв.П. Доровски против решение 6976/30.05.2024г., постановено по адм. дело 7798/2023г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу решение Ж-634/14.07.2023г. на Комисията за енергийно и водно регулиране(КЕВР), с което е прекратено административното производство по жалба с вх. Е-11Е-00-6/27.04.2023г., подадена от Г. срещу "Електроразпределение Север" АД. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност - отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на съдебния акт. Претендира присъждане на разноски. Представени са писмени бележки. Ответникът Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в съдебно заседание и в писмено становище изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Електроразпределение Север" АД не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административният съд е образувано по жалба на Е. Г. срещу решение Ж-634/14.07.2023г. на КЕВР, с което е прекратено административното производство. Решаващият състав на АССГ е отхвърлил жалбата като неоснователна. Приел е, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и съответствие с приложимите материалноправни норми. Решението е правилно. Касаторът е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ IV-269 с идентификатор 37352.501.269, заедно с жилищна сграда, находящ се в [населено място], община Габрово съгласно приложен нотариален акт за собственост 47, том ІІ, рег. 4773, дело 203/2018 г. На 03.04.2023 г., Г. в офис на ЕР Север е отправил искане да се прехвърли партидата на електрозахранването на къщата на негово име, след което е уведомен по телефон, че е необходимо да се открие процедура по ново присъединяване, за да се възстанови захранването. С Искане с вх. 6456585/03.04.2023 г. до "Електроразпределение Север" АД Г. е заявил искане за установяване на партидата за електроенергията за имота. След извършена проверка, резултатите от която са обективирани в КП1050404-1/07.04.2023 г. е установено, че няма партида за електрическа енергия, а посоченият електромер не е собственост на Електроразпределение Север. В дружеството няма информация дали този електромер е захранвал обект и кой обект е захранвал, поради което Г. е уведомен, че за възстановяване на електрозахранването на обекта е необходимо да бъде започната процедура за ново присъединяване по реда на Наредба 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /отм./. След подадена жалба до КЕВР с вх. Е-11Е-00-6 от 27.04.2023г. е постановено оспореното пред АССГ Решение Ж-634/14.07.2023 г. на КЕВР, с което на осн.чл.22, ал.1 и ал.7 от Закона за енергетиката вр. с чл.147, ал.1 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейности в енергетиката, административното производство е прекратено. По делото е приета и СТЕ, от която се установява, че към 07.04.2023 г., в отчетната система на "ЕРД Север" АД, за процесния имот е имало открита клиентска партида, но липсват данни за начисляване на електроенергия и заплащане на такава . Към датата на извършване на проверката и съставянето на КП от 07.04.2023 г. , електрозахранването е било преустановено, като няма данни откога. При правилно установена фактическа обстановка, административният съд е извел правилни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Съдът е приел, че процесният случай се отнася за електроснабдяване на съществуващ обект, който не е присъединен към електрическата мрежа, което обстоятелството се подкрепя и от данните от извършена проверка на електроразпределителното дружество. В системата няма данни за местоположение, потребление, наличие или подмяна на електромер. Освен това не са представени доказателства за заплатена консумирана енергия на обекта, от които да се удостовери, че в действителност се касае за присъединяване на обект с прекратен достъп до електрическата мрежа. Липсват фактури за заплатена консумирана енергия на обекта, договор за доставка на електрическа енергия, както и измервателни точкови трансформатори, от които да се удостовери, че в действителност обектът е с прекратен достъп до електрическата мрежа. По делото не е доказано кога е прекратен достъпът до мрежата. Съдът е обърнал внимание на чл. 7, ал. 1 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, която визира, че обекти на клиенти на електрическа енергия се присъединяват към съответната електрическа мрежа при технически условия и начин, определени от съответния мрежови оператор по местонахождение на обекта в случаите по т.11- за електроснабдяване на съществуващ обект, който не е присъединен към електрическата мрежа; т.12- за присъединяване на обект с преустановено присъединяване към мрежата. Следователно, при липса на захранване на имота, както и на доказателства за присъединяване на обекта към електропреносната мрежа и откриване на партида за този имот в Електроразпределение север АД, то съгласно цитираната погоре разпоредба на Наредба 6 следва да се подаде писмено искане до съответния мрежови оператор за проучване на условията за присъединяване по реда на Наредба 6/24.02.2014 г. По изложените съображения съдебното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на процесуалния представител на КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено с оглед изхода на спора и касаторът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 100лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,