Решение № 402 от 12.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 473/2009 г.

Решение № 402 от 12.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 473/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателя Савка Стоянова Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия М. А. З. против въззивно решение № 139 от 22.06.2009 г. постановено по в.н.о.х.д. № 167/2009 г. на Пловдивския апелативен съд. В касационната жалба се правят доводи за допуснати нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието- чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК и се иска преквалифициране на деянието по чл. 331, ал. 1 НК и определяне на наказание "пробация". В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му не се явяват и не представят допълнителни писмени съображения във връзка с наведените в жалбата доводи. Частният обвинител не се явява и не взема и писмено становище по жалбата. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е изцяло неоснователна и решението следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК намери за установено следното: Старозагорският окръжен съд с присъда № 32 от 24.03.2009 г. по н.о.х.д. № 29/2009 г. е признал подсъдимия М. А. З. за виновен в това, че на14/15.08.2008 г. в Стара Загора, при условията на продължавано престъпление е запалил сграда, намираща се в кв. "Лозенец", ул. " Зайчова поляна" № 1, като пожара е представлявал опасност за живота на малолетните Н. А. на 2 г. и 8 месеца и Г. А. на 5 г. и 6 месеца и е имало опасност да се разпростре и върху други имоти - сграда със значителна стойност, собственост на Ч. С., както и от пожара са последвали значителни вреди в размер на 3935,58 лв., поради което и на основание чл. 330, ал. З предл. 1, вр. ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК го осъдил на три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален "общ" режим. Пловдивският апелативен съд с решение № 139 от 22.06.2009 г. по в.н.о.х.д. № 167/2009 г. е изменил присъда № 32 от 24.03.2009 г. постановена по н.о.х.д. № 29/2009 г. на Старозагорския окръжен съд в наказателно-осъдителната й част, като ПРЕКВАЛИФИЦИРАЛ извършеното от подсъдимия М. А. З. деяние по чл. 330, ал. 2, т. 1 и 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК наложил наказание от две години лишаване от свобода, и потвърдил присъдата в останалата й част. Доводите за допуснати нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието са неоснователни. Съображенията, изложени в касационната жалба по довода за нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, касаят квалификацията на деянието. Твърди се, че извършеното покрива признаците на деянието по чл. 331, ал. 1 НК, тъй като пренасянето на пожара върху сградата на частния тъжител е вследствие на умишленото запалване на сградата, собственост на подсъдимия, т.е. налице било самоувреждане, за което той не може да носи отговорност. Възражението е идентично с направеното и пред въззивния съд и настоящият състав го намира за неоснователно. Съставомерност на деянието по чл. 330, ал. 2, т. 1 и т. 2 във връзка с ал. 1 НК е налице винаги, когато са налице условията на основния състав - запаленото имущество да е със значителна стойност. Паричната равностойност на предмета на посегателството е признак от състава на престъплението, без да има значение чия собственост е запаленото имущество. По делото съдът е бил длъжен да изясни каква е стойността на имуществото и след като това е Направено чрез назначените експертизи, правилно е прието, че запаленото имущество е със значително стойност. Правилни са изводите на въззивния съд, че са доказани по несъмнен начин и двете квалифициращи обстоятелства по чл. 330, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК - пожарът е представлявал опасност за живота на двете малолетни деца, които са спасени благодарение намесата на съседи, както и че не само е имало опасност той да се разпростре и върху други имоти, но и обективно в резултат на второ деяние това е станало, с което са причинени и вредите за частния обвинител. При правилно установените от въззивния съд фактически положения материалния закон не е нарушен. Квалификацията на деянието, коригирана от въззивния съд е по чл. 330, ал. 2, т. 1 и 2 вр. с ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НК, поради което и не е налице касационното основание по чл. 348, т. 1 НПК. Неоснователен е и довода за явна несправедливост на наказанието. При определяне на наказанието са отчетени всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като въззивният съд именно поради тежкото семейно положение на подсъдимия е проявил снизхождение и приел, че са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и определил наказанието под най-ниския предел, а именно две години лишаване от свобода. Това наказание е съответно на извършеното от подсъдимия престъпление и в най-голяма степен отговаря на целите, предвидени в чл. 36 НК - да поправи и превъзпита подсъдимия. Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения, даващи основание за отмяна на обжалваното решение то следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение