Решение № 12404 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12233/2011 г.

Решение № 12404 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12233/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Добрин Йорданов Дренски против решение № 1186 от 28.06.2011 г. по адм. дело № 568/2011 г. на Административен съд -Пловдив, с което жалбата му против заповед рег. № З-887/03.02.2011 г. на директора на Областна дирекция на Министерство вътрешните работи (ОД на МВР) - Пловдив за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила, тъй като не са отчетени допуснатите съществени нарушения на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание и обстоятелството, че жалбоподателят не е допуснал посоченото в заповедта тежко нарушение на служебната дисциплина, а доказателствата са интерпретирани едностранно. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - директорът на ОДМВР - Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Пловдив е законосъобразно. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган и при спазване формалните изисквания на закона. Заповедта е подписана от дисциплинарно наказващия орган и съдържа посочените в нормата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР реквизити, като действията на Дренски са изяснени подробно по характер, време и място на извършване и в съпътстващите акта документи (справки, докладни и др.). Законосъобразна е и преценката на съдебния състав, че заповедта е издадена и при спазване на административнопроизводствените правила. В съответствие с чл. 230, ал. 1, т. 2 от ЗМВР дисциплинарното производство е образувано със заповед на директора на ОДМВР - Пловдив и е определена комисия като дисциплинарно - разследващ орган (заповед № З-9929/07.12.2010 г.). Това е органът, компетентен да образува дисциплинарно производство за служителите от категория Д и Е съгласно нормата на чл. 186, ал. 1 от ЗМВР в ред ДВ бр. 42 от 2009 г., към която препраща нормата на чл. 230, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Ето защо доводите на касатора в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. За изясняване на случая е извършена проверка по реда на чл. 237, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), като резултатите са обобщени в справка, в която са описани, допуснатите от служителя нарушения (обобщена справка от 19.01.2011 г., становище от 21.01.2011 г.). Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от ППЗМВР нарушението се счита за установено с постъпването на материалите от дисциплинарната производството при дисциплинарно наказващия орган, а в случая справката, с резултатите от проверката и становището на дисциплинарно-разследващия орган са представени на дисциплинарно наказващия орган на 19.01.2011 г., т. е. двумесечният срок за налагане на дисциплинарна санкция е спазен. Доводът, че наказанието е наложено след срока, предвиден в закона е неоснователен. Представената по делото обобщена справка от 18.11.2010 г. се отнася за различно нарушение (използване на помощни средства без това да е необходимо), извършено от Дренски, за което на последния е наложено отделно дисциплинарно наказание. Ето защо цитираната справка в случая не може да се приеме за документ, установяващ нарушението на Дренски, описано в процесната заповед. В съответствие с чл. 229, ал. 1 от ЗМВР наказанието е наложено след приемане на писмените обяснения на служителя от 11.12.2010 г. и отчитане на всички релевантни обстоятелства по чл. 229, ал. 3 и 4 от ЗМВР. Доводът, че за същото нарушение служителят вече е наказан, също е неоснователен. Представената заповед № З-9865/06.12.2010 г., с която на Дренски е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година" засяга дисциплинарно нарушение също извършено на 06.11.2010 г., изразяващо се в неправомерно използване на помощни средства (белезници) спрямо Стефан Бофиров, без да е необходимо това - деяние, което е различно от описаното в оспорената заповед. Аргументирано и в съответствие със закона е и заключението на административния съд, че предпоставките на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР за санкциониране на жалбоподателя с най - тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Съгласно цитирания текст, дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително за извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение, а по смисъла на нормата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР в тази категория попадат и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с които се уронва престижът на службата. В конкретния случай е установено, че на 06.11.2010 г., около 12.30 часа жалбоподателят, държавен служител кат. Д, младши разузнавач в група 01 на сектор "Криминална полиция" при Второ РУ "Полиция" (РУП) - Пловдив при ОД на МВР - Пловдив нанесъл побой на извикания за разпит в сградата на полицейското управление Стефан Бофиров, като му причинил множество рани и кръвонасядания в областта на главата и спукване на тъпанчевата мембрана на лявото ухо. Това поведение на жалбоподателя правилно е квалифицирано като несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата. Извършените от служителя действия са в противоречие с правилата на т. 4, т. 7, т. 9 и т. 22 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавния служител да съблюдава законността на действията, които предприема, да пази доброто име на институцията, да се отнася с уважение към всеки представител на обществото и да зачита правото на живот на всеки човек и неговото достойнство, като не извършва, провокира или толерира какъвто и да било акт на изтезание, нечовешко или унизително отношение и поведение. В случая действията на жалбоподателя са в противоречие с регламентираните полицейски правомощия и в нарушение на установените обществени правила за поведение засягат честта, достойнството и телесния интегритет на гражданите. Това поведение е неприемливо от морална гледна точка, тъй като е предприето от полицейски служител, призван да съблюдава законността, да пази доброто име на полицейската институция, да защитава и пази живота и здравето на гражданите. Действията на Дренски, създават основания да се направи извод, че поведението на полицейските служители не се подчинява на закона, а се мотивира от фактори и подбуди, при които съблюдаването и опазването на правовия ред не е от значение. Това поведение, заедно с последвалите медийни публикации по случая, води до уронване престижа на полицейската институция и дава основание действията на жалбоподателя да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на Административен съд - Пловдив се основава на събраните доказателства. Действията на Дренски се установяват от съвкупната преценка на събраните писмени доказателства - обяснения, докладни, медицински документи и от обстоятелството, че нараняванията и контузиите на пострадалия Бофиров са констатирани след напускането на Второ РУП - Пловдив, където последният е разпитван от Дренски. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва проверка за законосъобразността на административния акт на всички, предвидени в чл. 146 от АПК основания. Тежестта на доказване процеса е съобразена с изискванията на чл. 170 от АПК, като на страните е предоставена възможност да ангажират доказателства във връзка с направените твърдения. Решението на съдебния състав е постановено след анализ на събраните в производството пред административния орган доказателства (чл. 171, ал. 1 от АПК), както и на тези представени в хода на делото пред съда. Съдебният акт е подробно мотивиран като са изложени съображения по всички направени от страните доводи и възражения, включително относно сроковете за налагане на наказание. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,