Решение № 9834 от 17.10.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция Митници, представен от юрисконсулт Ташкова, против решение 186/22.02.2023 г., постановено по адм. д. 1077/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменено решение 32-176959/31.05.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. С характер на касационни оплаквания са само доводите на касационния жалбоподател за пороци в познавателната дейност на съда, с която е изключено основанието на митническия орган да не приеме декларираната договорна стойност като база на митническата стойност на стоката. Касационният жалбоподател възпроизвежда правно-логическият механизъм за собствените си установявания в утежняващия акт и сочи фактите, които определя като значими и недоказани. Оспорва извода на съда за дължимо прилагане на вторичните методи за определяне на митническа стойност в конкретната хипотеза на неприемане на декларираната. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването срещу административния акт. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Д. Димитров, чрез повереник, отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: С оспореното пред Административен съд Бургас решение митническият орган е отказал да приеме декларираната договорна стойност на стоката по митническа декларация с MRN 20BG001007020498R0/28.06.2020 г. Определил е митническата стойност в размер 8 656.47 лева на внесената от Д. Димитров стока по митническата декларация употребяван пътнически автомобил катастрофирал, марка Форд, модел Мустанг, с посочени брой места, дата на първоначална регистрация, цвят, работен обем, мощност и шаси. Установени са допълнителни задължения за вносно мито в размер 356.97 лева и за ДДС при внос в размер 785.33 лева с лихви за забава от датата на възникване на задължението за плащане на митните сборове 28.06.2020 г. до датата на връчване на решението. Решението е постановено при последващ контрол на декларирането. По констатациите на митническия орган стоката, която е поставена под режим допускане за свободно обращение по МД на Димитров е с държава на изпращане САЩ. Декларираната от титуляра на режима цена на стоката е 2 100 щатски долара. Определената по декларираните елементи митническа стойност на стоката е 5 086.79 лева и включва конвертираната в лева цена на стоката 3 748.16 лева и разходи за транспорт до мястото на въвеждане 1 338.63 лева. Декларираната цена на внесената стока в размер 2 100 щатски долара е съпоставена с информация от електронна страница за обявена продажна цена за автомобил със същия VIN номер в страната на износа в размер 4 100 щатски долара. Така е обосновано съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност и е приета за действително платена цена от 4 100 USD. Заместването на декларираната с тази цена като елемент на договорната стойност и при включване на транспортните разходи е определена новата МС. Зачитането като действително платена на обявената продажна цена от аукциона е обосновано от тъждеството на стоката по обявата и отсъствието на отбелязване в удостоверението за собственост на прехвърлянето на собствеността на HWY 17 auto sales от Geico insurance, макар съпътстващия декларацията документ bill of sale от 21.04.2020 г. да е с продавач HWY 17 и купувач Димитров. Прието е, че автомобилът е в неизменен вид при съпоставка на пробега към моментите на съставяне на удостоверението за собственост и на продажбата на аукциона. С първоинстанционното решение е отменено решението на митническия орган. Съдът е възпроизвел констатациите на администрацията. В мотивите на съдебния акт е повторен извършения от митническия орган анализ на предоставената при поискването по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение информация. Обсъдени са наведените от митническия орган основания за съмненията му в действителността на договорната стойност. Решаващите изводи на първостепенния съд са данните от сайта за извършени продажби като основание за съмнение за действителната покупна цена на стоката, но не и за определяне на различна митническа стойност. Възприети са три настъпили по различно време факти, които разколебават доказването на новата митническа стойност съставянето на удостоверението за собственост на 25.01.2020 г. за установяване на собствеността на Geico, провеждането на аукциона на 11.02.2020 г. и сключването на договор за продажба с Димитров на 21.04.2020 г. Това не изключвало възможността за извършване на междинна продажба. Според съда отказът да се приеме декларираната МС при липса на данни за несъмнена договорна стойност на стоката следвало да се преодолее с прилагане на вторичните методи по чл. 74 от МКС. Решение е правилно. Основните усилия на администрацията в процеса на доказване са насочени към установяване на декларирането от титуляра на режима на фиктивни митнически стойности, което е в основата на съмнението по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Затова и са констатациите за по-ниската митническа стойност, съпоставена с данните за цената, на която стоката е придобита от продавача в държавата на износа. Дължимо е разграничаване на основанията за съмнението дали декларираната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70, § 1 от Кодекса от обстоятелствата, представляващи елементи на договорната стойност по чл. 71 от Кодекса. Митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки. В съответствие с решение на Съда по дело С-291/15 /вж. т. 31 от него/ е митническата практика да не се търси определянето на митническата стойност на стоките по метода на договорната стойност, а по вторичните методи. Основание да се отхвърли декларираната стойност е, ако и след представяне на допълнително поискани документи и предоставянето на цялата информация съмненията остават. Обратно на убеждението на касатора не съществуват предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение за основателни съмнения за фиктивност на декларираната договорна стойност. Не е основание за съмнение извършената от администрацията съпоставка на декларираната стойност с възможната цена на придобиване на стоката от продавача в държавата на износа. Не се твърди и не се установява съществуването на ограничение в избора от продавача на цената на разпореждане с придобитата на аукциона вещ, което да налага цената при продажбата да се равнява по тази на придобиването. При действието на чл. 70, § 2 от МК действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Не съществуват информационни източници за определяне на действително платена или подлежаща на плащане цена, която да се различава от декларираната от ответника по касация при вноса на стоката по митническа декларация с MRN 20BG001007020498R0/28.06.2020 г. Въведените с касационната жалба доводи, основани на неустановеността на правно и доказателственорелевантни факти, не са съобразени с процесуалния закон. Недоказаността не е касационно основание. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на утежняващия индивидуален административен акт /в случая митническия орган/ е установяването с убедителността на пълното доказване на фактическите основания за издаването на акта. Неуспешното доказване задължава съда да приложи правилата за доказателствената тежест, като приеме за ненастъпили правните последици на недоказаните юридически факти. В първоинстанционното решение е възприета позицията на администрацията, че извършената продажба на аукцион на внесената стока в момент непосредствено предхождащ придобиването ѝ от вносителя на цена превишаваща тази на придобиването, е основание да се подложи на съмнение декларираната договорна стойност. Липсва логическо, опитно или процесуално правило, което да приравнява действително платената или подлежаща на плащане цена от вносителя на друга платена или подлежаща на плащане цена нагоре по верига от продажби. Недоказаният факт не се приема за осъществен. Затова и на фактическите доводи на касатора следва отговор отсъствие на друга платена цена, на предшестващи или последващи плащания. За начина на плащане и за развитието на правоотношението по договора за продажба информационен източник са поясненията на вносителя. Неотносими са доводите, основани на съмненията на касатора за придобиването на собствеността върху стоката от вносителя. При действието на чл. 77, § 2, пр. 1 във вр. с § 1 от МК за възникналото при вноса митническо задължение длъжник е декларатора. По дефиницията на чл. 5, т. 15 от МК декларатор е лицето, което подава митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация или уведомление за реекспорт от свое име или лицето, от чието име се подава такава декларация или уведомление.. Длъжник е всяко лице, което е отговорно за заплащане на митническо задължение /чл. 5, т. 19 МС/. Митническото законодателство не обвързва възникването на митническо задължение /за понятието вж. чл. 5, т. 18 МК/ със собствеността на внасяната стока. Без да съществуват основания за определяне на нова МС не възникват и различни от взетите под отчет при декларирането задължения за мито и ДДС. Определянето с митническия акт на нова МС и на допълнителни публични задължения е неправомерно, а отмяната с обжалваното решение на утежняващия акт правилна. Първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. На крайният извод за правилността на съдебния акт не се отразява неправилният извод за дължимо прилагане от митническия орган на вторичните методи за определяне на МС в хипотезата на корекция на декларираната договорна стойност, стига администрацията да е в състояние да установи различни елементи на договорната стойност по чл. 71 МК. При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски за касационната съдебна инстанция в размер 800 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,