Решение № 2503 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13393/2009 г.

Решение № 2503 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13393/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалби съответно на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" В. Търново при ЦУ на НАП и на ЕТ "Олимпик-Ясен Симов" със седалище и адрес на управление с. Горско Ново село, общ. Златарица, представляван от Ясен Замфиров Симов, чрез адв. Ив. Иванов, против Решение № 185 от 14 08.2009 г. на Великотърновски административен съд по адм. д. № 874 по описа за 2008 г. съответно в частта му, с която по жалба на ЕТ "Олимпик-Ясен Симов" е обявена нищожността на ревизионен акт /РА/ № 800240/10.09.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП В. Търново, потвърден с Решение № 435/07.11.2008 г. на директора на Д"ОУИ" В. Търново при ЦУ на НАП, в частта му, относно определените задължения за ДДС за данъчни периоди м. 02, 03, 04, 05, 06, 09 и 10.2007 г. и в тази, с която е отхвърлена жалбата на търговеца против същия РА, в частта му, относно определения ДДС за внасяне в размер на 17 561,67 лв. главница и съответни лихви за данъчни периоди м. 07 и 08, 11 и 12.2007 г. и м. 01 и 02.2008 г. В касационната жалба на Д "ОУИ" В. Търново при ЦУ на НАП се твърди, че съдебното решение в обжалваната част е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуални правила и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК/ в настоящата й редакция в сила от 19.12.2007 г./ и неправилен извод за издаване на част от РА от некомпетентен орган. Съдът не съобразил, че възлагането на процесната ревизия е извършено на 14.04.2008 г., когато съгласно посочената процесуална норма е допустимо възлагане на ревизия по общия ред, независимо от извършено прихващане или връщане с влезли в сила актове за това. Иска се отмяна на решението в тази част и връщане на делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Ответникът по тази жалба ЕТ "Олимпик-Ясен Симов", оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението в посочената част и присъждане на разноски. В касационната жалба на ЕТ "Олимпик-Ясен Симов" се твърди, че съдебното решение в останалата му част е неправилно като необосновано, при съществени нарушения на процесуални правила и в противоречие на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в пълна липса на обсъждане от страна на съда на представени доказателства за доказване на международен транспорт-фактури заедно с международни товарителници. Съдът без основание счел, че липсата на писмени договори за спедиция, на осн. чл. 361, ал. 1 от Търговския закон, е равно на липса на форма за действителност на сделките. Иска се отмяна на съдебното решение в посочената част и отмяна на РА в тази част, както и присъждане на разноски. Ответникът по тази жалба Д "ОУИ" В. Търново" при ЦУ на НАП, чрез юрк. Маринова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението в посочената част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата на Д"ОУИ" В. Търново и за неоснователност на тази на ревизираното лице в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационните жалби са процесуално допустими, а по съществото им съдът съобрази следното: По касационната жалба на Д "ОУИ" В. Търново при ЦУ на НАП. За да прогласи частично нищожността на РА за посочените по-горе данъчни периоди, Великотърновският административен съд е приел, че за същите периоди са издадени актове за прихващане и връщане /АПВ/, с които спорните суми ДДС са възстановени на дружеството. Изложени са мотиви от съда, че с тези АПВ /представляващи стабилни административни актове/ се установяват права и задължения, при което само по реда на изменение на влезли в сила актове е допустимо да се установят други задължения за същите периоди. Решението, в тази обжалвана част, е правилно постановено. С издадените АПВ за посочените периоди ДДС е възстановен, поради което органът по приходите е могъл само при условията на чл. 133 и чл. 134 ДОПК да измени данъчните задължения. Произнасянето от приходната администрация отново за същите данъчни периоди, но с друг резултат - при АПВ - възстановяване на ДДС, а с РА - непризнаване правото на признаване на данъчен кредит е могло да стане, но по реда на чл. 133, ал. 1 и чл. 134 от ДОПК, което изисква провеждането на различна процедура по възлагане на ревизията, а не по реда на чл. 118 и сл. от ДОПК, както е направено в процесния случай, поради което следва да се приеме, че РА, в тази му част, е издаден от некомпетентен орган. Влезлият в сила данъчен акт, каквито безспорно са издадените АПВ се ползват със стабилитет и с оглед сигурността в правния мир законодателят е дал възможност при строго определени в закона предпоставки този стабилитет да бъде накърнен. В процесния случай, приходната администрация не се е възползвала от предвидените в закона предпоставки за изменение на влезлите в сила АПВ, поради което като е определил с РА данъчни задължения за същите данъчни периоди органът по приходите не е зачел стабилитета на влезлите в сила АПВ, поради което като е прогласил нищожността на РА, в посочената част, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на закона. Относно приложението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК, същата е в сила от 19.12.2007 г. и законодателят не й е придал обратно действие. Тя има предвид незачитане на извършването на възстановяването/прихващането, тъй като предвижда установяване задължения за данъци само с ревизионен акт. Това е така, защото с това изменение законодателят не придава стабилност на акта за прихващане или възстановяване. Като се има предвид посоченото по-горе, че на цитираната правна норма не е придадено обратно действие, то следва да се приеме, че и актовете за възстановяване/прихващане и ревизионният акт, с които ще се установят задължения за данъци следва да са издадени след 19.12.2007 г. В противен случай се създава различен режим за възстановяване на данъци с акт, издаден преди 19.12.2007 г. и установяване на задължения за данъци след 19.12.2007 г. за същия период, за който са признати права с индивидуален административен акт, който се ползва със стабилитет, който може да бъде накърнен по указания в закона ред. В този смисъл следва да се отбележи и разбирането на Конституционния съд на Република България, изразено в решение № 9/20.06.1996 г. по конст. дело № 9/1996 г., че нормите, с които се въвеждат данъчни задължения или данъчни утежнения трябва да бъдат създадени преди времето, за което те се отнасят с оглед правилото за неретроактивност на данъчните норми. Решението в тази част следва да се остави в сила. По касационната жалба на ЕТ "Олимпик-Ясен Симов". За да отхвърли жалбата против РА в останалата му част, административният съд е приел, че ревизираното лице без основание е декларирало за данъчни периоди м. 07 и 08, 11 и 12.2007 г. и м. 01 и 02.2008 г. облагаеми доставки с нулева ставка на ДДС, на осн. чл. 30 от ЗДДС по фактури, с предмет на доставките международен транспорт на стоки /превози Турция-България и Македония - България и обратно/. Обосновано и в съгласие с разпоредбите на чл. 37, ал. 1 ЗДДС и чл. 23, ал. 1 ППЗДДС, съдът е приел, че при липса на представяне на превозни документи, в които ревизираното лице да е вписано като превозвач, жалбоподателят не е доказал, съгласно изискванията на данъчния закон, извършването на международен транспорт, облагаем с нулева ставка. Настоящият състав на касационната инстанция споделя и мотивите на първоинстанционния съд относно недоказаност на хипотезата на чл. 30, ал. 2 от ЗДДС във връзка с твърдението на жалбоподателя, че е действал като спедитор. Не са представени спедиционни договори, във фактурите предметът на доставките е описан като транспорт или превоз, а не спедиционна услуга. Действително, с възражението към ревизионния доклад /папки № № 6, 7 и 8 от Приложението/ ревизираното лице е представило договори за превоз между него като възложител и различни фирми като изпълнители с предмет многократни превози при условия, определени в конкретни заявки, както и заявки от страна на ревизираното лице към различни превозвачи. Представени са също договори, по които ревизираното лице е ангажирано като превозвач да извършва различни превози, както и конкретни заявки за транспорт, отправени до ревизираното лице за такъв транспорт. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че ревизираното лице не е доказало конкретна връзка между представените заявки за транспорт, отправени до него, съответно тези от негова страна до различни превозвачи и представените СМR, в които като превозвачи са вписани различни от жалбоподателя лица. Такава връзка би могла да се докаже при съпоставяне на дата на товарене, пункт на товарене, вид на товара, получател и размер на навло в представените документи, каквито твърдения дори липсват от страна на жалбоподателя. Доказателствена тежест на жалбоподателя е било установяването на предпоставките за прилагане на нулева ставка по доставки с предмет международен транспорт. За негова сметка, поради това, са последиците от недоказването на посочените факти с правно значение. Приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза е имало за предмет само счетоводното отразяване на процесните фактури в счетоводствата на получателите. Решението и в тази част следва да се остави в сила. При този изход на процеса страните не си дължат разноски и юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение