Решение № 8915 от 15.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11108/2015 г.

Решение № 8915 от 15.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11108/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на началника на МП "Пристанище Бургас център", представляван от юрк. Ташкова, против решение № 1010/09.06.2015 г. по адм. д. № 39/2013 г. по описа на Административен съд Бургас с молба за отмяната му като неправилно и присъждане на разноски . Ответникът, "Лукойл Нефтохим Бургас"АД в писмен отговор по касационната жалба и писмени бележки поддържа становище за нейната неоснователност с молба обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира подадената от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение по оспорване на "Лукойл Нефтохим България" АД Административен съд Бургас е прогласил нищожността на решение № 7146/26.11.2012 г. на началника на МП "Пристанище Бургас център", с което на основание чл. 6 от Регламент /ЕИО/ 2913/92, чл. 19 от Закона за митниците /ЗМ/ и чл. 59 АПК във връзка с резултатите от Митническа лабораторна експертиза /МЛЕ/ № 23/07.10.2011 г. и на основание чл. 20, § 3 от Регламент 2913/92 е определено тарифно класиране в кл. 33 първо и второ подразделение на стоката по ЕАД MRN 11BG001007H0020040/20110907, обект на лабораторен анализ и допусната за свободно обращение и крайно потребление по ТАРИК 2707999900 и на основание чл. 201, § 1, б. "а" от Регламент /ЕИО/ 2913/92 г., чл. 20, ал. 2, т. 5 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ и чл. 54, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е определил размера на възникналото митническо задължение и дължимите държавни вземания, както и вида и размера на дължимите за плащане суми по същия ЕАД, както следва -мито 1,7% в размер на 83412,04 лв, акциз 0,00 лв и ДДС 20% 998000,57 лв,, от които платени 981318,17 лв или общо задължение в размер на 100094,44 лв - мито 83412,04 лв и допълнителен ДДС 16682,40 лв. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че по същия ЕАД 11BG001007H0020040/20110907 митническият орган е издал решение № 3638/05.10.2011 г., с което е определил митническата стойност на стоката в размер на 4906590,83 лв и размер на митническото задължение -мито 0,00 лв и ДДС 981318,17 лв, внесени от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД след влизането му в сила. Предвид тази констатация е приел, че за издаване на второто решение в същата процедура по проверка на ЕАД по реда на чл. 74 ЗМ митническият орган не е разполагал с компетентност. Развил е съображения относно липсата на предпоставките по чл. 91 и чл. 99 и сл. АПК за преразглеждане на преписката и пререшаване въпросите относно митническите задължения по този ЕАД, като е изключил възможността административното решение да е издадено в хипотезата на чл. 84 или чл. 84а ЗМ. Решението съдържа мотиви и по същество на спора, в които въз основа на доказателствата по преписката досежно химическия състав на продукта е приел, че е неправилно тарифиран от административния орган в позиция по Комбинираната номенклатура /КН/ с код 2707, тъй като химическите му характеристики и произход сочат на позиция по КН 2710. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи а неговата неправилност на основанията по чл. 209, т. 3 АПК е основателна. Процесният продукт, деклариран от "Лукойл Нефтохим Бургас" с ЕАД MRN 11BG001007H0020040/20110907, е описан като " тежки масла; смазочни масла; други масла: - предназначени да претърпят специфична обработка" с код по КН 27101971, стоката е приета и складирана в лицензиран данъчен склад. По съображения, че приложените към ЕАД документи не позволяват еднозначно тарифно класиране по заявената позиция по КН, представител на "Стейболт България" ЕООД, дружество, което извършва качествен и количествен контрол, с протокол № 158/09.09.2011 г. . е иззел в присъствието на митнически служител и представител на получателя "Лукойл Нефтохим Бургас"АД проби от продукта, които били изпратени за анализ в Митническа лаборатория Русе. С дата 07.05.2012 г. към ЕАД 11BG001007H0020040/20110907 началникът на МП "Пристанище Бургас Център" е издал решение № 3638, с което е определил стойността на стоката и въз основа посочения в кл. 33 код 27101971 по КН е определил митническо задължение за ДДС в размер на 981318,17 лв., решението е влязло в сила и сумата е заплатена от декларатора. С писмо вх. № 6435/25.10.2012 г. на ЦМУ в МП "Пристанище Бургас център" е получена Митническа лабораторна експертиза /МЛЕ/ № 23/07.10.2011 г. г., в която по визуален /сензорен метод продуктът е описан като " гъста, вискозна, трудно подвижна при стайна температура течност с черен цвят и специфичен мирис на нефтопродукт " с показатели съгласно таблица № 7 - "резултати", въз основа които в раздел 8 е изразено експертно мнение, че пробата с описание " мазут- тежки масла, смазочни масла, други масла-предназначени да търпят специфична преработка"в съответствие с термините и разпоредбите на глава 27 от КН представлява минерално масло, продукт от преработка на нефт -с въглеводороден състав, в който ароматните съставки преобладават тегловно по отношение на неароматните, различно от бензен, толуен, ксилени, нафтален, различно от други смеси на ароматни въглеводороди, от креозотни и сурови масла, от сяросъдържащи фракции, от продукти с основен характер; от антрацен и феноли. Въз основа на тази МЛЕ началникът на МП "Пристанище Бургас център" е издал обжалваното решение № 6471/26.10.2012 г., с което на основание Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН в съответствие с текста на позиция 2707 е приел, че стоката по цитирания по-горе ЕАД следва да бъде тарифно класирана по код 27079999 по КН и предвид променените елементи за облагането й е определил нов размер на митническото задължение, възникнало към момента на приемате на митническата декларация за режим допускане за свободно обращение и крайно потребление - мито 83412,04 лв и ДДС 998000,57 лв., съобразил е внесения ДДС съгласно решение № 3638/05.10.2011 г. и е определил задължения за плащане общо в размер на 100094,44 лв, от които мито в размер на 83412,04 лв и допълнителен ДДС в размер на 16682, 40 лв. Решаващият правен извод за нищожност на така издаденото административно решение е възприет в нарушение на материалния закон. Данните по делото налагат извод за извършен последващ контрол на ЕАД MRN11BG001007H0020040/20110907. При декларирането на стоката "тежки масла; смазочни масла; други масла- предназначени да претърпят специфична преработка" с режим за допускане за свободно обращение и крайно потребление и приемането й в лицензиран данъчен склад е било установено, че придружаващите декларацията документи не обосновават еднозначното тарифно класиране на продукта по КН, предвид което с първото решение № 3638/05.10.2011 г. митническите задължения и държавни вземания са определени въз основа посочения в кл. 33 от ЕАД код по КН 20101971. След изпращане на проби от продукта, иззети с нарочен протокол, за анализ в Митническа лаборатория Русе и констатациите в изготвената МЛЕ в правомощието на митническия орган е било да извърши последваща проверка на декларацията и да нанесе корекция в кл. 33 код като замени вписания от декларатора код по КН от 27101971 с друг код, а именно, посочения в обжалваното решение код по КН 27079999. В Глава четиринадесета "Поставяне на стоките под митнически режим", Раздел IV "Последващ контрол" ЗМ са предвидени две, различни по своята същност административни процедури - за последваща проверка по чл. 84 и последващ контрол по чл. 84а- чл. 84м. Общото между двете процедури, съгласно чл. 84, ал. 3 ЗМ е, че и в двете - повторна проверка и последващ контрол- при установяване, че съответния митнически режим е приложен на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки като отчитат новите обстоятелства. При повторната проверка по чл. 84, ал. 1 ЗМ законодателят не е предвидил издаване на заповед, нито за възлагане, нито за откриване на проверката. За извършването й не е регламентирано нарочно производство - тя може да започне, както по инициатива на митническия орган, така и по искане на декларатора. За разлика от последващата проверка по чл. 84, ал. 1 ЗМ, последващият контрол се провежда по специална процедура, регламентирана с разпоредбите на чл. 84а - чл. 84л ЗМ. Предвид безспорно установените факти, в случая е извършена повторна проверка на декларацията, при която е установено, че митническия режим по нея е приложен на основата на неверни данни и началникът на МП"Пристанище Бургас център", отчитайки новите обстоятелства е взел мерки, съгласно императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗМ, издавайки обжалваното решение. Решенията за определяне на допълнително митническо задължение по чл. 201, § 1, б. "а" от Регламент /ЕИО/ 2913/92 вл. с чл. 54, ал. 1 ЗДДС, поради промяна на тарифното класиране на стоката подлежат на обжалване по общия ред, тъй като представляват индивидуални административни актове по чл. 21 АПК и реда по чл. 99 и сл. АПК е неприложим . Ето защо, решаващият правен извод за нищожност на процесното административно решение, обусловил диспозитива на обжалваното първоинстанционно решение, се явява необоснован и в нарушение на материалния закон. Независимо от този извод, съдът, след преценка доказателствата по преписката и обсъждане на назначените по делото съдебно химически експертизи е изложил мотиви и по същество на спора, което дава възможност настоящата инстанция, след отмяна на решението като неправилно, да постанови ново по съществото на спора за законосъобразност на обжалваното административно решение. Спорът между страните се свежда до правилното приложение на материалния закон при тарифното класиране на процесния продукт, описан в митническата декларация като "тежки масла, смазочни масла; други масла - предназначени да претърпят специфична преработка". Ответникът по касационната жалба, в кл. 33 на декларацията, е класирал продукта с код 27101971 по КН, докато митническият орган е приел, че същият продукт, поради преобладаването на ароматните съставки тегловно спрямо неароматните, следва да бъде класиран с код 27079999. Вносителят-декларатор е класирал тарифно продукта с код 27101971, защото произхода му на нефтено масло определя това тарифно класиране и поради това, че до този момент всички продукти с такъв произход и с такъв химичен състав са класирани в тази подпозиция, без възражения от страна на митническите органи. В подкрепа на този факт е и писмо изх. № 26-Л-12/6.02.2015 г. на Министерство на икономиката на РБ, в което е посочено, че до 04.04.2013 г. продукти с характеристиките на процесния са били класирани в позиция 2710. Митническият орган не е доказал, че при процесния продукт ароматните съставки преобладават над неароматните. МЛЕ дава заключение на база изследване на ограничени параметри на продукта и като приема, че понятията "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди" са идентични. Обратното, посочва СЕС в т. 2 на диспозитива на Решение С-330/13:, именно, че понятието "ароматни съставки", фигуриращо в глава 27 от Комбинираната номенклатура, представляваща приложение I към Регламент № 2658/87, изменен с Регламент № 1006/2011, трябва да се тълкува като по-широко от понятието "ароматни въглеводороди". По-широкото понятие е "ароматни съставки", а "ароматните въглеводороди" са елемент на ароматните съставки, но има и други. По Приложение А се определя съдържанието на неароматните въглеводороди и по презумпция остатъкът до 100% се приема, че са ароматни въглеводороди и така отразен резултатът в митническата лабораторна експертиза не е коректен. Категоричната позиция на вещото лице по съдебните експертизи е, че по принцип мазутът е такъв продукт, при който може ароматните съставки да преобладават тегловно над неароматните, но съществуват хипотези при които това съотношение е възможно тегловно да не е такова, в зависимост от нефтения продукт от който е дестилиран съответния мазут. Такова изследване МЛЕ не е правила, поради което съдът обосновано е приел за недоказана констатацията на митническия орган, че при процесния продукт ароматните съставки преобладават над неароматните. Процесният внос е извършен преди 04.04.2013 г. и следва да бъде класиран в позиция 2710 по КН, тъй като според химическите му характеристики и неговия произход това е позицията, която го описва най-точно. Налице е била установена практика по прилагане на закона и постигане целите му, с която издателят на оспорения акт не се е съобразил. Промяната на тарифното класиране митническият орган е извършил при липсата на нови обстоятелства- промяна на законовата регламентация или промяна в характеристиките на продукта, което обуславя извод за незаконосъобразност на обжалваното административно решение. Независимо от правилните изводи по същество, първоинстанционното решение, с което административния акт е прогласен за нищожен, следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което този акт се отмени като незаконосъобразен. Воден от изложеното, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение