Решение № 7696 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3008/2009 г.

ВАСIV отделение10.06.2009 г.докладчик Галина Матейска

Диспозитив

Оставя в сила решение № 6 от 22.01.2009 г. на Административен съд - Перник, постановено по адм. дело № 231/2008 година. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 7696 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3008/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Георги Николов Деянов от гр. Перник, в качеството му на пълномощник и на останалите н-ци на Деян Николов Богоин, чрез представителя му по адвокатско пълномощно - адвокат Даниела Методиева от АК-Перник, срещу решение № 6 от 22.01.2009 г. постановено по адм. дело № 231/2008 г. по описа на Административен съд - Перник. Останалите наследници на Деян Николов Богоин, на които в пълно противоречие с разпоредбата на чл. 212, ал. 1, т. 2 от АПК не са посочени имената са: Марийка Петрова Стефанова, Емил Димитров Асенов, Румяна Димитрова Асенова, Първолета Методиева Спасова, Виктория Георгиева Жотева, Моника Кирилова Жотева - Иванова, Деница Кирилова Жотева, Валентина Методиева Стоянова, Зорка Златанова Димитрова, Василка Златанова Василева, Димитър Иванов Деянов, Ангел Иванов Деянов и Цветанка Грозданова Николова. Всички касатори изразяват недоволство от решението, с което е отхвърлена жалбата им срещу отказа на Кмета на Община Перник да отмени отчуждаването на претендираните от тях три имота с пл. № 1717, пл. № 1730 и пл. № 2927 по отменения план на гр. Перник, кв. "Изток", одобрен със Заповед № 3506/30.05.1954 г., собственост на техния наследодател Деян Николов Богоин и са осъдени да заплатят на общината направените разноски. Считат, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Молят да бъде постановено решение, с което да се отмени изцяло обжалваното от тях и делото да се върне за разглеждане на жалбата им от друг състав на АС-Перник, с оглед събиране на доказателствата, които са им били отказани при първото разглеждане на делото или да бъде постановено решение по същество, с което отказа на кмета да бъде отменен.В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Ответникът - Кмета на Община Перник не заявява становище. Участвуващият в производството на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, точно установени правно релевантни факти и правилно прилагане на материалния закон. Видно от съдържанието на жалбата до административния съд поставила началото на съдебно административното производство, както и на отказа на кмета на общината, обективиран в писмото от 13.06.2008 г., молбата вх. № 08 /ТР - 4244 от 08.05.2008 г. по повод и във връзка с която последният е постановен, е съдържала искане за отмяна на отчуждаването на посочените в нея 3 имота по реда на § 9 от ПЗР на ЗУТ. По делото няма никакви доказателства и данни за това, че жалбоподателите, като наследници на Деян Николов Богоин са били отправили предходни искания за отмяна на отчуждаването по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, включително и с цитираното в касационната жалба заявление с вх. № ТР-2610/21.05.1998 г., поради което са неясни и неотносими доводите в тази посока. По делото е установено, че процесните имоти са отчуждени при действието и по реда на ЗПИНМ и този въпрос не е бил спорен. Поради това по отношение на тях не е приложим редът за отмяна на отчуждаването, предвиден в § 9 от ПР на ЗУТ, който съгласно въведената с тази правна норма възможност се отнася само за отчуждавания, започнали при действието на отменителната разпоредба на глава V, раздел I от ЗТСУ (отм.). С оглед на това обстоятелство дали недвижимият имот е бил завзет до 30.10.1998 г. или след тази дата, е без правно значение. Предвид изложеното, не са налице касационни основания за отмяна на постановеното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежни страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 6 от 22.01.2009 г. по административно дело № 231/2008 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, Административен съд - Перник, на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, отхвърля оспорването по жалба на Марийка Петрова Стефанова, Емил Димитров Асенов, Румяна Димитрова Асенова, Първолета Методиева Спасова, Виктория Георгиева Жотева, Моника Кирилова Жотева - Иванова, Деница Кирилова Жотева, Валентина Методиева Стоянова, Зорка Златанова Димитрова, Василка Златанова Василева, Димитър Иванов Деянов, Ангел Иванов Деянов и Цветанка Грозданова Николова и Георги Николов Деянов срещу отказ на кмета на община Перник за отмяна на отчуждаване, обективиран в писмо изх. № 08 /ТР 4244-1/13.06.2008 г. и с втори диспозитив, като логическа и законна последица от този изход на спора съдът осъжда жалбоподателите солидарно да заплатят на община Перник сумата от 150 лева, представляваща разноски по делото. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК заседава в състав от един съдия е констатирал, че оспореният пред него административен акт е законосъобразен, издаден от компетентен орган при спазване на установената форма, изложени са мотиви за отказа, спазени са административнопроизводствените правила. Констатирал е също, че не са налице предпоставките на § 9, ал. 1 и, ал. 2 от ПР на ЗУТ за отмяна на отчуждаването, като за неоснователно е прието искането на жалбоподателите да се задължи административният орган да продължи процедурата или алтернативно да започне такава. На последно място съдът е направил извод и че не са налице законовите предпоставки за отмяна на отчуждаването и на основание ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, защото подадената молба с вх. № 08 /ТР-4244 от 08.05.2008 г. е извън срока по чл. 4 от посочения закон. Така постановеното съдебно решение е правилно. С молба вх. № 08 /ТР-4244 от 08.05.2008 г. до Кмета на Община Перник Георги Николов Деянов за наследници на Деян Николов Богойн е поискал възстановяване на собствеността върху три имота, отредени за Парк за отдих и култура в квартал "Изток", местността "Ладовица": пл. № 17, 30; пл. № 17, 17 и пл. № 29, 27, отчуждени с оценителен протокол от 20.06.1964 г. Тази молба не би могла да бъде квалифицирана като искане за отмяна на отчуждаване по Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността (ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС), обн. в ДВ, бр. 15/21.02.1992 г., защото сроковете по този реституционен закон отдавна са изтекли - първоначалния шестмесечен предвиден в разпоредбата на чл. 4 и възстановения такъв с § 2 от ПЗР на ЗОСОИ (обн. в ДВ, бр. 107/18.11.1997 г.), с краен срок за предявяване на искания - 22.05.1998 година. Законосъобразно административният орган е приел, че искането е на основание § 9 от ПР на ЗУТ, което обстоятелство е споделено напълно и от самите жалбоподатели, видно от първоинстанционната им жалба до Административен съд - Перник. Отказът на Кмета на Община Перник е мотивиран с обстоятелството, че процедурата по отчуждаването на имотите е приключила - сумата определена с оценителен протокол от 20.06.1964 г. е депозирана с платежно нареждане № 4231/31.03.1965 г. и при липса на висящност не може да се прекратява отчуждителното производство, като е без значение обстоятелството, че имотът е свободен на място. В развилото се съдебно производство, в което точно по искане на жалбоподателите е била допусната съдебно-техническа експертиза е установено още, че оценителния протокол не е обжалван и сумите са изплатени така, както са определени с него. Същите са депозирани в ДСК гр. Перник с платежно нареждане № 4231/31.03.1965 година, като за имот пл. № 1717 са депозирани 196 лв., за имот пл. № 1730 - 280 лв. и за имот пл. № 2927 - 330.40 лв. на името на Деян Николов Богоин, по депозитен протокол от 30.03.1965 година. С превеждане на сумите по обезщетението на блокиран влог в ДСК на името на отчуждения собственик, отчуждителното производство приключва. Реалното получаване на сумите е неотносимо и не може да се поставя обективното обстоятелство - проведена перфектно отчуждителна процедура в зависимост от субективно обстоятелство - волята и действията на лицата да си получат преведените суми във времето. Отделно от това, за да намери приложение разпоредбата на § 9 от ПР на ЗУТ, отчуждаването следва да е извършено по глава пета, раздел I от ЗТСУ, а в конкретния случай е безспорно, че процесните три имота са отчуждени по ЗПИНМ. С оглед изложеното, не са налице предпоставките на § 9 от ПР на ЗУТ и дали имотът е завзет или не е завзет до датата 30 октомври 1998 г. е без правно значение. Като е достигнал до същия този извод, първоинстанционният съд е постановил решение, което е напълно съобразено с материалния закон и е обосновано. Не се констатира твърдяното в касационната жалба нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в отказ за събиране на доказателства. Напротив, съдът с нарочни определения е изискал както административната преписка по издаване на обжалвания административен акт, така и отчуждителната преписка и те са представени, допуснал е исканата от жалбоподателите СТЕ, а други процесуални искания от тяхна страна не са правени видно от съставените протоколи от проведените по делото четири съдебни заседания. В касационната жалба за пръв път се въвежда съвсем различна хипотеза - имало подадена молба по чл. 4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС през 1998 г., по която имало частично произнасяне и сега с новата молба от 2008 г. се искало действията да продължат. На практика се въвежда нов предмет на спора, и то едва пред втората инстанция, което е недопустимо и изобщо не следва да се обсъжда. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК ВАС не констатира обжалваното пред него съдебно решение да е нищожно или недопустимо, поради което и същото следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

3
  • чл. 4 ЗВСНОИ
  • чл. 9 ПР
  • чл. 172, ал. 2