Решение № 2713 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1636/2019 г.

Решение № 2713 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1636/2019 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Иванова от [населено място], [община], подадена чрез процесуалния представител адв. Д. Георгиев, против решение № 902/30.11.2018 г., постановено по адм. дело № 712/2018 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена като неоснователна нейната жалба срещу Решение № 26/06/1/0.0.0596/2/01/04/01 от 11.06.2018 г., издадено от директор на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" /ОД3/ - гр. Хасково, за налагане на финансова корекция в размер на 24 447. 50 лева, представляваща пълният размер на полученото първо плащане по Договор № 26/06/1/0.0.0596 от 29.07.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и за прекратяване на този договор, поради неизпълнено нормативно и договорно задължение за подаване в срок на заявка за второ плащане. Релевирани са касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон, предвид липса на основания за налагане на финансова корекция, с оглед представени доказателства за подадена в срок заявка за второ плащане, а и защото, на основание чл. 36, ал. 2 от приложимата Наредба № 14 от 28.05.2015 г. Разплащателната агенция е следвало да й даде 10 дневен срок да отстрани нередовностите или непълнотите в документите си, което в случая не е сторено. Моли ВАС да отмени решението и вместо него постанови друго, с което жалбата да бъде изцяло уважена. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. В писмена молба пъддържа касационната си жалба. Ответната страна по касационната жалба - директорът на Областна дирекция на ДФЗ- гр. Хасково, не изпраща процесуален представител. В отговор на касационната жалба, чрез юрк. Д. Попов, излага подробни съображения за нейната неоснователност. Моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за настоящата инстанция. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е правилно е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на законовите му правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Счита, че е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложимата правна уредба, като за приетото фактически и правно се е обосновал. Намира за обоснован и изводът на съда, че финансовата корекция е правилно определена по основание и размер с мотивирано решение съгласно изискванията на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Предлага ВАС да остави в сила обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Административният съд - Хасково е сезиран с жалба на Р. Иванова, против Решение № 26/06/1/0.0.0596/2/01/04/01 от 11.06.2018 г. за налагане на финансова корекция, издадено от директор на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" /ОД3/ - гр. Хасково, с което на жалбоподателката, на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 34, ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. и чл. 9, ал. 1, т. 1, както и във вр. с чл. 17, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 3 от Договор № 26/06/1/0.0.0596 от 29.07.2016 г. и на основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, е прекратен Договор № 26/06/1/0.0.0596 от 29.07.2016 г. поради неизпълнение на нормативни и договорни задължения, наложена е финансова корекция в размер на 24 447. 50 лева, представляваща размера на полученото първо плащане по Договор № 26/06/1/0.0.0596 от 29.07.2016 г., ведно със законната лихва върху него, считано от датата на получаването му до изтичане на посочения в това решение срок за доброволно плащане. Съдът приел оспореното решение за индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК. Отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган при условията на делегирана компетентност /от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"/ и в предвидената от закона писмена форма. От правна страна съдът приел и, че ответникът не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да опорочат оспореното решение, нито нарушение на материалния закон, с оглед следното: От приложените към административната преписка писмени доказателства съдът установил, че Р. Иванова, в качеството на ползвател, е сключила с Държавен фонд "Земеделие", договор № 26/06/1/0.0.0596 от 29.07.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони/ПРСР/ за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, съгласно който ДФЗ предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 895 лв., като в чл. 3, ал. 2 от договора е предвидено, че помощта се предоставя на два етапа, а в чл. 3, ал. 3 от договора, е посочено, че заявката за второ плащане се подава в срок до 30.01.2018 г. Съобразил, че съгласно чл. 9 от този договор ДФЗ изисква от ползвателя връщане на полученото първо плащане по чл. 3, ал. 2, т. 1 и ползвателят няма право да получи второто плащане по чл. 3, ал. 2, т. 2 от този договор, когато не е подал заявка за второ плащане, окомплектована с всички изискуеми съгласно приложение № 7 към Наредба № 14 от 28.05.2015 г. документи в срока по чл. 3, ал. 3, или не е представил изисканите от Фонда допълнителни документи и/или информация в срок до 10 работни дни от уведомяването за това (чл. 9, ал. 1, т. 1 от договора). Установил още, че съобразно чл. 17, ал. 1 от договора - във всеки случай по чл. 9 от този договор за изискуемост на полученото по чл. 3, ал. 2, т. 1 от този договор първо плащане и/или при наличие на основание за това по чл. 38, ал. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., ползвателят дължи обезщетение в размер на полученото по договора първо плащане, заедно с неустойка в размер на законната лихва върху сумата, дължима от датата на неизпълнението, а ако тази дата не може да бъде установена – от датата на установяването на неизпълнението. По относимите към спора въпроси установил и, че жалбоподателят е получил от ДФЗ уговореното в договора първо плащане по сключения договор - в размер на 24 447. 50 лв., а във връзка с второто плащане е била извършена проверка на заявката от 30.01.2018 г. – обща проверка и проверка на общите документи и проверка на специфичните документи, като резултатите били обективирани в съставен Контролен лист РРА 1 М6. 1 за окомплектованост, подписан от Р. Иванова на 30.01.2018 г., без възражения. В контролния лист е вписано заключение, че справката от ИИС за наличните в стопанството животни е от 15.09.2017 г.; Представени са баланс и ОПР към 2017 година – не са представени баланс и ОПР за предходната година; Не е представена справка за дълготрайните активи, Липсва удостоверение за регистрация на животновъден обект от БАБХ, представен е входящ номер; Не е представена справка по образец за средния списъчен брой на персонала; Липсва данъчна декларация за последния отчетен период, представен е входящ номер. Съдът е посочил, че с писмо вх. № 02-260-6500/3784 от 07.02.2018 г. в ОД на ДФ "Земеделие" – Хасково, Иванова е представила молба във връзка с кандидатстване за второ плащане и установените несъответствия по време на входирането на документите, като са приложени липсващите документи, заедно с обяснения за всеки един поотделно. С уведомително писмо изх. № 02-260-6500/3784#1/14.02.2018 г. на Директор на ОД на ДФ "Земеделие" – Хасково, Р. Иванова е информирана, че изпратените от нея документи към тази дата не могат да бъдат приети като подадени към заявка за второ плащане в срок, тъй като са представени след срока по чл. 6, ал. 1 от Договор № 26/06/1/0.0.0596 от 29.07.2016 г. и чл. 34, ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. С писмо изх. № 01-260-6500/556 от 28.02.2018 г. на Директор на ОД на ДФ "Земеделие" – Хасково, жалбоподателката е уведомена, че на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ ДФ "Земеделие" открива производство по налагане на финансови корекции. С назначената и кредитирана като неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза/л. 303/, съдът установил, че след извършена справка в ОД на ДФЗ Хасково документите, съдържащи се в административната преписка и тези, представени от жалбоподателката към Заявката за второ плащане по процесната подмярка 6. 1, са идентични с документите, които се намират в Интегрираната система за администрация и контрол на отдел РРА Хасково. А при изслушването в съдебно заседание на 02.11.2018 г. вещото лице изрично заявило, че документите, съдържащи се в административната преписка и представени от жалбоподателката, не са в цялост. Експертът посочил, че Иванова е подала заявление за второ плащане на 30.01.2018 г., но след извършена проверка на представените документи служителите констатирали, че има липсващи справки, които тя не е имала достатъчно време да набави и да представи в срок. На тази база извел решаващия си извод, че до 30.01.2018 г. не е подадена заявка за второ плащане, с което не е изпълнено нормативно задължение, посочено в чл. 34, ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., както и договорно задължение, уговорено в чл. 3, ал. 3 от Договор № 26/06/1/0.0.0596 от 29.07.2016 г., в който е предвидено, че заявката за второ плащане се подава в срок до 30.01.2018 г. По възраженията на оспорващата приел, че в случая не е налице подаване на заявка за второ плащане в срок, с приложени всички изискуеми документи съгласно приложение № 7, каквото условие изрично регламентира ал. 1 на чл. 36 от Наредбата, за да обсъжда приложението на чл. 36, ал. 2 от Наредбата, предвиждаща възможност в случай на нередовност на документите или непълнота и неяснота на заявените данни и посочените факти РА да уведоми с мотивирано писмо ползвателя, който в срок до 10 работни дни от уведомяването може да отстрани констатираните нередовности, непълноти или неясноти. На тази база приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон и отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно. Твърдението на касационния жалбоподател, че решението за налагане на финансова корекция било незаконосъобразно, е неоснователно. Съдът правилно е съобразил, че съобразно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Видно от Заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", на директорите на ОД на ДФ" Земеделие" е делегирано правомощие да издават решения за налагане на финансови корекции по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и актове за установяване на публични държавни вземания по чл. 166, ал. 2 от ДОПК по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" и подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., както и по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСП за периода 2007-2013 г., във връзка с установени неспазвания на нормативни и договорни задължения от ползвателите, допуснати при или по повод сключването и изпълнението на договори за предоставяне на финансова помощ по подмерки 6. 1 и 6. 3 и мярка 112, сключени по реда и условията на приложимите към тези мерки/подмерки подзаконови нормативни актове. Неоснователно е възражението за допуснато от съда нарушение на материалния закон. При посочените по - горе данни правилно първоинстанционният съд приел, че след като нормативно са посочени документите, които задължително следва да бъдат приложени към заявката за второ плащане, т. е. тя да е окомплектована с всички изискуеми документи, и след като това задължение е предвидено и в сключения между страните договор, то липсата и на само един от тях е достатъчно основание да се откаже второ плащане и да настъпят всички предвидени от това неизпъление последици. В договора не се предвижда възможност административният орган да даде указания при констатирани в заявката непълноти или грешки. Такава възможност е дадена в чл. 36 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г, но тя касае хипотезата на подадена в срок заявка за второ плащане, което в случая не е налице. Предвидената възможност в чл. 36 от Наредба № 14 не би могла да санира установената липсата на изискуеми документи, както и да удължи срока за подаване на заявка второ плащане, определен в чл. 34, ал. 4 от приложимата наредба и уговорен изрично в чл. 3, ал. 3 от сключения Договор № 26/06/1/0.0.0596 от 29.07.2016 г., а именно 30.01.2018 г. При сключен договор неговите клаузи имат сила на закон за страните по него. Така напр. и в решение № 5566 от 27.04.2018 г. по адм. д. № 8087/2017 г., и решение № 13129 от 04.10.2019 г. по адм. д. № 13572/2018 г., двете-на ІV отд. на ВАС по идентични случаи. Подадената от ползвателя на помощта заявка за второ плащане в последния възможен ден не е отговаряла на изискванията на чл. 34, ал. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., тъй като към нея не са били приложени всички изискуеми документи съгласно приложение № 7 от наредбата, който извод следва и от заключението на приетата по делото експертиза. В мотивите на обжалвания съдебен акт правилно е установено, че констатациите на административния орган се потвърждават от назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза/л. 3033 от делото/, която съответства на събраните по делото писмени доказателства. Поради това правилно административният орган е пристъпил към процедура по налагане на финансова корекция. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АС-Хасково е съобразено с материалния закон и е обосновано, не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. С оглед чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно, освен че е направено своевременно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в ДВ бр. 8/2017 г. и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лв. Поради горното съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на тази страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение