Решение № 32 от 20.04.2018 г. на ВКС по н. д. № 30/2018 г.

Решение № 32 от 20.04.2018 г. на ВКС по н. д. № 30/2018 г., I н. о., НК, докладчик председателят Капка Костова Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК. Образувано е по саморъчно изготвена "жалба" на осъдения Р. Р. Р., за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влезлите в сила решение № 211/11.10.2017 г., по внохд № 785/2017 г. по описа на Окръжен съд - гр. Варна и потвърдената с него присъда № 161/22.05.2017 г., постановена по нохд № 621/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Варна. С жалбата се претендира възобновяване на наказателното дело поради неучастие на осъдения Р. в съдебното производство пред първата и пред въззивната инстанция. В съдебното заседание пред ВКС осъденият Р. участва лично и с назначения по искане на ВКС за негов служебен защитник адвокат Д. В., която поддържа така направеното искане за възобновяване на наказателното производство. Представя и писмена защита, съдържаща и възражения и доводи относно спазването на процесуалните правила и правилното приложение на закона, наред с тези за неучастие на осъдения в съдебното разглеждане на делото. Осъденият Р., в рамките на упражненото от него право на лична защита, също поддържа искането си като заявява, че изобщо не е търсен на посочения от него още на досъдебното производство актуален адрес. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване на делото. Сочи, че същото е направено в срок, но следва да бъде оставено без уважение, тъй като след предявяване на обвинението в ДП осъденият се е укрил. Твърди, че първоинстанционният и въззивният съдилища са провели щателно издирване и призоваване на осъдения Р. от известните по делото адреси, на които същият не е намерен, за да бъде призован. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С влязлата в сила присъда, чиято отмяна се иска, е ангажирана наказателната отговорност на осъдения Р. Р. Р. за това, че на 27.08.2016 г., в [населено място], в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - дамска чанта марка "Д." с намиращи се в нея мобилен телефон марка "А.", слънчеви очила и други вещи, всичко на обща стойност 1424 (хиляда четиристотин двадесет и четири) лева, от владението на Л. К. Г., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на три години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален "строг" режим. Направените по делото разноски са възложени в тежест на осъдения Р. Присъдата е обжалвана от служебния защитник на осъдения Р. и с решение № 211 от 11.10.2017 г., по внохд № 785/2017 г., Варненският окръжен съд е потвърдил присъдата изцяло. Решението е влязло в сила на същата дата - 11.10.2017 г., като неподлежащо на редовен инстанционен контрол. Искането на осъдения Р. Р. за възобновяване на делото е процесуално допустимо - направено е от лице, което има качеството на задочно осъден и е постъпило в срока по чл. 423, ал. 1 от НПК, доколкото от изходящата регистрация се установява, че е изпратено на 14.12.2017 г. и е постъпило във ВАпС на 19.12.2017 г. Разгледано по същество, искането е основателно. Наказателното преследване срещу осъдения Р. е проведено при негово участие в досъдебната фаза на процеса и изцяло в негово отсъствие в съдебната фаза. От материалите по делото се установява, че привличането на осъдения Р. в качеството му на обвиняем е извършено при личното му участие (постановление на л. 17 от ДП). Взета му е мярка за неотклонение "подписка", която да се изпълнява на адрес в [населено място], ул. "Д-р П." № 168, който адрес е посочен и за призоваване на осъдения. Освен извършения разпит в качеството на обвиняем, други процесуално-следствени действия с участието на осъденият Р. на досъдебното производство не са провеждани. При разпита след привличането му като обвиняем същият е заявил, че не желае предявяване на разследването. Обвинителният акт срещу Р. е внесен в Районен съд - гр. Варна на 08.02.2017 г., като в приложението е посочен адрес за призоваване на осъдения такъв в [населено място], общ. Б. С., обл. Враца, [улица]. На 10.02. с. г. е постановено разпореждането по чл. 248, ал. 2 от НПК, с което съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.03.2017 г. и е разпоредил връчване на препис от обвинителния акт на Р., заедно с уведомяването му за процесуалните му права и за възможността делото да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК. Разпоредил е призоваването му и това на лицата по списъка към обвинителния акт. Призовката е изпратена на адреса в [населено място] и е била върната в цялост с отбелязване, че адресатът не пребивава в населеното място. В съдебното заседание на 13.03.2017 г. съдът е констатирал нередовното призоваване на Р. и липсата на други официално регистрирани настоящ и постоянен адреси според изисканата справка от НБД "Население", освен този в [населено място]. Отразил е също, че от материалите от ДП не се установява актуален адрес или телефон за призоваване. След тези констатации съдът разпоредил щателно издирване на Р. чрез справки от ОД на МВР - [населено място] за негови задгранични пътувания, от НСлС и ГД "ИН" към МП за задържане в някой от арестите или затворите на територията на страната, с оглед провеждане и приключване на производството при условията на чл. 269 от НПК. От постъпилите справки се установило, че за осъденият Р. няма регистрирани задгранични пътувания (с уговорката, че тази информация е непълна) и не е задържан в арестите или затворите на територията на страната. При тези данни, в съдебното заседание на 03.04.2017 г. съдът дал ход на делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК и в отсъствие на подсъдимия Р. при съображения, че същият е променил посочения от него адрес и не е уведомил за това съответните органи, като по този начин сам се лишил от лично участие в съдебното разглеждане на делото. Съдът назначил служебен защитник на Р., провел съдебно следствие и на 22.05.2017 г. постановил осъдителна присъда. По жалба на служебния защитник е образувано въззивното производство пред ОС - Варна. Заедно с насрочването на делото в открито съдебно заседание на 14.09.2017 г., съдията-докладчик е разпоредил призоваване на осъдения Р. от адреса в [населено място], както и изискване на нови справки за регистриран постоянен и настоящ адрес, за задгранични пътувания и за пребиваване в някой от затворите или следствените арести в страната. От справките не се установили нови данни. При това положение, въззивният съд също приел, че са налице предпоставките по чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК, разгледал делото в отсъствие на осъдения Р., при участие на служебния защитник и постановил решението от 11.10.2017 г., с което потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. При тези данни по делото, основателността на искането следва да се преценява с оглед предпоставките, визирани в нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК, според която задочно осъденият може да претендира възобновяване на наказателното дело, когато не е участвал в наказателното производство и това искане се уважава, освен ако осъденият се е укрил след предявяване на обвинението в досъдебното производство, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК (актуална към момента на внасяне на делото с обвинителен акт в съда) не може да бъде изпълнена или след като бъде изпълнена, той не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. Настоящият състав намира, че не са били налице процесуалните предпоставки за провеждане на съдебното производство в отсъствие на осъдения Р. В хода на производството съдът е призовавал осъдения от посочения в приложението към обвинителния акт адрес в [населено място], общ. Б. С., [улица], снет от справката от НБД "Население". И двете съдебни инстанции са приели, че това е единственият посочен от Р. адрес и от материалите по делото не се установява друг актуален, на който да бъде призован, което е невярно. Напълно са игнорирани данните от ДП, че още при първоначалните си обяснения, снети на 01.09.2016 г. и няколко месеца преди привличането му като обвиняем, Р. е заявил, че не живее на адреса в [населено място] (л. 63 от ДП). На 18.01.2017 г. бил редовно призован за 26. 01. с. г. на адрес в [населено място] и се е явил на тази дата в Първо РУП - Варна, когато е бил привлечен в качеството на обвиняем, взета му е мярка за неотклонение "подписка" и е проведен разпит. При предявяването на постановлението за тези следствени действия, Р. е посочил актуален адрес, на който да се изпълнява мярката и на който да бъде призоваван, а именно [населено място], ул. "Д-р П. № 168 (л. 18 от ДП). Неизвестно по каква причина обаче, в заключителното мнение и в справката към обвинителния акт отново е посочен адресът в [населено място]. В хода на съдебното разглеждане на делото пред двете съдебни инстанции Р. изобщо не е бил потърсен на посочения от него актуален адрес за призоваване в [населено място]. Така установените данни по делото не позволяват извода за промяна на адреса от страна на осъдения Р., без да уведоми за това компетентните органи и съответно за укриване след предявяване на обвинението, тъй като никога не е бил призоваван от надлежно посочения от него още в хода на ДП адрес, наличен и достъпен като информация сред материалите по делото. При това положение, съдилищата не са имали основание да проведат задочно съдебно разглеждане по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК, защото не са били налице предпоставките за това. Редовните съдебни инстанции са подходили формално към процедурата за призоваване, без да положат необходимите и възможни усилия за фактическото й реализиране, с което са допуснали съществено нарушение на правилата за провеждането й. Изложеното налага извода, че правото на осъдения Р. на лично участие в съдебното производство е било нарушено както при първоинстанционното разглеждане на делото, така и във въззивното производство. Отсъствието му от съдебното разглеждане на делото не е резултат на негово лично решение при наличие на надлежна информираност за провеждането му, а се дължи на допуснати нарушения на процесуалните правила по призоваването му. Поради това, основанието по чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното дело и новото му разглеждане от първоинстанционния съд е налице и предпоставя отмяна на решението на въззивния съд и на първоинстанционната присъда. С оглед изхода на производството за възобновяване и съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 4 от НПК, настоящият състав дължи произнасяне и по мярката за неотклонение на осъдения Р., който е задържан в изпълнение на влязлата в сила присъда. По отношение на същия е била взета на ДП и потвърдена от съда (определение от 22.05.2017 г.) мярка за неотклонение "подписка". Данните по делото не разкриват основания за нейното изменяване, доколкото не се установява осъденият да е предприемал действия по избягване на наказателното преследване. Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 423, ал. 1 и ал. 4 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение